Решение № 1491 от 17.08.2016 г. на СГС по т. д. № 8218/2015 г.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1491
гр. София, 17.08.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав в публичното заседание на тридесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
при секретаря Цветелина Пецева
като разгледа докладваното от съдия Вълков т. д. № 8218 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е иск при условията на чл. 124 ал. 1 предл. второ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) иск по чл. 76 ал. 1 т. 1 вр. чл. 73 ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО).
Производството е образувано по искане от името на „Е.“ ЕООД срещу „А.“ ЕООД. Ищецът твърди да притежава търговска марка А./А. с рег. № 84689 и приоритет от 04.07.2012 г., регистрирана за етерични масла.Твърди също така ответното дружество да е собственост на съпруг на бивша служителна на ищеца, което предлага на пазара етерични масла, означавани със знак А.. Твърди това да е довело до объркване на дългогодишни клиенти на ищеца, свързали знака с регистрираната марка. Тези обстоятелства подлежат на доказване от ищеца. Ищецът сочи, че използването на знака за продукти в обхвата на стоките, за което е регистрирана марката става без съгласието на ищеца като счита за нарушено правото му върху марката.Иска се да бъде признато за установен фактът на нарушение.В отговор по исковата молба от името на ответника се твърди, че предлага на пазара етерични масла под този знак и са осъществени продажби още през месец месец февруари 2012 г.Ответникът разбрал за регистрираната марка едва с получения препис от исковата молба, поради което и инициирал процедура за заличаването й по административен ред.Навежда довод, че с оглед специализацията в дейността на ищеца му е било известно още към момента на депозиране на заявката, че марката се използва от ответника, поради което твърди при подаване на заявката ищецът да е действал с цел да отстрани ответника от пазара, ползвайки се от направеното от него за популяризиране на марката.Претендират се и разноските по делото.В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. К., поддържа иска. Излага довод за доказано в процеса нарушение на изключителните права на ищеца върху регистрирана марка, използвана от ответника без знанието и съгласието на доверителя му.Излага довод, че въпросът кой е използвал пръв регистрираната марка е предмет на административно производство пред Патентно ведомство, а твърдяната от ответника недобросъвестност предполага предявен от него нарочен иск и счита, че противопоставените възражения не могат да бъдат разгледани в настоящото производство. Представя списък за претендираните разноски.
Процесуалният представител на ответника – адв. Й. от Адвокатска кантора – гр. Пловдив, оспорва иска.Твърди да е доказано ползване на регистрираната марка преди депозиране на заявката за регистрация, а и съдържанието й съответства на регистрираното наименование на ответното дружество.В писмени бележки сочи, че по силата на закон дължи да етикира продуктите си с точно наименование на фирмата си, което и е сторено.Счита и за недоказано знанието у ищеца за намерението на управителя на дружеството да ползва тази марка.Прави възражение за прекомерност на търсените от ищеца разноски.Като обсъди наведените в процеса доводи с оглед събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, съдът намира следното:
Ответното дружество е регистрирано под наименованието А. на 14.04.2011 г.
По делото не се спори, а и събраните доказателства позволяват еднозначен извод, че ответното дружество е пуснало на пазара етерични масла, използвайки на опаковката на продуктите словно означение:
Няма спор също така, а и от представената справка се налага извод, че по заявка от 04.07.2012 г. номер 2012124350Х под № 84689 на 27.05.2013 г. е регистрирана индивидуална словна марка А./А. с притежател „Е.“ ЕООД за стоки от клас 3 по Ницската класификация, включващо и етерични масла със срок на защита до 04.07.2022 година. Регистрацията е публикувана в бр. 8 от 2013 г. като по делото не се спори това да е станало в официалния бюлетин на Патентно ведомство.
От показанията на свид. И. се установява, че е работила при ответното дружество като се е занимавала единствено с разфасоване на етерични масла в по-малки опаковки. Свидетелката сочи да й е известно, че ответникът пуска продуктите на пазара единствено под наименованието „Етерика“ като не й е известно да използват наименованието „А.“. Сочи, че името на дружеството, чийто управител е нейния съпруг, да е формирано от корена на „арома“ и инициалите на нейното името на съпруга й.
Свидетелят Даскалов, който бил управител на ищцовото дружество от регистрацията му до 2013 г., сочи през 2009 г. да е възникнала идея да създаде биологична марка след сертификация на насажденията. Споделил идеята си за новата серия да ползва наименованието „А.“ пред агронома, технолога и счетоводителя на дружеството в началото на 2009 г. Тъй като разбрал, че свид. И. пуснала продукти под това наименование, през месец юли 2012 г., била освободена от работа.
При така възприетата фактическа обстановка, относима към приетия за разглеждане спор, от правна страна съдът намира следното:
Законът признава изключително право на титуляра на регистрирана на територията на държавата търговска марка да я използва и да се разпорежда с нея – чл. 13 ЗМГО. На това съответства задължението на останалите търговци да се въздържат от представяне на собствена стока посредством знаци, обективно годни да наподобят регистрираната търговска марка. Законът еднозначно свързва защитата с факта на премината процедура по регистрация, а ангажиментът за трети добросъвестни лица да се въздържат от действия, включени в обхвата на закрила възниква от момента на огласяването й – чл. 13 ал. 3 ЗМГО. По делото не се спори, че тази процедура е изпълнена.Правото е средство за защита на зачетени от правния ред интереси, извън тези рамки остава реализацията на формално призната възможност за поведение, ако негова цел е увреждане на чужди интереси – арг. от чл. 57 ал. 2 от Конституцията на Република България. Ищецът се позовава на признато от правния ред право. Очертаната в исковата молба претенция сочи на накърнен интерес за ищеца като едва въз основа на събраните по делото доказателства съдът е властен да изрази становището си за правното значение на установените факти.Ето защо поддържания и в рамките на устните състезания довод за недопустимост на предявения иск е неоснователен.От друга страна с оглед на конституционно утвърдената граница на защита противопоставеното възражение, че идентично на регистрираната марка наименование е ползвано в търговската дейност на ответника преди момента на предоставената от закона защита налага еднозначно да бъде установен противопоставим на ответника интерес за ищеца да наложи ограничение в принципно гарантираната стопанска инициатива, израз на която е и представянето на предлаганите на пазара стоки. Установения от закона специфичен ред за утвърждаване на гарантираното от закона изключително право върху търговска марка не освобождава сезирания в случая съд от ангажимента да обсъди възражението на ответника – арг. от чл. 17 ал. 1 ГПК.Ето защо настоящият състав счита за наложително да изследва противопоставените от ответника възражения.Нормата на чл. 14 т. 1 ЗМГО утвърждава еднозначно ограничение на правото върху марка, когато тя съответства на чуждо име. В контекста и на конституционно утвърденото предназначение на принципно предвидена възможност за поведение – да бъде обезпечена реализация на защитим от правния ред интерес, добросъвестно използваният индивидуализиращ стопанския субект белег – името, се ползва с приоритет пред търговската марка като титулярът на правото върху марката не може да забрани на титуляра на името да го използва в търговската си дейност.С оглед указания критерий – „добросъвестната търговска практика“ от съществено значение се явяват обстоятелствата, при които е предприето използването на думата А., идентифицираща и ответното дружество като правен субект.От доказателствата се установява еднозначно, че ответното дружество е регистрирано под това свое наименование повече от година преди да е поискана регистрация на словната търговска марка. Показанията на доведения от ищеца свидетел не подлагат на съмнение изрично заявеното от страх под наказателна отговорност от свид. И. – съпруга на едноличния собственик на капитала на ответното дружество, че не й е било известно намерението на управителя на ищцовото дружество да използва думата А. за идентификация на произвеждани продукти. Тъй като марката е призвана да отграничава определена стока от останалите на пазара, меродавни се явяват обективираните в тази насока конкретни действия.Идеята, за която се установява да е възникнала преди регистрация на ответното дружество, не е годен обект на защита.Утвърденият регистрационен режим гарантира ефективно средство за обезпечаване защита на намерението за използване на марката. За регистрацията е достатъчно да бъде подадено заявление пред предвидения от закона орган – Патентното ведомство. Обективираното намерение в тесен делови кръг и доколкото не се установява да е станало достояние на съпругата на едноличния собственик на капитала на ответното дружество, обуславя еднозначен извод, че изборът на наименованието А. е резултат на принципно зачетена от правния ред свобода при определяне на този съществен идентификационен белег на търговското дружество.Наличните по делото доказателства не сочат и на противоречащо на търговската практика поведение при използването му. Нормата на чл. 14 т. 1 ЗМГО не придава значение на начина, по който името бива използвано в търговската практика от неговия титуляр. Идентифицирането на продукта посредством наименованието на търговеца сочи еднозначно на връзката му с ответното дружество, което е желан от правния ред резултат.Извън рамките на настоящия спор остава въпросът дали при депозиране на заявлението ищецът е действал добросъвестно. Фактът на регистрация е достатъчен, за да обоснове предписаните от закона последици – чл. 10 ал. 1 ЗМГО.Доколкото обаче установеното поведение на ответника се включва в рамките на изрично указано от специалния закон ограничение на изключителното право върху търговска марка, не е налице нарушение по смисъла на чл. 73 ал. 1 ЗМГО.По разноските:
Законът признава право на страната, чиято позиция по спора е зачетена със съдебния акт, да бъде възмездена за направените разноски в съдебния процес. При достигнатия извод за неоснователност на предявения иск ищецът дължи да възстанови направените от ответника разноски – заплатено адвокатско възнаграждение.Ищецът няма право на разноски, който извод, с оглед правилото на чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК настоящият състав счита, че следва изрично да огласи с решението си.Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.“ ЕООД, ЕИК ******** срещу „А.“ ЕООД, ЕИК ******** иск с правно основание чл. 76 ал. 1 т. 1 вр. чл. 73 ал. 1 ЗМГО да бъде признато за установено, че производството и продажба на етерични масла, означени със знак AROMICA е нарушение на марка А./А. с рег. № 84689 на 27.05.2013 г.ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „Е.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***.да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***, сумата от 600,00 лв. – разноски пред Софийски градски съд.
ВЪЗЛАГА направените от „Е.“ ЕООД разноски в негова тежест.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия: