Documents - 4 cited in "Решение № 913 от 20.04.2017 г. на САС по в. т. д. № 257/2017 г."

договор за лицензия, законна лихва, топлинна енергия, марка на Общността, търговски книжа, вероятност за объркване, ноу-хау, промишлен дизайн, заблуждение, идентичност или сходство
Ако услугата „отчитане и разпределяне на разходите за потребена енергия” се извършва от лице, което не е упълномощено от производителя на съответния уред за дялово разпределение, предвид изискванията на ЗЕ, вещото лице заключава, че съществува вероятност за объркване на потребителите, че това лице е официален представител на производителя.. [...] И ако един уред не бъде програмиран при монтажа, ще се получи неверен отчет. [...] Договорът се състои от обща и 4 специални части. Общата част на договора урежда общите параметри на споразумението, като изрично в пар. 8, т. 2 се предвижда, че разпоредбите на специалните части на договора имат предимство пред разпоредбите на общата част. [...] Елементите от фактическия състав на извършеното, според твърденията на ищеца, нарушение, определят и предмета на делото, в рамките на който съдът дължи произнасяне по същество. По предявения иск по чл. 76, ал. 1, т1 във вр. с чл. 73, ал. 1 и чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. [...] Въпросът е релевантни за правото по чл. 75, ал. 1 ЗМГО ли са способът и добросъвестността на ответника при придобиване на стоките или това е единствено фактът, че същият не притежава право да извършва търговска дейност със стоките, носещи знака на марката на ищеца. Нарушението на правото върху марка предполага и субективна страна. Липсата на съгласие на притежателя на марката за осъществяване на търговска дейност от трето лице, според нормата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО, сочи на реализиране на отговорност на нарушителя. [...] Вината се предполага, като в случай на използване на знак на регистрирана марка в търговската дейност се основава на недобросъвестността на нарушителя. Недобросъвестността е свързана със знание или незнание на определен факт с правно значение. Недобросъвестен е търговецът, който извършва действия противоречащи на търговски нрави и търговската практика, изискващи зачитане на чуждите права. Недобросъвестността от обективна страна представлява осъществяване на дейност в разрез с добрите търговски нрави и честната търговска практика, а от субективна - знание от търговеца, че с действията си нарушава чужди права. В този смисъл, неправомерното използване на марката / 'без съгласие' на притежателя/ е елемент от фактическия състав на нарушението, който се предполага до доказване на противното.[...]