Решение № 1951 от 27.11.2015 г. на СГС по т. д. № 6776/2013 г.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1951
гр. София, 27.11.2015 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-5 състав, в открито заседание на петнадесети октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
при секретаря А. С., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6776 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе пред вид следното:
Предявен е иск по чл. 76 ал. 1 т. 1-3 от ЗМГО от „Т. С.” ЕООД против „Т.” АД ***. В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор за изключителна лицензия за територията на Р. България на търговска марка „teсhem”, предоставена с договор от 01.10.2006 г. от „Т. е. С.” ГмбХ за неопределено време.„Т. е. С.” ГмбХ е носител на правата по регистрирана търговска марка „teсhem”, фигуративна със заявка за класове: 9, 35, 37,39,42.С договор за лицензия на търговска марка от 31.10.2008 г. Т. С.” ЕООД бил предоставил на „Т.” АД изключителното и непрехвърляемо право да използва търговската марка „teсhem”,във връзка с извършване на дейността по отчитане и разпределение на разходите за потребена енергия за районите на гр. Шумен, гр. Русе и гр. Варна в срок от 1 година от датата на подписване, като било уговорено заплащане на лицензионно възнаграждение по 0,65лв. на разпределител, но не по-малко от 25 000лв.По реда на чл. 139а от ЗЕ „Т.” АД било вписано с регистрация от 22.12.2008 г. като упълномощен представител на производител „Техем” и „Сименс”.С писмо от 20.11.2009 г. „Т. С.” ЕООД уведомява М. за прекратяване на отношенията си с „Т.” АД и искане за отписването му от Регистъра по чл. 139а от ЗЕ. Относно уредите „teсhem”.Издадена е заповед на Министъра на М. за отписване от регистъра, влязла в законна сила след обжалване от „Т.” АД пред ВАС.Ищецът счита,че вписването на „Т.” АД в регистъра по чл. 139а ЗЕ показва явното намерение да ползва търговската марка за един по-дълъг период от време, което се явява недобросъвестно и нарушава правата на ищеца по търговската марка.„Т.” АД не изпълнявало задължения по договора за лицензия от 31.10.2008 г.,като не плаща договореното възнаграждение.Изпратена е нот. покана на 14.10.2009 г. за доброволно плащане,но не са предприети действия по изпълнение на договора.В исковата молба сочи, че през периода 06.11.2009/изтичане на срока за доброволно изпълнение-05.07.2011/влизане в сила на заповед на Министъра на М./ ответникът продължавал да извършва действия по отчитане, обслужване и разпределение на разходите за потребена енергия за районите на гр. Шумен, гр. Русе и гр. Варна по изрично разваления договор за лицензия.Счита, че ответникът използва марката „teсhem” незаконно и в нарушение на чл. 73, ал. 1 от ЗМГО.Ищецът твърди,че е претърпял вреди от неправомерното използване на марката, които се равнявали на цената за ползваната лицензия за 1 година за периода от 2008-2009 г. в размер на 25 000лв., неустойка-10 000лв.,търпи щети и от ненавременно отписване на „Т.” АД от регистъра по чл. 139а от ЗЕ.Моли да бъде установен факта на нарушението и да се преустанови неговото извършване, както и да се осъди ответника да заплати обезщетение за нанесените вреди за 1 година в общ размер от 35 000лв., както и мораторни лихва върху сумата, считано от 06.11.2009 г. до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законна лихва.С отговора на исковата молба, ответникът оспорва предявените искове.Твърди нищожност на договора за лицензия от 31.10.2008 г.,поради противоречие със закона.Сочи, че има договор за цесия от 31.10.2008 г., който е взаимосвързан със сключения на същата дата договор за спогодба и договор за лицензия от 31.10.2008 г., чрез който се уреждат трайните търговски взаимотношения. Твърди,че по договора за цесия са платили на ищеца първите две вноски от договорената цена от общо 250 000лв.В съдебно производство между страните, развило се пред ОС-Русе, във връзка с възражение за нищожност на договора за цесия,били приети доказателства, че длъжникът по цедираното вземане „Топлоснабдяване-Русе” ЕООД е прекратено дружество поради смъртта на едноличния собственик и отказ на наследниците му да поемат дейността.Това наложило „Топлоснабдяване-Русе” ЕАД да сключи договор с ответника за извършване на дялово разпределение на ТЕ. Излага доводи относно сключването на договор за цесия между страните, наложило се от измененията в ЗЕ с приемането на нов чл. 139а, при което договорът бил привиден,т. к. прикривал друга сделка, с която ответникът се е задължил да плати на ищеца /цедент/определена сума, за да приеме той да сключи договор за лицензия та търговската марка „teсhem”.В тази връзка ОС-Шумен по т. д. № 748/2010 г. приел,че договорът за цесия е привиден и като симулативна сделка е нищожен.Ответникът сочи, че основната цел при сключване на договора от 31.10.2008 г. било получаване пред М. на писмено съгласие от производителя на ел. разпределители „teсhem”,в процеса на отчитане и разпределение на разходите за потребена ТЕ, а не ползване на търговската марка „teсhem”.Ответникът признава, че отчита показания от уреди за търговско измерване и отчитане с марка „teсhem”, които били собственост на трети лице-потребители на ТЕ в сграда етажна собственост.
Съдът като разгледа наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
По делото е безспорно, че титуляр на правата по регистрираните словни и фигуративни марки „techem” със защита на цялата територия на Европейския съюз, включително Р. България, е „Т. е. С.” ГмбХ, Германия, който е лицензирал дъщерното си дружество в България. Не се оспорва и сключеният ищеца „Т. С.” ЕООД и ответника „Т.” АД Договор за лицензия от 31.10.2008 г. Не се оспорва и съдържанието на договора за лицензия от 31.10.2008 г.
Със сключения договор за лицензия от 31.10.2008 г. „Т.” АД е поело задължения за заплащане на възнаграждение за предоставеното право на ползване, което се определя на база броя обслужени разпределители, като „Т.” АД е следвало да удостоверява c протоколи броя на доставените и монтирани уреди и да предаставя копия на ищеца. В т. 5.2 от договора страните са се съгласили, че независимо от общия брой обслужени разпределители годишният размер на лицензионното възнаграждение не може да бъде по-малък от 25 000 лв.
Задължението за заплащане от страна на „Т.” АД не било изпълнено, като това за предоставяне на копия от протоколи и не извършвало плащания, което дало основание на „Т. С.” ЕООД да изпрати нотариална покана на 14.10.2009 г., връчена на 23.10.2009 г. Последвало и предупреждение, че в случай на неизпълнение на описаните действия договорът за лицензия следва да се счита за развален по вина на „Т.” АД и последното следва на преустанови дейността по отчитане, обслужване и извършване на дялово разпределение на уреди с марка „techem”. Предвид липсата на ответни действия от страна на „Т.” АД, Т. С.” ЕООД с Писмо вж № 26-Т-266/20.11.2009 г. е уведомило М. за прекратяване на лицензионните отношения с „Т.” АД и е поискало последното дружество да бъде отписано от регистъра по чл. 139а от ЗЕ, относно уредите с марка „techem”. Издадена е заповед на министъра (M3) № РД-16- 1068/15.12.2009 г. за отписване на ответника. „Т.” АД, влязла в законна сила през 2011 г., след обжалването пред съда. Следователно считано от 15.12.2009 г. „Т.” АД няма право да извършва услугата дялово разпределение с уреди марка „Техем”, поради отнемане на дадения лиценз от страна на „Т. С.” ЕООД.
От представените от „Т.-р.” АД договори, сключени с „Т.” АД се установява, че в приложение № 2 към Договори за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия № Д-520/13.12.2009 г. и № Д- 447/02.11.2010 г., сключени за неопределен срок, изпълнителят по договора „Т.” АД декларира, че ще предлага услугите по отчитане и разпределяне на топлинна енергия, вкл. и съпътстващите услуги по поддръжка на уреди за топлоразпредели с марка Techem и топломери марка Techem.
За изясняване на делото от фактическа страна, съдът допусна изслушване на съдебно-маркова и съдебно-счетоводна експертизи. Изслушана по делото съдебно-марковата експертиза установява, че 3 марки са регистрирани със словен елемент „techem” – комбинирана, комбинирана марка на Общността и словна марка. Комбинираната е с приоритет от 21.04.1993 г. от национална немска заявка и е регистрирана в България за стоки от клас 09 и 35. Марката е защитена в цвят и плътни стандартни малки букви. На територията на Бъргария е имала действие до 07.05.2013 г. Комбинираната марка на Общността е регистрирана на 30.11.2000 г. за стоки от клас 9- уреди за измерване, регистриране и наблюдение, разпределение на разходи за отопление и топломери и от класове 35, 37, 42 между които услуги за отчитане и изготвяне на сметки за потребление на отопление и услуги по инсталиране на разпределители на разходи за отопление и топламери. Има действие на територията на България до 21.05.2019 г. Словната марка на Общността е регистрираната на 10.06.2009 г. за стоки от клас 9 и класове 35, 37 и 42. Има действие на територията на България до 31.10.2018 г. Според експерта ответникът е отчитал индивидуални разпределители на топлинна енергия, които произхождали от притежателя на марката. Липсвали данни, ответникът да е предлагал за продажба стоки включени в обхвата на правната закрила на процесните марки, както и да е предлагал и предоставял услуги включени в обхвата на закрила на процесните марки или на стоки и услуги с объркващо сходен знак. Не се установява и да е внасял или изнасял стоки с объркващо сходен знак. Не било установено и ползване на търговски книжа и реклами с объркващо сходен знак. Първоначалното заключение е оспорено от ищеца, поради което при конкретно формулирани задачи свързани с предмета на спора, съдът е допуснал допълнителна СМЕ. В допълнителната експертиза, вещото лице констатира, че е налице сходство между стоките „разпределители на разход за отопление и топломери”,клас 9 и услуги „инсталиране, подмяна, поддръжка и ремонт на разпределители на разход отопление и топломери”, акто и че съществува свързано сходство между обобщената група стоки „уреди за измерване, регистрира наблюдение” и конкретните услуги от класове 35, 37, 42. Вещото лице констатира сходство между конкретната стока „разпределители на разходи за отопление и топломери” и извършваните от ответника специфични услуги по инсталиране, поддръжка, ремонт, отчитане и изготвяне на сметки за потребление. Експерта е на мнение, че ако услугата „отчитане и разпределение на разходите за потребена енергия” не се извършва под марка, която да е идентична или сходна на марката на производителя на съответния уред, не съществува вероятност за объркване на потребителите по смисъла на Регламент 207/2009 и ЗМГО относно търговския произход на предоставяната услуга. Ако услугата „отчитане и разпределяне на разходите за потребена енергия” се извършва от лице, което не е упълномощено от производителя на съответния уред за дялово разпределение, предвид изискванията на ЗЕ, вещото лице заключава, че съществува вероятност за объркване на потребителите, че това лице е официален представител на производителя.
По делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, която констатира, че по данни от „Т.-р.” ЕАД от страна на „Т.” АД са обслужвали 398 516 бр. разпределители с търговската марка „techem” в периода м. 11.2008 - м. 04.2011 г. Вещото лице констатира, че уредите са ползвани за период от 18 месеца и дължимата сума за този период е в размер на 37 500 лв., а дължимата мораторна лихва, считано от 06.11.2009 г. до завеждане на исковата молба, е 15 420,34 лв.
По допуснатата и приета по делото СТЕ, вещото лице констатира, че с цел създаване на по-точни и по-качествени продукти всяка фирма производител на уредите за дялово разпределение топлинна енергия създава голяма база данни с включени в нея емпирични зависимости за определяне на коефициентите на оценяване и връзката между тях, отговаряща точно и само за произведените от нея уреди за дялово разпределение. Всяка фирма-производител създава информационен масив с данни, които съдържат важни за отчета на уредите и извършването на дялово разпределение. СТЕ констатира, че не може да се извършва монтаж, програмиране и вярно дялово разпределение по уреди “Techem” без употребата на специално разработените ноу-хау, софтуер и други технически средства. Тъй като всеки производител е решил по различен начин коригирането на отчетените от уреда дялови единици и съответно точно формиране на потребената топлинна енергия, както и правилното изготвяне на дялово разпределение.
При разпита на вещото лице в съдебно заседание, се установи, че ответникът е използвал само част от софтуера на „Техем”, а именно този за програмиране на уредите при техния монтаж, за което се ползва специална оптична глава. И ако един уред не бъде програмиран при монтажа, ще се получи неверен отчет.
Събраните в хода на производството гласни доказателства установяват механизма при извършване отчет на топлинните уреди. Така св. Г. изяснява по делото, че като мениджър „дялово разпределение и техническа поддръжка” при „Т. С.” ЕООД предоставяла софтуер за програмиране на радиатори и кодове за неговия капацитет. Свидетелката заяви, че към края на 2009 г. по указание на управителя е спряла да предоставя на „Т.” АД такъв код за програмиране на нови уреди, поради започната процедура по отнемане на лиценза. А през пролетта на 2010 г. била изпратена да проведе разговори с ръководство на „Т.-р.” ЕАД с оглед поемане на обслужването на сградите с уреди на територията на гр. Русе. Свидетелката твърди, че през март 2010 г. в апартамент на вуйчо и е монтиран и програмиран нов уред с марка “techem” от служител на ответника „Т.” АД, за което свидетелката е сигурна, че ответникът не е имал код за програмиране. По данни от роднините й „Т.” АД са отчитали визуално чрез отчетници, които са посещавали имотите и са издавани от ответника месечни сметки за потребена топлинна енергия.
От показанията на свидетеля Д., в качеството му на служител на дружество подизпълнител на „Т. С.” ЕООД за района на гр. Пловдив от 2008 и за района на гр. Русе от есента на 2011 г., става ясно, че през есента на 2011 г. с цел обслужване на клиентите, закупили уреди „techem” и за изготвяне на сметките им съгласно ЗЕ, фирмата започва кампания сред потребителите и провеждане на общи събрания в сградите за избор на нов топлинен счетоводител, който има правата и възможностите да извършва коректно обслужване.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прави следните правни изводи: Съдът не споделя възражението на ответника за нищожност на договора между страните, предвид факта, че ищецът нямал право да предоставя сублицензия на трети лица, без съгласието на Техем Германия. Поради което твърди недопустимост на иска. Видно от приложения договор, подобна ограничителна клауза не е налице. Предвид изложеното, приема предявените искове са допустими. Имайки предвид предмета на спора, а именно незаконно използване на търговската марка в нарушение на чл. 73, ал. 1 от ЗМГО и без правно основание, поради разваляне на договора за лицензия на марката, съдът счита исковете за основателни и доказани, поради следните съображения:
Титуляр на правото по регистрираните марки е „Т. е. С.” ГмбХ, Германия.Ищецът „Т. С.' ЕООД е 100% собственост на „Т. е. С.” ГмбХ, Германияи като свързано лице и дъщерно дружество има право да се ползва от регистрациите на дружеството притежател на марката.Правото на „Т. С.” ЕООД да ползва права на интелектуална собственост на „Т. е. С.” ГмбХ, Германия са обект на няколко договора за изключителна лицензия, считано от 26.11.2003 г., представени по делото.Този договор дава права на полуизкпючителна лицензия и видно от пар. 2 го задължава да защитава при всички случаи интересите на лицензодателя всеобхватно и с грижа на добър търговец.Правоотношенията между страните по делото възникват на основание договор за услуги и лицензия, подписан на 24.08.2007 г. Договорът се състои от обща и 4 специални части. Общата част на договора урежда общите параметри на споразумението, като изрично в пар. 8, т. 2 се предвижда, че разпоредбите на специалните части на договора имат предимство пред разпоредбите на общата част.В пар. 2 от специална част 3 визира т. н. Хайцтек, което представлява програмен продукт с части за програмиране на уреди, отчитане и съставяне на сметки. Видно от договора, „Т. С.” ЕООД има правото да предоставя сублицензии при описана процедура по уведомяване. Съгласно пар. 1, т. 1 от специалната част 4 се предоставя правото да използва правата върху обекти на индустриална собственост и ноу-хау (марки, патенти, полезни модели и промишлен дизайн) в рамките на разпространението на продуктите. Изложеното се потвърди при разпита на св. Г. в съдебно заседание.Съгласно пар. 2, т. 1 от договора, ищеца има задължение да използва правата върху обекти на индустриална собственост само в регистрираната форма и да пуска в обръщение продуктите само с употребата на съответните права върху обекти на индустриална собственост, особено на съответната марка на лицензодателя.Съобразно това задължение, „Т. С.” ЕООД се ангажира да следи дали лицата, които предлагат, монтират и обслужват уреди с марка „techem” спазват задълженията си по договорите, които са сключили в тази връзка.Очевидно е и заложеното в договора съгласие на собственика си „Т. е. С.” ГмбХ, Германия за предприемане на действия за защита на правата му по регистрирани марки.Съдът намира за неоснователно твърдението на ответника за нищожност на договора за лицензия, сключен с „Т. С.” ЕООД на 31.10.2008 г.Приложените от ответника съдебни решения в частта на мотивите изложени в тях, нямат отношение по предмета на настоящия спор за нарушения на правата върху търговска марка.Заключението на марковата експертиза е категорично, че поведението на ответната страна въвежда в заблуждение потребителите на топлинна енергия с уреди с марка „techem”, като извършва обслужване на уредите и издава сметки, без пълномощие, а последните считат ответника за упълномощен и способец да обслужи и изготви верни сметки за потребена енергия.Вещото лице по счетоводната експертиза изложи пред съда констатациите си,че трето незаинтересовано лице „Т.-р.” ЕАД, на чиято територия на действие е извършено нарушението на марката, е обслужвано от ответника за 398 516 бр. разпределители с марка „techem” в периода м. 11.2008 - м. 04.2011 г., което се потвърждава от представените договори от 13.12.2009 и 02.11.2010 г. за извършване на дялово разпределение с уреди марка „techem”, сключени за неопределен период.С експертизата ищецът доказа неправомерното ползване за претендирания период от 1 година, като следва да се има предвид констатацията по заключението за използване на марката в период от 18 месеца.Предвид липсата на увеличение на иска с оглед тази констатация, съдът не следва да се произнася в тази част.Вещото лице топлотехник се обоснова по какви причини не е възможно да се обслужват уреди за дялово разпределение, с оглед програмиране и изготвяне на верни сметки със софтуер на производител различен от производителя на уредите.Установи се, че действията на ответната страна са в разрез с общоприетите в областта на топлотехниката и отчитането на топлинна енергия правила и принципи.Твърдението на ответника, че никога не му е предоставян софтуер за програмиране на радиатори се опровергава от представения от М. Договор за съвместна дейност от 01.08.2000 г., видно от който „Т. С.” ЕООД е предоставил на „Т.” АД съгласно т. 6 от договора софтуер за оразмеряване (програмиране) на радиатори „HZDIM” (ХАЗЕДИМ).Изложеното се потвърди и от разпита на двамата свидетели, че ищецът е положил усилия да уведрми заинтересованите страни („Т.-р.” ЕАД) и потребителите и предприел действия за адекватно обслужване на закупените от клиентите уреди.Поведението на ответника, изразяващо се в сключване на договора за лицензия с ищеца, вписване в регистъра на М. по чл. 139а от ЗЕ въз основа този договор, неизпълнението на поетите задължения по същия договор, липсата каквито и да е действия след получаване на нотариалната покана, обжалване на три инстанции на заповедта на министъра за отписването на ответника регистъра по чл. 139а от ЗЕ,както и фактите, че е обслужвал до 2011 г. над 390 000 бр. уреди,води до обоснования извод, че „Т.” АД е действало умишлено с явното намерение обслужва уреди за дялово разпределение с марка „techem”.Следва да се има предвид,че това обстоятелство не е оспорено от ответника в хода на производството по делото.Следва да се приеме за доказана тезата на ищеца за недобросъвестно ползване на търговската марка за един по-дълъг период от време, което е и нарушаване на правата по регистрираната марка.Елементите от фактическия състав на извършеното, според твърденията на ищеца, нарушение, определят и предмета на делото, в рамките на който съдът дължи произнасяне по същество.По предявения иск по чл. 76, ал. 1, т1 във вр. с чл. 73, ал. 1 и чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката.В случая е налице цитираната по-горе хипотеза, което безспорно се установи от изслушаните по делото СМЕ и СТЕ.В изпълнение на хипотезата са и доказаните факти, че ищецът притежава изключително право да ползва процесната марка, а ответникът е извършил действия по предлагане на услуги със стоките с процесната марка, след прекратяване на договор за лицензия между страните.Действията на ответника са извършени неправомерно, от което са последвали вредите, установени по вид и размер.Спорът по делото е концентриран по правомерното, респ. неправомерното използване на марката и извършените услуги по експлоатиране на стоки произведени с тази марка. Въпросът е релевантни за правото по чл. 75, ал. 1 ЗМГО ли са способът и добросъвестността на ответника при придобиване на стоките или това е единствено фактът, че същият не притежава право да извършва търговска дейност със стоките, носещи знака на марката на ищеца.Нарушението на правото върху марка предполага и субективна страна.Липсата на съгласие на притежателя на марката за осъществяване на търговска дейност от трето лице, според нормата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО, сочи на реализиране на отговорност на нарушителя.Установи се по делото, че ответникът е действал неправомерно, което влече последиците по чл. 76 ЗМГО.Вината се предполага, като в случай на използване на знак на регистрирана марка в търговската дейност се основава на недобросъвестността на нарушителя.Недобросъвестността е свързана със знание или незнание на определен факт с правно значение. Недобросъвестен е търговецът, който извършва действия противоречащи на търговски нрави и търговската практика, изискващи зачитане на чуждите права. Недобросъвестността от обективна страна представлява осъществяване на дейност в разрез с добрите търговски нрави и честната търговска практика, а от субективна - знание от търговеца, че с действията си нарушава чужди права.В този смисъл, неправомерното използване на марката / 'без съгласие' на притежателя/ е елемент от фактическия състав на нарушението, който се предполага до доказване на противното.В настоящият случай ответникът по иск по чл. 76 ЗМГО не доказа възраженията се, че добросъвестно е упражнявал търговска дейност.Знанието на придобивното основание на своя праводател дава възможност за съобразяване на поведението на получателят на търговската марка, какъвто до 2009 г. е бил ответникът с добросъвестност в търговските отношения.Предвид категоричните доказателства за прекратяване на договора и използване на марката от ответника чрез предоставяне на услуги свързани със стоки произведени от притежателя на марката, водят до категоричния извод на съда за установеното нарушение.Предвид изложеното, съдът намира предявените искове за основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.С оглед изложеното и с оглед характера на отговорността по ЗМГО – особен вид деликтна отговорност и при установяване на всички елементи от фактическия състав на отговорността,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 35 000лв., представляващи обезщетение за нанесените вреди за 1 година, както и мораторни лихва върху сумата, считано от 06.11.2009 г. до датата на завеждане на исковата молба 31.10.2013 г. в размер на 14 392,26 лв., изчислена от съда, т. к. в експертизата е взета друга главница в размер на 37 500 лв., която не е предмет на претенция по исковата молба, ведно със законна лихва от датата на исковата молба-31.10.2013 г.С оглед изхода на правния спор, ответникът дължи на ищеца направени разноски по делото по представен списък по реда на чл. 80 от ГПК и приложена към него фактура в размер на 5 800 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Т.” АД ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Т. С.” ЕООД, ЕИК ******** на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 от ЗМГО, сумата от 35 000лв., представляващи обезщетение за нанесените вреди за 1 година/ периода на цялата 2009 вследствие нарушение през същия период на марка „techem” със защита на цялата територия на Европейския съюз, включително Р. България с титуляр на правата по регистрираните словни и фигуративни марки -Т. е. С.” ГмбХ, Германия, лицензирал дъщерното си дружество в България-„Т. С.” ЕООД, както и мораторни лихва върху сумата, считано от 06.11.2009 г. до датата на завеждане на исковата молба 31.10.2013 г. в размер на 14 392,26лв. , ведно със законна лихва,считано от 31.10.2013 г.,както разноски на основание чл. 78, ал1. от ГПК в размер на сумата от 5 800лв.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от получаването на препис от страните.
СЪДИЯ: