Documents - 4 cited in "Решение № 603 на САС по в. т. д. № 493/2014 г."

регистрация, марка, вероятност за объркване, синтетичен каучук, козметични продукти, фискален бон, веществени доказателства
Разпоредбата на §142"Членове на ръководството" предвижда, че един от членовете на ръководството има задължението за водене на протоколите от събранията на акционерите и събранията на директорите в книга, съхранявана специално за тази цел. [...] От констатираното сходство между марките на ищеца и ползваните от ответника знаци и услугите, за които са регистрирани и се ползват, съществува голяма вероятност от объркване на потребителите относно произхода, източника и характеристиките на услугите, обозначени с тези знаци. щСъгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗМГО, която определя обхвата и съдържанието на правото на търговска марка, правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана. В ал. 2 на същия текст е посочено изчерпателно какво се разбира под използване в търговската дейност. Единственото ограничение е свързано с т. нар. "изчерпване на правото върху марката", установено в чл. 15, ал. 1 ЗМГО. Съгласно тази норма, притежателят на правото върху марка не може да забрани използването й за стоки, които са пуснати на пазара в страната с тази марка от него или с негово съгласие. [...] Съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК, всяка от страните в процеса има право на направените от нея разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.[...]
поправка на очевидна фактическа грешка, пускане на пазар, вероятност за объркване, право върху марка, нарушение на правото на регистрирана марка, идентичност или сходство, търговски книжа
Легална дефиниция на първия термин е дадена в разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, която установява, че правото на търговска марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; или знак, идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основани на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Легална дефиниция на термина използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е дадена в разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО. Използване е поставянето на знака върху стоките или техните опаковки; предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; вносът или износът на стоките с този знак; използването на знака в търговски книжа или реклами. [...] Производството по чл. 247 ГПК може да бъде надлежно заявено и проведено, когато съдът, чието решение следва да бъде поправено по посочения процесуално-правен ред, е допуснал очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между формираната воля на съда /мотивите на решението/ и нейното изразяване в диспозитива на съдебния акт. Без съмнение в съдебната практика и теория е становището, че под искане за поправка на"очевидна фактическа грешка" не могат да бъдат поправени грешки, които съдът е допуснал при формиране на волята си. Чрез допускане поправка на очевидна фактическа грешка не може да се замести вече формирана и изразена в съдебния акт воля на съда. Подмяната на вече изразената воля на съда, която би обусловила различен правен резултат, е недопустимо от гледна точка на производството по чл. 247 ГПК. [...] Поправката на очевидна фактическа грешка като несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на решението не може да представлява изменение на формираната воля на съда. По повод поправка на очевидна фактическа грешка съдът не може да превиши правомощията си като измени или отмени собственото си решение. Уважаването на такова искане би означавало съдът сам да измени вече постановено решение, каквато изрична забрана законодателят е въвел с разпоредбата на чл. 246 ГПК.[...]