Documents - 1 cited in "Решение № 1021 от 19.06.2012 г. на САС по в. т. д. № 4301/2011 г."

Решение № 890 от 9.08.2011 г. на СГС по т. д. № 650/2006 г.
пропуснати ползи, обезщетение за претърпени вреди, нарушение на правото на регистрирана марка, търговски книжа, вероятност за объркване, винени продукти, лицензионен договор, отличителност, имуществени вреди, определяне размера на обезщетението
От друга страна правото върху марка е изключително. То се придобива чрез регистрация- Чл. 10 ЗМГО и включва според Чл. 13 от същия нормативен акт правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен с неговия. [...] • Вписването на правата, придобити по силата на това споразумение има оповестително действие по отношение на всички трети лица, които не са страна по него, поради което и до отмяната му с влязъл в сила индивидуален административен акт съдът не може да извършва самостоятелна преценка дали ищецът действително е придобил правата по това споразумение. [...] • Това сходство се определя от наличието на визуално, смислово и фонетично сходство, което от своя страна може да създаде у потребителите еднакво визуално, смислово и фонетично впечатление за сходни стоки „винени продукти” и да създаде вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. [...] • Правото върху марката не е изчерпано. [...] • Обичайното лицензионно възнаграждение е онова парично вземане, което се дължи на ищеца в случай, че е било поискано неговото съгласие за правомерно използване на процесната търговска марка от страна на ответника. [...] • Това той може да стори само при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съгласно разпоредбата на Чл. 52 от ЗЗД и това е така с оглед специфичния им характер, които няма как да бъдат оценени.[...]