несъстоятелност, марка, лицензионен договор, търговско предприятие, вероятност от объркване, писмена форма, действащо предприятие, правна норма, недобросъвестно лице
Предвид съдържанието на изложението по чл. 280 ГПК, мотивите на въззивния акт в останалата им част не следва да се възпроизвеждат. [...] • Очевидно страната изхожда и от редакцията на чл. 22, ал. 1 ЗМГО, визираща"разрешаване на ползването на марка", като задължителна терминология при предоставянето на лицензия, вместо използваното в процесния договор – отдаване под наем на търговско предприятие, абстрахирайки се от съдържанието на същия договор в цялост. [...] • Подобна мотивировка е в разрив с принципа, че всяка материализирана воля подлежи на тълкуване, независимо до какъв вид правоотношение се отнася. [...] • Нелогично е противопоставянето на чл. 587 ТЗ и чл. 22 ЗМГО, доколкото първият е с характеристиката на общ /за лицензия на всякакъв вид права върху индустриална собственост/ спрямо втория – като специален /досежно лицензия на търговска марка/ закон. [...] • Както в общата норма на чл. 590 пр. второ ТЗ, така и в специалната норма на чл. 22, ал. 6 ЗМГО, независимо от различната им редакция, действието на вписването, като изрично урегулирано спрямо третите лица, а не въобще, е предвидено като оповестително, а не конститутивно. Като такова то цели да уреди конкуренция на права, а не защита на нарушено право върху търговска марка от недобросъвестно лице, непротивопоставящо самостоятелни права върху същата.[...]
несъстоятелност, писмена форма, предоставено право на ползване на марка, лицензионен договор, отмяна на регистрацията, вероятност за объркване
Изискуемата форма е обикновена писмена форма по аргумент от чл. 22, ал. 1, изр. 2 от ЗМГО и чл. 587, ал. 2 от ТЗ. Вписването на договора в регистъра на Патентното ведомство (ПВ) не е изискване за действителност на договора, а само за действието му спрямо трети лица - чл. 22, ал. 6 от ЗМГО и чл. 590 от ТЗ. [...] • Първият ищец отстъпва /разрешава на втория ищец ползването на действащото си предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, включително и търговските марки на първия ищец. [...] • Няма спор в съдебната практика, че не заглавията, а клаузите в договора определят неговия предмет, че с един договор могат да се уредят две или повече групи облигационни отношения, както и че няма определен изчерпателен списък на видовете договори. [...] • Регистрациите на търговските марки на наемодателя/ лицензодателя действат за определени територии и ако изрично определена територия (държава) не е изключена от предоставеното право на ползване на марката, то правото ще се счита предоставено за всички територии, покрити от регистрацията на съответната марка. [...] • Не е задължителна изрична уговорка между страните по лицензионния договор, че лицензополучателят ще използва марката от свое име, в своето предприятие. Отдаденото под наем предприятие на лицензополучателя по същество е негово предприятие, тъй като в него той развива собствена търговска дейност. Следователно ползването на марката от името на лицензополучателя следва от самата същност на лицензията. [...] • Освен това, „противопоставяне” на вписания лицензионен договор на трети лица означава противопоставяне не на всякакви трети лица, а само на тези, които заявяват собствени права върху марката. [...] • Поради това е ирелевантно дали към момента на предявяването на иска лицензионния договор е бил вписан. [...] • Отменянето на регистрацията на марка е правна промяна, която настъпва в деня на влизане в сила на административен акт за отмяна на регистрацията й. До тогава марката се ползва със закрила и притежателят й може да води искове по чл. 76 от ЗМГО. [...] • Преценката за вероятност за объркване на потребителите се прави въз основа на сравнението на марката и стоките, върху които тя присъства, с нарушаващия знак и стоките на нарушителя, а не на база присъствието на марката на пазара.[...]
лицензионен договор, вероятност за объркване, несъстоятелност, реклама, нарушение на правото на регистрирана марка, отмяна на регистрацията, заличаване на регистрацията, право върху марка, действие по отношение на трети лица, идентичност или сходство, търговски книжа, отличителен характер, установяване на нарушението
В чл. 10, ал. 1 ЗМГО е предвидено, че правото върху марка, като обект на интелектуална собственост, се придобива чрез регистрацията й, считано от датата на подаване на заявката за регистрация, като редът за извършване на регистрация на марка в Република България също е уреден в ЗМГО и предпоставя провеждане на административно производство пред Патентното ведомство. Наред с това, в чл. 69 ЗМГО е регламентирано и действието на територията на Република България на международната регистрация на марка, която е извършена от Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост, по реда на Мадридската спогодба и Протокола, като съгласно чл. 69, ал. 2 ЗМГО то е приравнено на действието, което би имала регистрацията на тази марка, ако беше направено директно в Република България, което настъпва от датата на самата международна регистрация или от датата, на която е регистрирано териториалното й разширение. [...] • Съгласно чл. 28, ал. 4 ЗМГО отмяната на регистрацията на марка, която се постановява в хода на административното производство, което се развива пред Патентното ведомство, и която по правило има обратно действие – от началото на петгодишния период на неизползване на марката или от датата на подаване на искането за отмяната, не засяга влезли в сила решения по искове за нарушение, доколкото са изпълнени преди отменянето. При тълкуване на тази правна норма следва да се заключи, че отмяната на регистрацията на една търговска марка има значение и може да се отрази на решенията по гражданските спорове за установяване на нарушения и последиците от тях едва след като от компетентния административен орган е постановен акт за отмяна на регистрацията и същият е влязъл в сила, тъй като съгласно чл. 166, ал. 1 АПК оспорването на индивидуален административен акт спира изпълнението му. [...] • В чл. 75 ЗМГО е предвидено, че наред с притежателя на право върху марка, самостоятелно право на иск за нарушение има и лицензополучателят на изключителна лицензия. [...] • В чл. 22 ЗМГО е дадена легална дефиниция на лицензионния договор, сключването на който е основание за едно лице, имащо качеството на лицензополучател по него, да предяви иск за нарушение на правото на регистрирана марка. [...] • Лицензионният договор е уреден в закона като формален, тъй като в чл. 22, ал. 1 ЗМГО е предвидена форма за неговата действителност, която е писмена. [...] • В чл. 22, ал. 6 ЗМГО е предвидено, че договорът за лицензия има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър. За да се определи кои са тези трети лица, на които лицензионният договор не може да се противопостави до момента на вписването му в съответния регистър, в който е вписана и самата регистрация на търговската марка, следва да се съобрази, че целта на така предвидената в закона непротивопоставимост е да се защити това лице, което твърди да има права върху марката, която е обект на лицензионния договор, които конкурират тези на лицензодателя. [...] • В чл. 13, ал. 1 ЗМГО е предвидено, че правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който: 1) е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; 2) поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 3) е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗМГО използването на марката в търговската дейност включва действия по поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; вносът или износът на стоките с този знак; използването на знака в търговски книжа и в реклами. В чл. 73 ЗМГО е регламентирано и кога е налице нарушение на това право на регистрирана марка, а именно когато се установи, че лице, различно от неговия притежател и без съгласието му използва в търговската си дейност знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО. [...] • Тя се преценява с оглед цялостното възприятие, което конфликтните знаци и стоки създават у средния потребител на съответната категория стоки, който се приема, че е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен. [...] • Това използване се осъществява без съгласието на притежателя на търговската марка, поради което представлява нарушение на правото върху този обект на интелектуална собственост по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions