договор за лицензия, вероятност за объркване, отличителен елемент, отличителен характер, по-ранна марка, съставно наименование, търговско наименование, колективна марка, сертификатна марка, международна регистрация на марка, идентичност или сходство, търговски книжа, заблуждение, установяване на нарушението, преустановяване на нарушението
Ето защо, марките винаги трябва да се сравняват в цялост при отчитане на въздействието на отличителните и доминиращите им елементи, като се акцентира върху степента на сходство между тях, а не върху това дали могат да бъдат разграничени една от друга или не. Тази преценка никога не се основава само на един от изброените фактори, а винаги се извършва общо. [...] • Тестът за вероятност за объркване не е дали марките, както и стоките, които са означени с тях, могат да бъдат разграничени, когато се сравняват едновременно, а дали те, възприемани от потребителите поотделно, са сходни в степен, при която съществува вероятност за объркване или свързване с по-ранната марка. [...] • Само в случаите, когато лекарственият продукт е предписан чрез Международно непатентно или фармакопейно наименование на лекарственото вещество, фармацевтът има право да отпусне по своя преценка лекарствен продукт, разрешен за употреба в страната, който съдържа предписаното активно вещество, като „задължително се спазват предписаната лекарствена форма и количеството в дозова единица“. [...] • Контролът при предписване и отпускане на лекарствените средства, предполага високо внимание от страна на медицинските специалисти, взаимен контрол и висока степен на отговорност на техните действия. [...] • Съгласно чл. 9 ЗМГО марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. [...] • Правото върху марка се придобива чрез регистрацията й, но от момента на заявката и същото е изключително право – чл. 10 ЗМГО. [...] • Международна регистрация на марка, в която е посочена Република България, има същото действие, както ако тази марка е била директно заявена и регистрирана в Република България. [...] • Съгласно чл. 13 ЗМГО правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който: а) е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; б) поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; в) е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. [...] • Използването на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя й, съставлява нарушение – чл. 73, ал. 1 ЗМГО. Защитата на правото върху марка може да бъде осъществена с някой или всички искове по чл. 76 ЗМГО. [...] • Нарушението на правото върху марка има обективна и субективна страна, посочени съответно в чл. 13, ал. 2 ЗМГО и чл. 73, ал. 1 ЗМГО. [...] • От субективна страна е необходимо виновно поведение и чл. 76 г ЗМГО предвижда, че юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, от техни служители или от лица, наети от тях, като в този случай вината се предполага до доказване на противното. [...] • При преценка на сходството между стоките следва да се вземат предвид всички относими фактори като тяхното естество, предназначение и употреба, наличието на конкурентен или допълващ характер, начинът на разпространение. [...] • Тя може да бъде присъща или придобита.[...]