предоставяне на услуги, реклама, регистрация, фирмено наименование, търговско дружество, марка, неизяснена фактическа обстановка, идентични или сходни стоки, вероятност от объркване, недобросъвестност
При липса на поставен въпрос с посоченото съдържание и произтичащата от принципа на диспозитивното начало недопустимост касационната инстанция да извежда служебно релевантния за изхода на делото правен въпрос въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване по съображения, основани на цитираната задължителна практика. [...] • Отговорът на този въпрос винаги предполага преценка на конкретни факти и доказателства и е свързан с ползване от съда на специални знания в областта на индустриалната собственост /напр. съдебно - маркова експертиза/, с помощта на които може да се изясни дали има сходство между словните елементи на марката и на фирменото наименование, респ. в какво се изразява сходството. Поради неговата зависимост от конкретни факти и доказателства въпросът е от значение само в рамките на делото, по което се извършва преценка за наличието или липсата на сходство, и не носи белезите на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, по който може да се допусне касационно обжалване. [...] • Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице тогава, когато с въззивното решение е разрешен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /в смисъла, изяснен с т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ . [...] • Ненадлежното обосноваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е самостоятелен аргумент за недопускане на обжалваното решение до касационно обжалване. [...] • ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.[...]