преустановяване на нарушението, недобросъвестност, регистрация, административен ред, общоизвестна марка, право върху марка, заблуда, реклама, по-ранна марка
Съгласно разясненията по т. 1 от цитираното по-горе тълкувателно решение, за да обосноват допускане на касационното обжалване, поставените въпроси (материалноправни и/или процесуалноправни) трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. [...] • Следователно, дори и да бяха решени по различен начин, това не би се отразило на извода за основателност на претенциите. [...] • Що се отнася до отказа на съда да приеме представеното след приключване на устните състезания писмено доказателство (въпрос № 2), сам по себе си, същият не може да бъде счетен за противоречащ на посочената практика, тъй като приемането на определено доказателство в процеса зависи изцяло от преценката на решаващия съдебен състав дали то е допустимо и относимо за конкретния случай, а правилността на тази преценка е предмет на самия касационен контрол, но не и на производството по допускането му. [...] • Поради това, не се дължи произнасяне относно наличието на това основание. [...] • Определението не подлежи на обжалване.[...]
преустановяване на нарушението, общоизвестна марка, право върху марка, недобросъвестност, заблуда, заличаване на регистрацията, отличителност, идентичност и сходство, идентичност или сходство, вероятност за объркване, реклама, по-ранна марка
Освен това независимо, че отменянето на регистрацията на марка по чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО има действие от началото на петгодишния период на неизползването /чл. 28, ал. 1 ЗМГ0/, отменянето и заличаването на регистрацията не засягат влезли в сила решения по искове за нарушение, доколкото са изпълнени преди отменянето или заличаването /чл. 28, ал. 4, т. 1 ЗМГ0/ . [...] • След анализа на визуално, фонетично и смислово сходство се извършва обща оценка въз основа на цялостното впечатление от марката и знака и то е, че марката на ищеца и знакът на ответника не са идентични и сходни до степен на объркване на потребителя. [...] • Двата фигуративни елемента представляват плътна линия в синьо - отгоре и отдолу правоъгълник, също в синьо. [...] • Доминиращ елемент е този, който благодарение на графичното си представяне обуславя общото впечатление, което марката оставя у потребителя. Доминиращият елемент не винаги е отличителен, както и обратното. [...] • Релевантният кръг потребители за идентичните и сходните услуги е широк и един и същ - професионалисти в областта на проучванията и изследванията на общественото мнение, други лица, ползващи услуги в областта на проучванията и изследванията на общественото мнение, като и обикновени граждани-потребители. [...] • Релевантният кръг потребители за идентични и сходни услуги е широк и един и същ - професионалисти в областта на проучванията и изследванията на общественото мнение, други лица, ползващи услуги в областта на проучванията и изследванията на общественото мнение, както и обикновени граждани, потребители. [...] • При горните факти съдът прие следното от правна страна. [...] • Предпоставка за предявяване на исковете е нарушение на ответника на правото на ищеца върху търговската марка. Нормата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО определя като нарушение на правото върху регистрирана марка използването по смисъла на чл. 13 ЗМГО на регистрирана марка в търговска дейност, ако това става без съгласието на притежателя на регистрацията. Правото върху марка, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМГО включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана или който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. Разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО посочва какво следва да се разбира под използване на марката в търговската дейност, като съгласно т. т. 2 и 4 такива са предлагането или предоставянето на услуги под тази марка и използването на марката в търговските книжа и в реклами. [...] • Съгласно дефинитивната норма на пар. 1, т. 3 ДР на ЗМГО „общоизвестна марка” е марката по чл. 6 bis от ратифицираната от България Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост /по-нататък Парижката конвенция/ . [...] • Същественото в случая е, че се касае до пречка за регистрация на марка, сходна или идентична с общоизвестната и предназначена за означаване на идентични или сходни стоки, тоест по-ранна по смисъла на чл. 12, ал. 2, т. 7 ЗМГО, възпроизведена в нашия закон и до право да се забрани използването на марка при доказване, че същата е общоизвестна.[...]