Documents - 5 cited in "Решение № 1001 от 13.05.2020 г., Софийски апелативен съд"

КЛАСА, реклама, автентичност, интелектуална собственост, погасителна давност, други лица, право върху марка, вероятност за объркване, търговски книжа, преустановяване на нарушението
Правното положение на домейн имената, както и на разпоредителните сделки с правата върху тях, не са предмет на нарочна нормативна уредба в българското обективно право. [...] Нематериалният характер на домейн имената ги отличава значително от вещите, което не позволява разглеждането им като обект на право на собственост, в същинския смисъл, който се влага в това понятие от правото. [...] Не всеки нематериален обект е обект и на интелектуална собственост. [...] Домейн имената не възникват като резултат от творческа дейност, което изключва разглеждането им като обект на авторски или сродни на тях права. Макар и да се доближава до някои от обектите на индустриална собственост и особено до означенията като марките и фирмените наименования, домейнът не представлява обект на такава закрила. Означенията, за разлика от домейн имената, са признати за обекти на права на интелектуална собственост и се ползват със закрила от правото именно като такива. [...] Друга характерна отлика между означенията, като самостоятелни обекти на индустриална собственост, и домейн имената е в липсата на предвидена в закона процедура, в която да са уредени редът и условията, при които законът им осигурява закрила, и което е характерна отлика за обектите на индустриалната собственост изобщо. [...] Законът отдава значение единствено на уведомяването, извършено от досегашния кредитор, като обстоятелството, че длъжникът е узнал за цесията по друг начин, в т. ч. поради съобщаването му от новия длъжник, е ирелевантно за действието на цесията в отношенията на лицата, различни от страните по договора. [...] Основателността на иска по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО за установяване на факта на нарушението, предполага на първо място да бъде установено, че ищецът е носител на твърдяното субективно материално право върху обект на индустриална собственост, което с оглед изложените в исковата молба обстоятелства представлява право върху търговска марка. [...] На основание чл. 20, ал. 1 ЗМГО така придобитото право се ползва със защита за период от десет години течащи, считано от датата на подаване на заявката, като в ал. 2 на същата разпоредба е уредена възможност регистрацията да бъде подновявана неограничен на брой пъти за следващи десетгодишни периоди. [...] Формите, в които би могло да се състои използването на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО са посочени в ал. 2 от същата разпоредба и се изразяват в поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки, предлагането на стоки с този знак за продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тази цел, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак, вносът или износът на стоки с този знак, както и използването му в търговски книжа и реклами. Разпоредбата на чл. 73 ЗМГО, намираща се в глава V, която урежда гражданскоправната защита на правата върху марки, изрично се посочва, че използването от страна на трето лице в търговската му дейност на знак по начините посочени в чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя му съставлява нарушение на правото върху съответната регистрирана марка, установяването на което от своя страна представлява предмет на първият от съединените в рамките на настоящото производство искове. [...] Вероятността за объркване на потребителите по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО представлява опасността у потребителите да възникне грешно възприятие за произхода на съответните услуги, в резултат от което те да формират убеждение, че услугите, обозначени с регистрираната марка, и тези, означени с използваното от ответника домейн име, произхождат от едно и също лице или икономически свързани лица. [...] Съгласно чл. 20 ЗМГО срокът, за който правата върху регистрираната марка се ползват със закрила е десетгодищен, считано от датата на подаване на заявката, като регистрацията може да бъде подновявана неограничено за следващи периоди от десет години по реда на нарочна процедура.[...]