Documents - 1 cited in "Решение № 1713 на САС по в. т. д. № 1739/2016 г."

Решение № 304 от 8.02.2016 г. на СГС по т. д. № 5635/2014 г.
оригинални стоки, марка на Общността, унищожаване на стоките, нарушение на правото на регистрирана марка, право върху марка, внос или износ на стоки, географско означение, имитация, трето лице, неполучено лицензионно възнаграждение
Разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО предвижда използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13, без съгласие на притежателя да съставлява нарушение на правото на регистрирана марка. [...] • В разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО е посочено какво трябва да се разбира под използване на марка в търговската дейност по смисъла на ал. 1, като т. 3 визира вносът или износът на стоките с този знак. [...] • Когато се касае до дейност, извършвана от търговци, значението на понятието 'търговска дейност' трябва да се изведе и от законовите разпоредби, касаещи търговското право. Текстът на чл. 1, ал. 1 ТЗ изрично визира, че търговец е лице, което по занятие извършва някоя от посочените в тази норма сделки, а в чл. 2 ТЗ изчерпателно са посочени лицата, които не се смятат за търговци. Следователно, когато търговецът извършва трайно и систематично някои от визираните в чл. 1, ал. 1 ТЗ сделки, то същият извършва търговска дейност. [...] • В нормата на § 1, т. 12 от ДР на ЗМГО е дадена легална дефиниция на съдържащото се в чл. 13, ал. 2, т. 3 понятие 'внос или износ на стоки' - фактическото пренасяне през границите на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим'. [...] • Съответно, липсата на изчерпване на правото върху марка съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗМГО, е факт, ирелевантен за нарушението по чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО. [...] • Правата на притежателя на марката обаче срещу паралелния вносител и срещу всяко трето лице, извършващо търговска дейност по отношение на стоки с неизчерпани права, се реализира чрез институтите на договорното право и извъндоговорната отговорност, а не по реда на специалните искове за нарушение по чл. 76 ЗМГО. [...] • Правото върху марка не би било изчерпано, ако с действията си нарушителят е засегнал функцията за указване на произход. [...] • Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗМГО установява невъзможност за притежателя на правото върху марка да забрани използването й за стоки, които са пуснати пазара с тази марка от него или с негово съгласие. Забраната за противопоставяне на носителя на марката на използването й е ограничена до първото пускане на пазара на стоката, а контролът върху последващата търговска дейност със стоката е допустим единствено в хипотезите на чл. 15, ал. 2 ЗМГО. [...] • Правилото на чл. 15, ал. 1 ЗМГО съчетава правото на притежателя на марката да я използва за срока на действие на регистрацията по чл. 20 ЗМГО със свободата на търговския оборот.[...]