Documents - 7
citing "Решение на Съда (голям състав) от 11 септември 2007 г. Céline SARL срещу Céline SA. Искане за преюдициално заключение : Cour d'appel de Nancy - Франция. Преюдициално запитване - Марки - Член 5, параграф 1, буква а) и член 6, параграф 1, буква а) от Първа директива 89/104/ЕИО - Право на притежателя на регистрирана марка да забрани използването от трето лице на идентичен на марката знак - Използване"
марка на Европейския съюз, дистрибутор, дистрибуторска дейност, търговско наименование, установяване на нарушението, идентичност или сходство, вероятност за объркване, търговски книжа, използване в търговска дейност, по-ранна марка, производствена или търговска практика, добросъвестно използване, недобросъвестност, дългогодишни търговски отношения, заблуда
Покупка на стоки и вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид. [...] • Този факт обуславя наличието на фонетична идентичност. В марковата практика транслитерацията се приема като наличие на фонетична идентичност и на визуално сходство във висока степен. [...] • Правото на фирмено наименование следва да се разграничава от правото на търговска марка. Търговската марка и търговското име (фирмено наименование) са самостоятелни обекти на правото на индустриална собственост съгласно легалното определение дадено в чл. 1 от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. [...] • Следователно, с тази разпоредба се създава задължение за търпимост между притежателите на двете изключителни права: правото на марка и правото върху търговското име. [...] • Именно в този смисъл се прилага и понятието за използване в търговска дейност по чл. 14 от ЗМГО. [...] • Понятието 'недобросъвестност' представлява форма на умисъл, която от субективна страна обхваща знание на заявителя за определени обстоятелства и цел, несъвместима с добрите нрави. В него се включва и знанието за факта, че друг правен субект е използвал преди това в търговската си дейност идентичен или сходен с регистрираната търговска марка знак, ползващ се с правна закрила. [...] • Критерии относно съдържанието на понятието 'недобросъвестност' могат да бъдат идентичност или сходство в съдържанието на фирмата и регистрираната преди това марка, поведението на заявителя преди и след подаването на заявката за вписване на наименованието от гледна точка на знанието за съществуване на по-ранно идентично или сходно наименование, ползващо се с правна закрила, както и намерението да се увреди друго лице при недобросъвестното заявяване за вписване или използване на търговска фирма (наименование). [...] • Именно търговското наименование е основният признак, който индивидуализира всеки един стопански субект, което съчетано с установената недобросъвестност при избора му и регистрацията в ТР, чрез което това име придобива публичност и дори защита спрямо другите търговски субекти (напр. защитата по чл. 7, ал. 4 от ТЗ), сочи на извод за фактическо осъществяване на търговска дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика. [...] • По този начин се застрашава основната функция на марката (за отличаване на стоки или услуги), защото за да може марката да изпълни своята роля на основен елемент от системата на честна конкуренция, която Договорът за ЕО цели да установи и поддържа, тя трябва да представлява гаранция за това, че всички обозначени с нея стоки или услуги са били изработени или предоставени под контрола на едно-единствено предприятие, което носи отговорността за тяхното качество.[...]
наказателно постановление, отличителен характер, недобросъвестност, идентичност или сходство, вероятност за объркване, нарушение на правото на регистрирана марка, преустановяване на нарушението, фирмено наименование, по-късна марка, по-ранна марка
При сравнението потребителите не правят педантично сравнение на марката и отделните й съставящи компоненти, а възприемат марката като цяло и не анализират детайлите.. [...] • Систематичната употреба на общия елемент „Т. “ на поредицата марки в комбинация с други второстепенни по своята същност елементи може са накара потребителите да не забелязват несъществените разлики, като считат, че те по-скоро означават нов вид услуга на същото лице. Не е необходимо някои или всички марки от поредицата да се ползват с известност сред потребителите, за да се възприеме общия елемент в поредицата като идентифициращ услугите на дадено лице. [...] • Но средният потребител не винаги има възможност за директно сравнение между знаците и регистрираните марки, поради което трябва да се довери на несъвършеното изображение, запазило се в паметта му. [...] • Хоризонталните линии служат и се възприемат като начин за рамкиране и украса на знака. [...] • Елементи, които нямат отличителен характер по отношение на стоките и/или услугите, за които се отнасят знаците следва да бъдат игнорирани при оценката на сходството на знаците като цяло, независимо колко доминиращо е тяхното въздействие в състава им.. [...] • Касае се за сходство на използвания знак с марката на ищеца, за идентичност на услугите, за които е регистрирана марката на ищеца, използването на знака от ответника е в търговска дейност (предлагане и предоставяне на услуги с този знак), при съществуваща вероятност за объркване на потребителите – възможност за свързване на знака с марката. [...] • При преценяването на такова сходство или идентичност е релевантно създаваното общо впечатление от марката и знака, като се държи сметка за отличителните и доминиращи елементи. [...] • Съгласно чл. 133 от ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 от ГПК, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. [...] • Или без значение е националната и международна защита на фирмените наименования, съответно изключителното право на носителя да употребява фирменото си наименование в гражданския и търговския оборот добросъвестно. [...] • Членственото правоотношение междуС. по ЗЮЛНЦ и всеки един от неговите членове е комплексно, включва имуществени и неимуществени права и задължения на членовете, уредени в ЗЮЛНЦ и конкретизирани по съдържание в устава на сдружението, като съгласно ЗЮЛНЦ, неимуществените права на членовете са, най-общо, с управителен, защитен и контролен характер. [...] • Няма такова основание за погасяване на правото на марка или иск. [...] • Отговорността на ответника по делото (гражданска) няма връзка с евентуална негова административно-наказателна отговорност и поради това образуваното административно-наказателно производство, приключило с издаване на наказателно постановление по чл. 81 от ЗМГО, е без значение.[...]
обезщетение за вреди, трето лице, търговска практика, недобросъвестно използване, заблуда, по-ранна марка, търговско наименование
Решаването на този спор се предпоставя от съдържанието на правата и задълженията, които произтичат от регистрирането на фирмата на ответника и регистрирането на марките на ищеца. [...] • На равнище национално законодателство основните предели на защитата на фирменото наименование като обект на индустриална собственост (предвиден да индивидуализира и отличи търговеца от всички останали участници в търговския оборот) включват правото на търговеца да употребява фирмата, под която е регистриран, правото му да иска прекратяване на използването й от трети лица, включително правото му да получи обезщетение за вреди от неправомерното използване на фирмата от трети лица (чл. 11, ал. 1 и 2 ТЗ). Основните предели на защитата на правото върху регистрирана марка като обект на индустриална собственост (предвиден да индивидуализира и отличи стоките и услугите, означавани с марката, от останалите стоки и услуги, предлагани в търговския оборот) са идентични – притежателят на марката има право да я използва за означаване на стоки и услуги, правото да забрани на трети лица да използват идентичен или сходен на марката знак при осъществяване на търговската им дейност, както и право да получи обезщетение за вреди от неправомерното използване на такива знаци от трети лица (чл. 13 и 76а ЗМГО). Преки правила за регламентиране на конкуренцията между правата върху двата посочени обекта на индустриална собственост не са изрично предвидени, но могат да бъдат изведени от разпоредбата на чл. 7, ал. 5 ТЗ (съгласно, която фирмата на търговеца не може да бъде идентична или сходна със защитена марка, освен ако търговецът има права и върху марката), но най-вече от разпоредбата на чл. 14, т. 1 ЗМГО (съгласно, която притежателят на правото върху марка не може да забрани на трето лице да използва в търговската си дейност своето име при условие, че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика). [...] • Обективните критерии, въз основа на които може да бъде направен извод, че използването на фирма с идентично словесно съдържание на регистрирана марка представлява недобросъвестно използване на фирмата по смисъла на чл. 14, т. 1 ЗМГО, обобщени въз основа на разрешенията в цитираните решения на ВКС и СЕО, касаят хипотезите, при които фирменото наименование се използва не за означаване на търговеца, а за означаване на конкретна стока или услуга и то по начин, който може да обуслови заблуда у потребителя относно произхода на стоката или услугата. [...] • Пряк и основен адресат на цитираната разпоредба е длъжностното лице по регистрацията, което дължи постановяване на отказ за вписване в търговския регистър на фирми с идентично или сходно съдържание на вече регистрирани марки. Разпоредбата несъмнено регулира и правоотношенията между търговците и притежателите на защитени марки, като презюмира недобросъвестност на търговеца при регистрирането на фирма с идентично или сходно съдържание на вече регистрирана марка, респективно нарушение на правата на притежателя на марката при използване на фирмата в дейността на търговеца.[...]
регистрация, добросъвестна търговска практика, търговски книжа, трето лице, търговско наименование, заблуждение, рекламна дейност, ограничаване на правото върху марка, добросъвестно използване, търговско предприятие
Търговската фирма, като словесно обозначение, следва да отговаря на установените в ТЗ изисквания, за да може да бъде вписана в регистъра и съответно с регистрираното наименование търговецът да участва в търговския оборот и да осъществява съответна стопанска дейност. С императивната разпоредба на чл. 11, ал. 2 ТЗ е въведено изключителното право върху фирмата - само за регистриралия я търговец. Смисълът на посочената разпоредба е да се предотврати въвеждането в заблуждение относно дейността на търговеца, както и имитацията на вече регистрирана фирма. Законодателно въведеното изискване за уникалност на търговското име следва да се преценява в национален мащаб в производството по регистрация. [...] • Вписването в търговския регистър и използването на съответно фирмено наименование е и задължение на търговеца по смисъла на чл. 13, ал. 1 ТЗ. [...] • След като предоставената закрила не е обусловена от предварителни условия, не би могло да се противопоставя правото за изключително ползване на търговското име на абсолютното право на регистрирана марка дори и при наличие на словна идентичност. [...] • Използването от страна на ответника на регистрираното търговско име при осъществяване на своята дейност, с оглед данните по делото, не следва да се приема като противоречащо на добросъвестната търговска практика по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗМГО, нито пък притежателят на правото върху марка може да забрани на търговеца да ползва своето име. Правото на марка като абсолютно субективно право, не може да се упражнява от въззивника по начин, създаващ пречки за ответника да ползва търговското си наименование, правото върху което също има характеристика на абсолютно. [...] • Условието за използване „в съответствие с добросъвестната търговска практика“, представлява по същество израз на задължение за лоялност по отношение на легитимните интереси на притежателя на дадена марка. При преценката за спазването на това условие за добросъвестно използване трябва да се отчете, от една страна, степента, в която използването от третото лице на неговото име се възприема от съответните потребители или най-малкото от значителна част от тези потребители като посочващо връзка между стоките или услугите на третото лице и притежателя на марката или лице, което има право да използва марката, и от друга страна, в каква степен третото лице е трябвало да знае за това. [...] • За да е осъществено „използване“ от трето лице на знак, който е идентичен с регистрирана търговска марка, следва да са налице следните четири условия: 1. ) използването трябва да е свързано с търговска дейност; 2. ) използването трябва да е без съгласието на притежателя на марката; 3. ) използването трябва да е извършено за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана; 4. )използването трябва да засяга или да може да засегне функциите на марката, и по-специално основната й функция, която е да гарантира на потребителите произхода на стоките или услугите. [...] • Наименованието на дружеството има за цел да идентифицира дадено дружество, докато търговското име или наименованието на търговския обект служи за означаване на търговско предприятие. [...] • Доколкото законодателят предвижда закрила само и единствено на вече регистрирана марка, то следва да се приеме, че при липса на регистрация на такава, за третите добросъвестни лица е невъзможно да съобразяват поведението си с изискванията на закона. [...] • Законодателят не е предвидил закрила на идеи, концепции или намерения, поради което и макар не изрично посочено, следва да се приеме, че същите не могат да бъдат предмет на нарушение по смисъла на ЗМГО.[...]
Преди всичко, и двете групи искания се отнасят до установяване на сходство: между фирми, респ. между фирми и търговски марки. Това сходство няма характера на право или правоотношение, а представлява факт с правно значение, поради което установяването му с решение е допустимо само в изрично предвидените в закона случаи – чл. 124, ал. 4 ГПК. Нито в ТЗ (във връзка с фирмените наименования), нито в ЗМГО (във връзка с марките) е предвидена специална възможност за установяване на сходство по съдебен ред, извън по-общата възможност за установяване на нарушение (чл. 7, ал. 4 ТЗ и чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО). [...] • Установителен иск относно факт (когато такъв е допустим съгласно общата разпоредба на чл. 124, ал. 4 ГПК) от значение за дадено спорно правоотношение може да бъде съединен с иска относно това правоотношение само при първоначално предявяване (чл. 210 ГПК) или при условията и по реда на чл. 213 ГПК. [...] • Основен белег на нарушението по смисъла на чл. 76 ЗМГО е използването на съответния знак по начин, който противоречи на правата на притежателя на марката, така, както са определени в чл. 13, ал. 1 ЗМГО. [...] • В такъв случай правото на притежателя на марката може да бъде ограничено съобразно чл. 6(1)(а) от директивата (транспонирана в чл. 14, т. 1 ЗМГО) при условие, че употребата е в съответствие с добросъвестната търговска практика. [...] • При наличието на тези условия използването може да се изразява и в употребата на знака като фирмено или търговско наименование. Тези предпоставки следва да са налице, за да представлява употребата на знак, идентичен или сходен със защитена марка, като фирмено или търговско наименование, и нарушение по чл. 76, ал. 1 ЗМГО. Допълнително, в особената хипотеза по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО (липса както на идентичност, така и на сходство при стоките/услугите) следва да са налице и допълнителните предпоставки, посочени в тази разпоредба, а именно 1) марката да се ползва с известност на територията на България и 2) използването на знака да води до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или да ги уврежда. [...] • При наличието на изрично възражение от страна на ответниците за липса на идентичност и сходство в тежест на ищеца е да установи такива (доколкото същите са елемент от нарушението, чийто фактически състав е изцяло в доказателствена тежест на ищеца). Същото се отнася и до хипотезата на липса на идентичност и сходство по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО с оглед предвидената в тази разпоредба допълнителна предпоставка несправедливо облагодетелстване от или увреждане на известността и отличителния характер на процесните марки. [...] • Това предполага да са налице предвидените в чл. 13, ал. 1 ЗМГО условия и едва при тяхното установяване е необходимо да се изследва въпросът дали използвайки защитения знак като свое фирмено наименование търговецът излиза извън рамките на добросъвестната търговска практика.[...]
марка на Общността, отличителен елемент, фирмено наименование, заблуждение, добросъвестна търговска практика, вероятност за объркване, идентичност или сходност, идентични или сходни стоки, право върху марка, преустановяване на нарушението
Марката, съобразно дефиницията на чл. 9 от ЗМГО е графичен знак, който отличава стоките и услугите на един търговец от тези на останалите. [...] • Когато е налице идентичност или сходност в наименованията, при разлика в титулярите на тези изключителни правата, действащи на една и съща територия, се поражда колизия. Доколкото марката предоставя освен пространствено ограничена закрила и такава само за лимитирани видове стоки и услуги, а правото на фирма не е ограничено от заявения в ТР предмет на дейност, като търговецът може да извършава и всяка друга правомерна дейност, то противопоставянето на правата може да възникне само за идентични или сходни стоки и услуги, предлагани от последния. Принципните възможности за разрешаването на колизията – по реда на чл. 26, ал. 3, т. 6 ЗМГО при по ранно право върху фирма или при по – ранна марка – по реда на ЗТР и ЗЗК, са извън предмета на делото. Релевантното за спора е наличието на посочените 2 изключителни права, които не са били атакувани по предвидения в закона ред. Право на ищеца върху притежаваните от него марки включва възможността му да забрани на трети лица използването в търговската си дейност на знак, който е идентичен или сходен на марката за стоки и услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, при условие, че съществува вероятност от объркване на потребителите, която включва възможността за свързване на знака с марката(чл. 13 ал. 1 т. 2 ЗМГО). То обаче не е абсолютно. Съобразно разпоредбата на чл. 14 ЗМГО, притежателят на право върху марка не може да забрани на трето лице да ползва в търговската си дейност свето име. [...] • Нормата създава задължение за търпимост между притежателя на правото върху марка и правото върху име. Когато обаче дружеството използва знака – фирменото си наименование върху стоките и услугите, които предлага или използва знака по начин, по който се установява връзка между знака, представляващ наименованието на дружеството и стоките и услугите, то е налице „използване” по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО. В този случай следва са се извърши преценка за противоречие с добросъвестната търговска практика. Ако такова е налице, в съответствие с разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗМГО, използването може да бъде забранено. При преценка на добросъвестността на използване трябва да се отчете, от една страна, степента, в която използването на от третото лице на неговото име се възприема от съответните потребители или най-малко от значителна част от тези потребители като посочващо връзката между стоките и услугите на третото лице и притежателя на марката и от друга страна, в каква степен третото лице е трябвало да знае за това.[...]
марка на Общността, заблуждение, запор, обезпечение, фирмено наименование, противопоставимост, отличителност, вероятност от объркване, недобросъвестност, преустановяване на нарушението
Липсата на смислово значение подсилва фонетичното сходство. [...] • Противоречието на това ползване с добросъвестната търговска практика се преценява според обстоятелствата във всеки конкретен случай. Тълкувателното решение не разглежда изрично хипотезата на ползване на знак, съставляващ ч а с т от търговското наименование на ползващото знака лице, която ч а с т конфронтира като с х о д н а, а не идентична, на регистрирана по-рано търговска марка. [...] • Противопоставено е ползване на знак, който от една страна не е идентичен, а сходен с марките на ищеца и не съставлява пълно възпроизвеждане на търговското наименование на производителя. [...] • Ответникът би бил в правото си да противопостави така регистрираната търговска марка за в бъдеще, а за ищеца остава възможността да защити правата си за в бъдеще чрез иск за заличаване регистрацията на марката на ответника / чл. 26 ал. 3 т. 1 вр. с чл. 12 ал. 1 ЗМГО / .[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions