- ADELE

Решение № 261031 от 28.06.2021 г. на СГС по т. д. № 29/2020 г.

установяване факта на нарушението, преустановяване на нарушението, реклама, сублицензия, лицензионен договор, mark, вероятност за объркване, отличителност, марка на Европейския съюз, фирмено наименование, марка на ЕС, митнически контрол, митнически органи, свободно обращение, публикация на регистрацията, вероятно объркване, разходи, свързани със съхранението и унищожаването на стоките, разгласяване на диспозитива на решението, обезпечение, изземване и унищожаване на стоките

Степента на отличителност на комбинацията на червения и златистия цвят върху опаковките на цигари е нормална, в случаите когато съответния нюанс на червено не е широко разпространен и/или не се използва в обичайна форма. [...] • Съгласно чл. 17, пар. 1, изр. второ от Регламент (ЕО) № 207/2009, нарушението на правата върху марка на ЕС се урежда от националното законодателство относно нарушението на правата върху национална марка. [...] • Взема се предвид и фактът, че степента на внимание на средния потребител може да варира в зависимост от категорията на разглежданите стоки или услуги. [...] • Общата преценка на вероятност от объркване между конфликтните марки трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминращи елементи. Възприемането на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля в общата преценка на тази вероятност от объркване. [...] • За пренасяне на стоката следва да се приеме манифистирането на стоките като износ или поставянето им под съответния митнически режим. [...] • Следователно европейският законодател предвижда намеса на територията на Съюза при деклариране на стоки за износ, ако същите се предполага, че нарушават права върху интелектуална собственост. [...] • Предвиденото изключение по т. 2 на цитираната разпоредба касае правоотношението между лицензодателя и лицензополучателя по лицензионния договор, като това тълкуване следва и от израза на законодателя “освен ако е уговорено друго”, а друго може да бъде уговорено съгласно принципа на сводоба на договаряне по чл. 9 от ЗЗД именно в самия лицензионен договор. [...] • От страна на третото лице-помагач се правят възражения срещу предявения иск, които са различни от възраженията, направените от ответника в срока за отговор на исковата молба. [...] • Встъпилото в процеса трето лице-помагач на страната на ответника съобразява процесуалното си поведение от етапа, на който е встъпило, т. е. ако е изтекъл срокът за отговор на исковата молба, то същото не може да направи възражения, които са преклудирани за страната на ответника и поради това недопустими в процеса. [...] • От значение за производството по иск за установяване и преустановяване на нарушение на права върху марка е само извършеното нарушение, проявната форма на същото и дали то е извършено от ответника. [...] • С оглед на това относно притежанията е предвидено изключение, когато лишаването от тях е в интерес на обществото и предвид условията на закона. Именно такава защита на правото на интелектуална собственост, която също е защитена от ХОПЕС в чл. 17, пар. 2, е предвидена в Регламент (ЕС) № 608/2013 чрез намесата на митническите органи при предположение за нарушение на права на интелектуалната собственост, включително и с уредената процедура по унищожаване на стоки. [...] • Ако се твърдят самостоятелни права върху предмета на спора редът за защита на третото лице-помагач е различен. [...] • Доминиращият елемент в марката е този, който чрез графичното си представяне/ изписване обуславя общото впечатление, което марката оставя у потребителя.[...]

Решение № 753 от 18.04.2019 г. на СГС по т. д. № 2540/2017 г.

реклама, лицензионен договор, марка на Общността, преустановяване на нарушението, заличаване на регистрацията, промишлен дизайн, вероятност за объркване, идентичност или сходство, нелоялна конкуренция, заблуждение, имитация, индустриален дизайн, новост, отличителност, обезщетение за вреди, право върху марка, търговски книжа, нарушение на правото на регистрирана марка

Отстъпеното на ищеца право по договора включва и правото за предприемане на действия по закрила на марката, в това число завеждане на съдебни дела и други административни услуги срещу нарушители.. [...] • В общия случай се приема, че има вероятност за объркване на потребителите, когато е налице двойно кумулативно сходство – идентичност или сходство във висока степен между марките и идентичност/сходство между вписаните стоки/услуги, ако марката не е със статут на ползваща се с известност. [...] • Пряко объркване е много възможно при националната марка поради много сходните обемни форми, но дори и да се приеме, че пряко объркване е невъзможно поради наличие на надписи на европейската марка, то потребителите могат непряко да се объркат, защото много по-лесно могат да направят връзка за единен произход. [...] • Правото върху дизайн се придобива чрез регистрацията му в Патентното ведомство (чл. 10, ал. 1 от ЗПД) и включва, освен другото, правото на притежателя му да забрани на трети лица без негово съгласие да копират или да използват в търговската дейност дизайн, включен в обхвата на закрила (чл. 19, ал. 1 от ЗПД). [...] • Промишленият дизайн (дизайнът) е видимият външен вид на продукт или част от нето, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях ( чл. 3, ал. 1 от ЗПД) и нарушаване на правота върху дизайн има когато той се копира изцяло или при разлика само в несъществените елементи (незначителни детайли), т. е. е налице идентичност с регистрирания дизайн (чл. 12, ал. 2 от ЗПД). В този случай е релевантно изобразяването, съответно изображенията, на регистрирания дизайн и дали у информирания потребител се създава различно цялостно възприятие при ползването. Обхватът на правна закрила се разпростира върху всеки дизайн, който не създава у информирания потребител (потребител, който има познания, опит и интереси в съответния стопански сектор, към който принадлежи продуктът, към който е включен или приложен дизайнът) различно цялостно възприятие (чл. 18, вр. § 1, т. 14 от ДР на ЗПД). [...] • Качествата на дизайна новост и оригиналност (индивидуалност) са основания за регистрацията му и до евентуалното заличаване регистрацията, от която следва правото върху дизайна, следва да бъде съобразявана включително в производство по установяване на нарушение на право върху дизайна и преустановяването му. [...] • Като притежател на марката ищецът е оправомощен да забрани на всяко трето лице, при липса на негово съгласие, да използва в процеса на търговия всеки знак, за който поради неговата идентичност или сходство с марката на Общността и поради идентичността или сходството на стоки или услуги, обхванати от марката на Общността и знака, съществува вероятност от объркване в общественото съзнание – възможност за свързване на знака с марката. Може да бъде забранено включително да се предлагат стоки или да се пускат на пазара или да се съхраняват за тези цели под този знак или да се предлага да се предоставят услуги под този знак, както и да се използва знакът в деловите книжа и в рекламата (чл. 9, § 1, б. “б“ и чл. 9§ 2 б. “б“ 4 „г“ от Регламент (ЕО) № 207/2009). Нарушението на правата върху марка на Общността се урежда от националното право относно нарушението на правата върху национална марка в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 207/2009, като не се изключва възможността искове, свързани с марка на Общността да бъдат подавани въз основа на законодателството на държавите-членки, по специално относно гражданската отговорност (чл. 14, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009). Марката на Общността има действие на територията на Република България и притежателят й се ползва с правата по ЗМГО (чл. 72а, ал. 2 от ЗМГО). [...] • Производството по реда на ЗЗК е отделен способ за защита на права върху индустриална собственост. [...] • Триизмерната марка е марка, чието оформяне е в три измерения и представя символа на съответното изделие. При действието на ЗМГО (чл. 10, ал. 1 и ал. 3), правото върху марката включва, освен другото, възможността да се забрани на трети лица, без съгласие на притежателя на марката, да използват в търговската си дейност знак, освен другото, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака, съществува вероятност за объркване на потребителите - възможност за свързване на знака с марката (чл. 13, ал 1, т. 2 от ЗМГО).[...]

Решение № 617 от 2.04.2019 г. на СГС по т. д. № 2485/2017 г.

наказателно постановление, отличителен характер, недобросъвестност, идентичност или сходство, вероятност за объркване, нарушение на правото на регистрирана марка, преустановяване на нарушението, фирмено наименование, по-късна марка, по-ранна марка

При сравнението потребителите не правят педантично сравнение на марката и отделните й съставящи компоненти, а възприемат марката като цяло и не анализират детайлите.. [...] • Систематичната употреба на общия елемент „Т. “ на поредицата марки в комбинация с други второстепенни по своята същност елементи може са накара потребителите да не забелязват несъществените разлики, като считат, че те по-скоро означават нов вид услуга на същото лице. Не е необходимо някои или всички марки от поредицата да се ползват с известност сред потребителите, за да се възприеме общия елемент в поредицата като идентифициращ услугите на дадено лице. [...] • Но средният потребител не винаги има възможност за директно сравнение между знаците и регистрираните марки, поради което трябва да се довери на несъвършеното изображение, запазило се в паметта му. [...] • Хоризонталните линии служат и се възприемат като начин за рамкиране и украса на знака. [...] • Елементи, които нямат отличителен характер по отношение на стоките и/или услугите, за които се отнасят знаците следва да бъдат игнорирани при оценката на сходството на знаците като цяло, независимо колко доминиращо е тяхното въздействие в състава им.. [...] • Касае се за сходство на използвания знак с марката на ищеца, за идентичност на услугите, за които е регистрирана марката на ищеца, използването на знака от ответника е в търговска дейност (предлагане и предоставяне на услуги с този знак), при съществуваща вероятност за объркване на потребителите – възможност за свързване на знака с марката. [...] • При преценяването на такова сходство или идентичност е релевантно създаваното общо впечатление от марката и знака, като се държи сметка за отличителните и доминиращи елементи. [...] • Съгласно чл. 133 от ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 от ГПК, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. [...] • Или без значение е националната и международна защита на фирмените наименования, съответно изключителното право на носителя да употребява фирменото си наименование в гражданския и търговския оборот добросъвестно. [...] • Членственото правоотношение междуС. по ЗЮЛНЦ и всеки един от неговите членове е комплексно, включва имуществени и неимуществени права и задължения на членовете, уредени в ЗЮЛНЦ и конкретизирани по съдържание в устава на сдружението, като съгласно ЗЮЛНЦ, неимуществените права на членовете са, най-общо, с управителен, защитен и контролен характер. [...] • Няма такова основание за погасяване на правото на марка или иск. [...] • Отговорността на ответника по делото (гражданска) няма връзка с евентуална негова административно-наказателна отговорност и поради това образуваното административно-наказателно производство, приключило с издаване на наказателно постановление по чл. 81 от ЗМГО, е без значение.[...]

Решение №2168 от 17.11.2016 г. на САС по т.д. №4288/2015 г.

реклама, преустановяване на нарушението, отличителен характер, срок на действие на регистрацията, по-ранна марка, вероятност за объркване, търговски книжа, заблуждение, отличително положение, свързани предприятия

Те имат по-занижено внимание, за което е необходимо по-ниска степен на сходство между знаците, за да се объркат. [...] • Той е нормално наблюдателен и поради това е достатъчно и по-ниска степен на сходство между знаците, за да може да се обърка. [...] • Формите на „използване” на търговска марка, според ЗМГО, са изчерпателно посочени в ал. 2 на чл. 13 от закона. Всяко използване по смисъла на тази разпоредба на знак от категорията на посочените в чл. 13, ал. 1 ЗМГО без съгласието на притежателя на търговската марка, е прогласено от чл. 73, ал. 1 ЗМГО за нарушение на изключителното право върху марката. При наличието на такова нарушение, притежателят на марката има право на иска за защита съгласно чл. 75 и чл. 76 ЗМГО. За да бъде успешно проведен иска за установяване на нарушение /чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГ0/, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на кумулативното наличие на следните факти: че е притежател на регистрирана търговска марка, че е налице използване от ответника на знак, идентичен или сходен на притежаваната търговска марка, по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМГО, и така възниква вероятност за объркване на потребителите или до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или от известността на марката, което би го увредило. [...] • При анализа на тези факти в контекста на спора и с оглед отговора на въпроса дали с тези действия на ответниците се нарушава правото на ищеца върху регистрираната словна марка, съдът съобразява абсолютната норма на чл. 13 ал. 2 ЗМГО, според която под “използване на марка в търговската дейност” по смисъла на чл. 13 ал. 1 ЗМГО следва да се разбират изчерпателно посочените действия по: поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; съхраняването им с тези цели, предлагането или предоставянето на услуги с този знак, вносът или износът на стоките с този знак, използването на знака в търговски книжа и в реклами. Законодателят е приел, че изброените действия съставляват “използване” по смисъла на чл. 13 ал. 1 ЗМГО, ако те са извършени от ответниците в тяхната “търговска дейност”. [...] • В този смисъл, в случаите когато лицето извършва трайно и систематично някоя от визираните в чл. 1 ал. 1 ТЗ сделки, същият извършва търговска дейност. [...] • Според императивната норма на чл. 1 ал. 1 т. 12 ТЗ, сделките с интелектуална собственост са абсолютни търговски сделки. [...] • Разпореждането с обекти на авторското право е вид сделка с интелектуална собственост и съответно абсолютна търговска сделка, поради което дейността по осъществяването й несъмнено е “търговска дейност” по смисъла на чл. 13 ал. 1 ЗМГО. [...] • Въззивният съд е съд по съществото на спора и дължи своя преценка на истинността на фактическите твърдения на страните и субсумиране на установените факти под приложимата материално-правна норма. [...] • Преценката за сходство не може да се ограничава до отчитане само на един компонент от регистрираната марка и до сравняването му със съответния знак. [...] • Една марка/знак може да се счита за подобна на друга марка/знак, когато е идентична или сходна с един от компонентите на регистрираната марка, но само ако този компонент представлява доминиращият елемент в цялостното впечатление, което марката създава. [...] • Възприятието на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля в цялостната преценка на тази вероятност от объркване.[...]