марка, фирмено наименование, идентичност или сходство, едноличен търговец, заблуждение
При наличие на сходство между защитени марки и регистрирани фирмени наименования, по кой ред лицето, което твърди, че са нарушени правата върху притежаваните марки посредством използваните фирмени наименования, може да осъществи правата си – реда на ЗМГО или реда на ТЗ при съобразяването, че фирменото наименование може да се ползва и като марка за стока и услуга извън предвиденото в закона негово предназначение?; 3. [...] • При сравнение между защитена марка и фирмено наименование на едноличен търговец, което по силата на закона включва като свой елемент имената на физическите лица, как трябва да се извършва сравнението – като се има предвид или без да се има предвид името на физическото лице?; 5. [...] • Въпросът е по прилагането на процесуалната разпоредба на чл. 372, ал. 2 ГПК, по който е налице практика на ВКС. [...] • Поясненията и допълненията на първоначалната искова молба по чл. 372, ал. 2, изр. 1 ГПК могат да се изразяват в уточнения на факти и обстоятелства и са допустими, доколкото не представляват изменение на основанието на предявения иск. При отхвърляне на искането за изменение на иска по чл. 214 ГПК, съдът дължи произнасяне по първоначално предявената претенция. [...] • В този смисъл в практиката на ВКС е дадено тълкуване на правата на ищеца, които могат да се упражнят с допълнителна искова молба и се изразяват в поясняване и допълване на първоначалната искова молба; за изменението на предявения иск, както и относно предявяване на искове за произнасяне от съда със самото решение относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора правоотношение, от което зависи изходът на делото. Съобразно с процесуалните правила и практиката на ВКС новопредявени искове (извън инцидентния установителен иск по чл. 212 ГПК) не подлежат на разглеждане в общо производство с първоначалния иск. Съдът разполага с правомощието по чл. 213 ГПК служебно да съедини дела, които имат връзка помежду си, но отказът му не подлежи на инстанционен контрол. [...] • По тези съображения касационното обжалване не се допуска.[...]
Преди всичко, и двете групи искания се отнасят до установяване на сходство: между фирми, респ. между фирми и търговски марки. Това сходство няма характера на право или правоотношение, а представлява факт с правно значение, поради което установяването му с решение е допустимо само в изрично предвидените в закона случаи – чл. 124, ал. 4 ГПК. Нито в ТЗ (във връзка с фирмените наименования), нито в ЗМГО (във връзка с марките) е предвидена специална възможност за установяване на сходство по съдебен ред, извън по-общата възможност за установяване на нарушение (чл. 7, ал. 4 ТЗ и чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО). [...] • Установителен иск относно факт (когато такъв е допустим съгласно общата разпоредба на чл. 124, ал. 4 ГПК) от значение за дадено спорно правоотношение може да бъде съединен с иска относно това правоотношение само при първоначално предявяване (чл. 210 ГПК) или при условията и по реда на чл. 213 ГПК. [...] • Основен белег на нарушението по смисъла на чл. 76 ЗМГО е използването на съответния знак по начин, който противоречи на правата на притежателя на марката, така, както са определени в чл. 13, ал. 1 ЗМГО. [...] • В такъв случай правото на притежателя на марката може да бъде ограничено съобразно чл. 6(1)(а) от директивата (транспонирана в чл. 14, т. 1 ЗМГО) при условие, че употребата е в съответствие с добросъвестната търговска практика. [...] • При наличието на тези условия използването може да се изразява и в употребата на знака като фирмено или търговско наименование. Тези предпоставки следва да са налице, за да представлява употребата на знак, идентичен или сходен със защитена марка, като фирмено или търговско наименование, и нарушение по чл. 76, ал. 1 ЗМГО. Допълнително, в особената хипотеза по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО (липса както на идентичност, така и на сходство при стоките/услугите) следва да са налице и допълнителните предпоставки, посочени в тази разпоредба, а именно 1) марката да се ползва с известност на територията на България и 2) използването на знака да води до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или да ги уврежда. [...] • При наличието на изрично възражение от страна на ответниците за липса на идентичност и сходство в тежест на ищеца е да установи такива (доколкото същите са елемент от нарушението, чийто фактически състав е изцяло в доказателствена тежест на ищеца). Същото се отнася и до хипотезата на липса на идентичност и сходство по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО с оглед предвидената в тази разпоредба допълнителна предпоставка несправедливо облагодетелстване от или увреждане на известността и отличителния характер на процесните марки. [...] • Това предполага да са налице предвидените в чл. 13, ал. 1 ЗМГО условия и едва при тяхното установяване е необходимо да се изследва въпросът дали използвайки защитения знак като свое фирмено наименование търговецът излиза извън рамките на добросъвестната търговска практика.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions