Documents - 2 citing "Определение № 14 от 12.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1512/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова"

обезщетение за вреди, марка, акционерно дружество, реклама, лицензионен договор, идентичност или сходство, вероятност за объркване, търговски книжа
Присъждането на номера се извършва при попълване на регистрационен формуляр, като издателят е задължен да представя броевете на продължаващото издание. [...] При горните факти съдът прие следното от правна страна. [...] Съгласно дефинитивната норма на чл. 13, ал. 2 ЗМГО /отм. / използване на марката в търговската дейност представлява поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки /т. 1/, предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак /т. 2 и използването на знака в търговски книжа и в реклами /т. 4/ . Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО /отм. / на знак с характеристиките по чл. 13, ал. 1 ЗМГО /отм. /, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката – чл. 73, ал. 1 ЗМГО, което е предпоставка за пораждане на правото на притежателя й на обезщетение по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО /отм. / . [...] Финансирането на издаването и на разпространението на вестника от лице, различно от посочения в него издател, не може да обоснове извод, че финансиращото вестника лице е неговият издател. [...] Финансирането на издаването и на разпространението на вестника е от значение за вътрешните правоотношения между финансиращото издаването на вестника лице и лицето, от чието име същият се издава. За третите лица е без значение дали лицето, посочено като издател на вестника, или друго лице е сключило договори с авторите и външните изпълнители и е извършило към тях дължимите плащания. [...] Използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от самия него. Разпоредбата на чл. 16, ал. 2 ЗМГО /отм. / урежда правото на всеки съпритежател на марка да я използва без съгласието на останалите и без да се отчита за това, освен ако между тях е уговорено друго в писмена форма. Посочената правна норма не дава възможност на един от съпритежателите да предоставя на трети лица правото на ползване върху марката без съгласието на останалите притежатели, ако не е уговорено писмено друго. [...] С оглед доказване на исковете по основание, но при липсата на достатъчно данни за техния размер, обезщетенията следва да бъдат определени по размер съгласно чл. 76 б, ал. 1, т. 1 ЗМГО /отм. / . [...] Съгласно това препращане обезщетението следва да бъде определено от съда при съобразяване с всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, реализирани от нарушителя, както и при съблюдаване на принципа за справедливост, като обезщетението въздейства възпиращо и предупредително за нарушителя и за останалите членове на обществото.[...]
обезщетение за вреди, право върху марка, идентичност или сходство, вероятност за объркване, сериен номер, пропуснати ползи, лицензионен договор, едноличен собственик на капитал
Нормата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО определя като нарушение на правото върху регистрирана марка използването по смисъла на чл. 13 ЗМГО на регистрирана марка в търговска дейност, ако това става без съгласието на притежателя на регистрацията. По силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМГО правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана или който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. [...] На основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО ищците имат право на обезщетение за причинените им имуществени вреди - пропуснати ползи от лицензионно възнаграждение, което биха реализирали при сключен лицензионен договор между страните на основание чл. 22 ЗМГО. Според чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. [...] Как се определя издателя на печатно издание, при положение, че от посоченото в редакционното каре не може да се направи категоричен извод кое лице е издател на вестника? [...] Въвеждането на международната стандартна номерация цели осигуряване идентификацията на продължаващите издания и улесняване международното сътрудничество при търсенето и използването им. [...] Дали с оглед събраните доказателства и въз основа на обсъждане на доводите и възраженията на страните, може да се приеме, че ответникът е издател на вестника, респективно дали искът е основателен или не, са въпроси, конкретни за делото, зависят от представените доказателства и оплакването за неправилното им решаване съставлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допустимост касационно обжалване на съдебното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда.[...]