Documents - 2 citing "Решение № 1611 от 21.08.2012 г. на СГС по т. д. № 3169/2010 г."

Решение № 1110 от 4.06.2013 г. на САС по в. т. д. № 1065/2013 г.
марка, заблуждение, лицензия, вероятност за объркване, търговски книжа, състезателна дейност, физически упражнения, реклама, други лица, търговска сделка
Правото на търговска марка, съгласно чл. 13 ал. 1 от ЗМГО, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност: -знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; - знак който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите; - или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. [...] • Всяко използване по смисъла на чл. 13 ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13 ал. 1 от ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката – чл. 73 ал. 1 от ЗМГО, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО. [...] • Марката е словна и се включва изцяло в знака -смислово, визуално и фонетично. [...] • Правото на търговска марка е законно признатата възможност на притежателя и да използва и да се разпорежда със знак, който поставя на стоките и услугите си за отличаването им от стоките и слугите от същия вид на други лица. Следователно за да е налице нарушение на правото върху търговска марка по смисъла на ЗМГО, ответникът освен в наименованието си следва да използва марката в търговската си дейност и като знак за отличаването на стоките или услугите, които предлага. [...] • Разграничението между предлаганите от спортните клубове срещу възнаграждение услуги от осъществяваните и финансирани от тях дейности, свързани с развитието и насърчаването на спорта е проведено в самия закон. Разпоредбата на чл. 11 ал. 3 от ЗФВС изброява дейностите които осъществяват за постигане на своите цели всички спортни клубове, както следва: 1. подпомагане спортните занимания на гражданите и организиране им за практикуване на физически упражнения и спортни дейности; 2. организиране и провеждане на тренировъчна и спортно-състезателна дейност; 3. организиране и администриране на спортни състезания; 4. изграждане, управляване, поддържане и ползване на спортни обекти и съоръжения; 5. извършване подготовка на състезатели и 6. осъществяване и други дейности, свързани с развитие и насърчаване на спорта. [...] • Ето защо, това словно обозначение не се възприема като негово наименование, а като обозначаване на търговските му обекти, респ. на осъществяваната в тях спортни услуги, тоест като търговска марка. [...] • Следва да се отбележи, че естеството на дадена дейност като търговска не се определя само от качеството на лицето, което я осъществява, а може да бъде определено и от вида й. При дефиницията на търговска сделка законодателят използва два критерия - обективен и субективен, като разделя сделките на абсолютни и относителни. Абсолютни са търговските сделки по чл. 1 ал. 1 от ТЗ независимо от качеството на лицата, които ги извършват, а относителни са всички останали, които не са изброени изчерпателно, но се сключват от търговци във връзка с упражняваното от тях занятие. Предоставянето на услуги срещу възнаграждение е абсолютна търговска сделка. Следователно всяко юридическо лице, което предоставя срещу заплащане услуги, осъществява търговска дейност, дори и тя да не е водеща като предмет на дейността му и печалбата от тази дейност да не се разпределя като дивидент между членовете на съответното юридическо лице.[...]
Решение № 1611 от 21.08.2012 г. на СГС по т. д. № 3169/2010 г.
заблуждение, юридическо лице, спортен клуб, лицензия, сдружение с нестопанска цел, вероятност за объркване, реклама, по-ранна марка, идентичен или сходен знак, установяване на нарушението
Негово право е да използва свободно и неограничено в своята дейност наименованието, с което е вписан в търговския регистър. [...] • Притежателят на регистрирана марка има право да ограничи и забрани правото на ползване на знак сходен или идентичен само в рамките на осъществявана търговска дейност. [...] • За да се прилага ЗМГО дейността следва да е изключително търговска, което се извежда и от понятието"Добросъвестна търговска практика" уредена в чл. 14 Търговския закон. [...] • Въвежда се в обстоятелствената част на исковата молба и по отношение на него има формиран и петитум за солидарното му осъждане с другите двама ответници. [...] • Законът предвижда, че повторно заведения идентичен иск е недопустим и подлежи на служебно прекратяване от страна на съда. [...] • Следователно съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗМГО ищецът притежава правото да ползва марката, да се разпорежда с нея, както и да забранява на всички, които използват знак идентичен или сходен на марката на ищеца, за стоки и услуги идентични на тези, за които марката е регистрирана. [...] • Марката е словна и се включва изцяло в знака -смислово, визуално и фонетично. Знакът е запаметяем и с възможност за лесно възпроизвеждане. [...] • На осн. чл. 73 ЗМГО нарушение на правата на носителя на марката е използването на знака в търговската дейност. [...] • Дейността осъществявана от него не формира печалба и същото няма право да разпределя дивиденти. [...] • В законодателството няма формирано понятие на това що е то търговска дейност. [...] • За да може да се прилага ограничението на чл. 13 ЗМГО на носителят на правото на собственост върху конкретна марка, следва да се касае за дейност осъществявана от трети лица и определяна като търговска, както се изисква изрично от нормата на чл. 73 от ТЗ, която формулира кога е налице нарушение на чл. 13, а именно използването на знака в търговска дейност на определяния като нарушител.[...]