Documents - 8
citing "Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, докладчик съдиите Симеон Чаначев, Любка Илиева и Светла Цачева"
обезщетение за вреди, право върху марка, идентичност или сходство, вероятност за объркване, сериен номер, пропуснати ползи, лицензионен договор, едноличен собственик на капитал
Нормата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО определя като нарушение на правото върху регистрирана марка използването по смисъла на чл. 13 ЗМГО на регистрирана марка в търговска дейност, ако това става без съгласието на притежателя на регистрацията. По силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМГО правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана или който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. [...] • На основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО ищците имат право на обезщетение за причинените им имуществени вреди - пропуснати ползи от лицензионно възнаграждение, което биха реализирали при сключен лицензионен договор между страните на основание чл. 22 ЗМГО. Според чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. [...] • Как се определя издателя на печатно издание, при положение, че от посоченото в редакционното каре не може да се направи категоричен извод кое лице е издател на вестника? [...] • Въвеждането на международната стандартна номерация цели осигуряване идентификацията на продължаващите издания и улесняване международното сътрудничество при търсенето и използването им. [...] • Дали с оглед събраните доказателства и въз основа на обсъждане на доводите и възраженията на страните, може да се приеме, че ответникът е издател на вестника, респективно дали искът е основателен или не, са въпроси, конкретни за делото, зависят от представените доказателства и оплакването за неправилното им решаване съставлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допустимост касационно обжалване на съдебното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда.[...]
преустановяване на нарушението, недобросъвестност, регистрация, административен ред, общоизвестна марка, право върху марка, заблуда, реклама, по-ранна марка
Съгласно разясненията по т. 1 от цитираното по-горе тълкувателно решение, за да обосноват допускане на касационното обжалване, поставените въпроси (материалноправни и/или процесуалноправни) трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. [...] • Следователно, дори и да бяха решени по различен начин, това не би се отразило на извода за основателност на претенциите. [...] • Що се отнася до отказа на съда да приеме представеното след приключване на устните състезания писмено доказателство (въпрос № 2), сам по себе си, същият не може да бъде счетен за противоречащ на посочената практика, тъй като приемането на определено доказателство в процеса зависи изцяло от преценката на решаващия съдебен състав дали то е допустимо и относимо за конкретния случай, а правилността на тази преценка е предмет на самия касационен контрол, но не и на производството по допускането му. [...] • Поради това, не се дължи произнасяне относно наличието на това основание. [...] • Определението не подлежи на обжалване.[...]
предоставяне на услуги, реклама, регистрация, фирмено наименование, търговско дружество, марка, неизяснена фактическа обстановка, идентични или сходни стоки, вероятност от объркване, недобросъвестност
При липса на поставен въпрос с посоченото съдържание и произтичащата от принципа на диспозитивното начало недопустимост касационната инстанция да извежда служебно релевантния за изхода на делото правен въпрос въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване по съображения, основани на цитираната задължителна практика. [...] • Отговорът на този въпрос винаги предполага преценка на конкретни факти и доказателства и е свързан с ползване от съда на специални знания в областта на индустриалната собственост /напр. съдебно - маркова експертиза/, с помощта на които може да се изясни дали има сходство между словните елементи на марката и на фирменото наименование, респ. в какво се изразява сходството. Поради неговата зависимост от конкретни факти и доказателства въпросът е от значение само в рамките на делото, по което се извършва преценка за наличието или липсата на сходство, и не носи белезите на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, по който може да се допусне касационно обжалване. [...] • Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице тогава, когато с въззивното решение е разрешен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /в смисъла, изяснен с т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ . [...] • Ненадлежното обосноваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е самостоятелен аргумент за недопускане на обжалваното решение до касационно обжалване. [...] • ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.[...]
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. , Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността, респ. - за допустимостта на обжалваното въззивно решение. Само ако съществува вероятност последното да страда от такива пороци (по смисъла на чл. 281, т. 1 и т. 2 ГПК), Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта на акта на низовия съд по съществото на спора ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба. [...] • Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата н Републиката постановки на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. , правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. [...] • Определението не подлежи на обжалване.[...]
марка, договор за правна защита и съдействие, преустановяване на нарушението, период на нарушението
Когато страната не е въвела твърдение и не е доказала наличието на факти, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, може ли съдът служебно"ex officio" да приеме невъведеното твърдение за доказано?2. Когато ищецът в установителен иск по чл. 76 ЗМГО е посочил, че претендира да бъде установено нарушение по чл. 13, ал. 1, т. 1 от същия закон за конкретен период от време, допустимо ли е съдът да уважи иска и да признае, че е налице нарушение, но по т. 2 на чл. 13, ал. 1 ЗМГО? [...] • Ноторно е, че дадена от ищец правна квалификация на исковата му претенция не обвързва сезирания с нея съд, който е длъжен във всички случаи служебно да се произнесе /с доклада си по делото/ за точното правно основание на иска, включително и когато споделя предложената от ищеца квалификация. [...] • Меродавно за преценката дали съществува вероятност за порок на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК е обстоятелството, че нито в установителната, нито в осъдителната част от диспозитива на този съдебен акт, не са употребени термините"идентичен", "идентичност" или"сходство", а ноторно е, от друга страна, че мотивите към решението не подлежат на самостоятелно обжалване пред по-горен съд. [...] • В този смисъл такъв въпрос трябва да е от значение"за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства".[...]
преустановяване на нарушението, обезщетение за вреди, отличителност, идентични стоки, идентичност или сходство, марка, вероятност от объркване
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, обосновани в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. [...] • Кой е същественият елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 73 във вр. с чл. 13 ЗМГО: преценката за идентичност или сходство на марките на ищеца и ползваните от ответника знаци и наличието на идентичност или сходство на стоките и услугите, за които са регистрирани марките и се ползват знаците, или преценката за отличителността на регистрираните и действащи на пазара повече от 8 години марки на ищеца; 5. [...] • Естеството на въпросите е такова, че техният отговор е обусловен изцяло от преценката на специфичните за конкретното дело факти и доказателства, предопределяща произнасянето на съда дали използването в търговската дейност на ответника на знаци, включващи в съдържанието си словен елемент от съдържанието на регистрираните от ищеца търговски марки, съставлява използване на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО и може да се квалифицира като нарушение на правото върху марките по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО. [...] • Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно и не следва да се обсъжда. [...] • ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.[...]
марка на Общността, преустановяване на нарушението, съдилища, търговска марка, произход, оригинални стоки, дистрибутор
Напълно достатъчно основание за недопускането на касационния контрол, съобразно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е липсата на конкретно поставен въпрос, спрямо който следва да бъде извършена преценка относно предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа единствено твърдение, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, но не и изрично посочване на този въпрос. [...] • Определението не подлежи на обжалване.[...]
марка, печатни произведения, регистрация, реклама, идентичност или сходство, отличителност, вероятност за объркване
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като в правомощията на касационната инстанция е да уточни и конкретизира посочения от касатора релевантен правен въпрос. С оглед данните по делото, мотивите на въззивната инстанция и доводите на касатора, релевантният правен въпрос се отнася до една от необходимите предпоставки за уважаване на иска по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО: достатъчно ли е да съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на използвания от ответника знак с марката на ищеца, или е необходимо доказване на конкретен факт на объркване за потребителите поради идентичност или сходство на знака на стоките и услугите и регистрираната търговска марка. [...] • Съгласно непротиворечивата съдебна практика уважаването на иска по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО е в зависимост от наличието на следните предпоставки: 1 ищецът да е притежател на регистрирана марка; 2 ответникът да използва знак, идентичен или сходен на регистрираната на името на ищеца марка; 3 ползваният от ответника знак да е за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана; или ако стоките/услугите не са идентични или сходни, марката да се ползва с известност на територията на Република България и използването на знака да извлича без основание облаги от отличителния характер или известността на марката или ги уврежда; 4 да съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 5 ответникът да ползва знака без съгласието на ищеца. По релевантния правен въпрос не съществува съмнение в съдебната практика, че при наличието на останалите предпоставки е достатъчно съществуването на вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на използвания от ответника знак с марката на ищеца, като не е необходимо доказването на конкретни факти на объркване на потребителите поради идентичност или сходство на знака на стоките и услугите и регистрираната търговска марка.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions