несъстоятелност, действие по отношение на трети лица, запор, фирмено наименование, лицензионен договор, пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, прехвърляне на правото върху марка, обезпечение, търговски книжа, вероятност за объркване, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, определяне размера на обезщетението
Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак от категорията на посочените в чл. 13, ал. 1 от същия закон без съгласието на притежателя на търговската марка е прогласено от чл. 73 от ЗМГО за нарушение на изключителното право върху марката. За да е налице използване на марка в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО, трябва да е налице основната норма - чл. 13, ал. 1 ЗМГО, определяща съдържанието на правото върху марка, което се свежда до правото на притежателя на марката да забрани на трети лица без негово съгласие да използват знак, идентичен с марката, която той е регистрирал или поради сходство с марката или идентичност на стоките или услугите, съществува вероятност за объркване на потребителите, които свързват предлагания знак с регистрираната марка. [...] • Страна в процеса, която не е участвала в съставянето на частен документ и не се явява трето по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК лице, може да оспорва датата на съставянето му, като последната следва да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. [...] • Патентното ведомство издава удостоверение за вписването и договорът за лицензия има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър. [...] • Използване на търговска марка в търговската дейност е налице при поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки и действия по предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара. В случай, че действията се извършват от лице, различно от притежателя на право на регистрирана марка и без съгласието му е налице нарушение на това право съгласно нормата на чл. 73 ЗМГО. [...] • Съгласно ал. 1 обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. [...] • Отговорността за нарушаването на правата върху търговска марка е вид деликтна отговорност и обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, а ищецът претендира именно такова. Действително с решението по чл. 711 ТЗ се прекратява дейността на предприятието на несъстоятелния длъжник, което означава прекратяване на търговската дейност и извършване на търговски сделки. [...] • Във връзка с тази дейност на синдика, същият може да сключва и сделки от името на длъжника – пр. договори за счетоводни услуги; договори за наем /по които длъжникът може да бъде както наемодател, така и наемател/ . В тази връзка и с цел осигуряване на средства за развитието на производството по несъстоятелност е възможно да бъде сключен лицензионен договор по силата на който да бъдат предоставени срещу заплащане правата върху търговски марки, собственост на длъжника – до отчуждаването на тези търговски марки като част от масата на несъстоятелността. [...] • Предвидената имуществена отговорност за използване на чужда марка без разрешението на маркопритежателя е не само с обезщетителна, но има и санкционна цел, като законът изрично е посочил, че смисълът на обезщетението /което е с фиксиран минимален размер/ е да въздейства предупредително и възпиращо към членовете на обществото. [...] • В този случай по отношение на третите лица действието на вписването е не само оповестително, но и материално-правно.[...]
С измененията на ЗП със ЗИД на ЗП, обн. в ДВ бр. 64/2006 г. в сила от 01.11.2006 г. , е извършена промяна в режима на полезните модели, като е предвидена регистрация на последните, променен е срокът на закрилата им и др. С параграф 75 от ПЗР към ЗИДЗП, обн. в ДВ бр. 64/2006 г. в сила от 01.11.2006 г. , е предвидено, че поддържането и действието на издадените преди влизане на ЗИДЗП в сила патенти за полезни модели се урежда по реда преди изменението на закона. [...] • Разпоредбата на чл. 76 ЗП, сега изм. ЗПРПМ/в редакцията му преди изм. с ДВ бр. 64/2006/, гласи, че правната закрила на полезния модел се предоставя с патент, който има срок на действие 10 години, считано от датата на подаване на заявката. Съгласно нормата на чл. 78 ЗП, сега заглавие изм. ЗПРПМ/в редакцията му преди изм. С ДВ бр. 64/2006/, режимът за изобретенията се прилага и за полезните модели, доколкото не е предвидено друго. [...] • Предвид нормата на чл. 26, ал. 6 ЗПРПМ с обявяването на недействителността патентът изгубва действието си от датата на подаване на заявката, като когато недействителността е частична, патентът продължава да действа само по отношение на останалите претенции, по отношение на които не е обявена недействителност.[...]
неполучено лицензионно възнаграждение, непреустановяване на нарушението, преустановяване на нарушението, заблуждение, лицензионен договор, по-ранна марка, марка на ЕС, идентичност или сходство, вероятност за объркване, обезпечителна мярка, имуществени и неимуществени вреди, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, ноу-хау, размер на обезщетението
Съгласно чл. 14 Регламент (ЕО) 207/2009 (идентичен с чл. 17 Регламент (ЕС) 2017/1001) статутът и действието на марките на ЕС се урежда приоритетно от Регламента, а нарушението на правата – от националното законодателство съобразно специалните правила на дял Х от Регламента. [...] • В първия случай е необходимо маркопритежателят да не е използвал марката в продължение на пет години, но в рамките на Съюза (вж. редакцията на разпоредбата), а не на територията на държавата, в която се търси защита, като правото на отмяна може да се упражни само чрез искане до Службата или чрез насрещен иск. [...] • Във втория случай търпимостта следва да е от страна на маркопритежателя, а използването (продължило пет последователни години) да е от страна на носителя на по-ранна марка/право, като при това маркопритежателят следва да е знаел за ползването. [...] • Тези права са изключителни и могат да бъдат ограничени при условията на чл. 12 Регламент (ЕО) 207/2009 (чл. 14 Регламент (ЕС) 2017/1001), каквито факти в настоящия случай не се поддържат (знакът да съвпада с името или адреса на третото лице, когато то е физическо, или знакът да е свързан с вида, качество, предназначение и т. н. на предлаганата услуга). [...] • Ето защо на основание чл. 4, изр. 2 ЗЕДЕУУ за титуляр на електронното изявление, изпратено от посочената пощенска кутия, следва да се счита ответникът, тъй като той е манифестирал чрез обявяването в Търговския регистър титулярство върху тази кутия. [...] • Интернет сайтът съставлява електронен документ по смисъла на ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) 910/2014, тъй като съдържа електронно изявление по смисъла на чл. 2 ЗЕДЕУУ. [...] • Този вид документ, както и съставянето на препис от него, са процесуални институти, познати на ГПК (чл. 184 ГПК). Ето защо няма пречка верността на препис от електронния документ да бъде нотариално удостоверена при сравняване с първообраза, извършено от самия нотариус съгласно процедурата на чл. 591 ГПК, който е удостоверил съгласно изискването от закона откъде е снет преписът. [...] • Словната марка обаче е марка, която се състои изключително от букви, думи или съчетания от думи, изписани с нормален печатен шрифт, без специфичен фигуративен елемент. [...] • Следователно класифицирането в отделен клас не изключва единствено сходността на стоките/услугите, но не и тяхната идентичност. [...] • Съгласно чл. 76а ЗМГО обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. [...] • Този вид вреда е типична за деликта по чл. 73 ЗМГО и за обезщетяването й е необходимо да се установи фактът на самото нарушение. [...] • Касае се за деликтно обезщетение, което цели да обезвреди увредения за всички вреди, настъпили от деликта, като отчете обстоятелствата до момента на устните състезания (така както се присъждат месечни обезщетения за имуществени реди, представляващи пропусната полза от реализиран доход – и за бъдещ период). [...] • Необходимо е пълно доказване на този факт, доказателства за което не са събрани.[...]
установяване факта на нарушението, преустановяване на нарушението, обезщетение за вреди, по-ранна марка, отличително влияние, търговски книжа, неполучено лицензионно възнаграждение, идентичност или сходство, вероятност за объркване, заблуждение, отличителност, лицензионен договор
По иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО. [...] • Правото върху марка се придобива чрез регистрация в ПВ, считано от датата на подаване на заявката /чл. 10, ал. 1 ЗМГ0/ . Съгласно чл. 13 ЗМГО правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който: 1. е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана;. 2. поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката;. 3. е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Използване в търговската дейност според закона /чл. 13 ал. 2 е: 1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки;. 2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак;. 3. вносът или износът на стоките с този знак;. 4. използването на знака в търговски книжа и в реклами. Използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 без съгласието на притежателя съставлява нарушение /чл. 73, ал. 1 ЗМГ0/ . [...] • Не е възможно заблуждение на потребителя относно характеристиките на стоките, тъй като характеристиките не се регистрират като марки и тяхното описание се прави върху етикетите и е задължително за всички артикули. [...] • Правото на закрила върху търговската марка следва от нейната регистрация по определения от закона ред, като последваща загуба на отличителност е основание да бъде отменена регистрацията по реда на чл. 25 и сл. ЗМГО. [...] • Наличието на нарушение по чл. 73 ЗМГО е основание за уважаване на иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО. По иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО. [...] • По иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО.[...]
патент, обезщетение за вреди, полезен модел, дружество, концентрация, търговско наименование
Предвид на това, са спазени формалните изисквания за подаване на жалбата и доколкото същата е подадена от надлежно легитимирана за това страна подлежи на разглеждане по същество. [...] • Пастата за зъби е с повишено противовъзпалително действие. [...] • По отношение на продуктите пасти за зъби „Флорамент' и „Ф. -2' няма доказателства да са произвеждани в сочения период от въззимаемия. [...] • За установяване на факта на нарушението и неговия обем, с определение от 22.05.2015 г. [...] • Тези изводи на въззивната инстанция съвпадат с изводите на първоинстанционния съд, поради което атакуваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.[...]
промишлен дизайн, установяване факта на нарушението, лицензионен договор, патентоване, дистрибуторство, дистрибутор, заличаване на регистрацията, реклама, идентичност или сходство, вероятност за объркване, общоизвестна марка, право на преждеползване
Разграничителният момент за това кой факт е минал или бъдещ е датата на подаване на исковата молба, която е крайният възможен момент, до който твърдяният от ищеца факт следва да е настъпил, за да е допустим предмет на установяване с иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, респ. чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО. [...] • При исковете по чл. 124, ал. 4 ГПК е изначално невъзможно последващи факти да могат да повлияят на съществуването на вече настъпил в обективната действителност друг факт, чието установяване се търси чрез този иск и който факт е очертан в исковата молба, вкл. като време на настъпване – този факт или вече е настъпил или не, което не може да зависи по никакъв начин от настъпването на последващ или предходен факт. [...] • Следователно, допустим предмет на иска по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО могат да бъдат само факти, настъпили до момента на подаване на исковата молба включително, но не и след този момент. [...] • B) По основателността на исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГОСпоред чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. [...] • При тази преценка следва да се отчита и основното законово предназначение на марката по чл. 9 ЗМГО – да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица. [...] • Включването на същата се явява неправомерно ползване не само на марката, но и на дизайните, тъй като по арг. на чл. 29, ал. 2, т. 2 ЗПД забранено се явява ползване на дизайн, нарушаващ по-ранно право на индустриална собственост, каквото е това върху марката. [...] • Всяка твърдяна форма на нарушение обективира отделен установителен иск по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД. [...] • B) По основателността на исковете по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗДПСпоред чл. 3, ал. 1 ЗПД промишлен дизайн е видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях, като продуктът може да бъде всяко изделие, комплект или композиция от изделия, опаковка, графични символи и печатни шрифтове с изключение на компютърни програми – ал. 2 на чл. 3. Изключителното право върху дизайн се придобива чрез регистрацията му в Патентното ведомство, считано от датата на подаване на заявка за регистрация /чл. 10 ЗДП/ . [...] • Според чл. 19, ал. 1 ЗПД правото върху регистриран дизайн включва правото на притежателя му да използва дизайна, да се разпорежда с него, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да копират или да използват в търговската дейност дизайн, включен в обхвата на закрила. За да се приеме, че ответникът е извършил нарушения по чл. 19, ал. 1 ЗПД е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: 1) ищецът да притежава или да има право да ползва промишлен дизайн, чиято закрила е с действие в Република България, 2) дизайнът да е идентичен или сходен с друг дизайн, 3) другият дизайн да е в обхвата на закрила на регистрирания дизайн, и 4) да е налице използване на другия дизайн от ответника във формите по чл. 19, ал. 2 ЗПД без съгласие на ищеца. [...] • Релевантните форми за използване обаче са само тези, посочени в чл. 19, ал. 2 ЗПД: производството, предлагането и излагането на пазара или използването на продукт, в който е включен или към който е приложен дизайн от обхвата на закрила, както и внос, износ или съхраняване на същия продукт за тези цели. [...] • Всяка от тези форми е предмет на отделен иск по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД, поради което следва да бъде разгледана отделно. [...] • Преустановяване може да се търси само на нарушения, които продължават да се извършват и понастоящем. За доказване на това обстоятелство е достатъчно ищецът да докаже, че нарушенията са били извършвани към датата на подаване на исковата молба.[...]
преустановяване на нарушението, общоизвестна марка, право върху марка, недобросъвестност, заблуда, заличаване на регистрацията, отличителност, идентичност и сходство, идентичност или сходство, вероятност за объркване, реклама, по-ранна марка
Освен това независимо, че отменянето на регистрацията на марка по чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО има действие от началото на петгодишния период на неизползването /чл. 28, ал. 1 ЗМГ0/, отменянето и заличаването на регистрацията не засягат влезли в сила решения по искове за нарушение, доколкото са изпълнени преди отменянето или заличаването /чл. 28, ал. 4, т. 1 ЗМГ0/ . [...] • След анализа на визуално, фонетично и смислово сходство се извършва обща оценка въз основа на цялостното впечатление от марката и знака и то е, че марката на ищеца и знакът на ответника не са идентични и сходни до степен на объркване на потребителя. [...] • Двата фигуративни елемента представляват плътна линия в синьо - отгоре и отдолу правоъгълник, също в синьо. [...] • Доминиращ елемент е този, който благодарение на графичното си представяне обуславя общото впечатление, което марката оставя у потребителя. Доминиращият елемент не винаги е отличителен, както и обратното. [...] • Релевантният кръг потребители за идентичните и сходните услуги е широк и един и същ - професионалисти в областта на проучванията и изследванията на общественото мнение, други лица, ползващи услуги в областта на проучванията и изследванията на общественото мнение, като и обикновени граждани-потребители. [...] • Релевантният кръг потребители за идентични и сходни услуги е широк и един и същ - професионалисти в областта на проучванията и изследванията на общественото мнение, други лица, ползващи услуги в областта на проучванията и изследванията на общественото мнение, както и обикновени граждани, потребители. [...] • При горните факти съдът прие следното от правна страна. [...] • Предпоставка за предявяване на исковете е нарушение на ответника на правото на ищеца върху търговската марка. Нормата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО определя като нарушение на правото върху регистрирана марка използването по смисъла на чл. 13 ЗМГО на регистрирана марка в търговска дейност, ако това става без съгласието на притежателя на регистрацията. Правото върху марка, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМГО включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана или който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. Разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО посочва какво следва да се разбира под използване на марката в търговската дейност, като съгласно т. т. 2 и 4 такива са предлагането или предоставянето на услуги под тази марка и използването на марката в търговските книжа и в реклами. [...] • Съгласно дефинитивната норма на пар. 1, т. 3 ДР на ЗМГО „общоизвестна марка” е марката по чл. 6 bis от ратифицираната от България Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост /по-нататък Парижката конвенция/ . [...] • Същественото в случая е, че се касае до пречка за регистрация на марка, сходна или идентична с общоизвестната и предназначена за означаване на идентични или сходни стоки, тоест по-ранна по смисъла на чл. 12, ал. 2, т. 7 ЗМГО, възпроизведена в нашия закон и до право да се забрани използването на марка при доказване, че същата е общоизвестна.[...]
патент, пропуснати ползи, марка, дистрибутор, лицензионен договор, полезен модел, такси за поддържане, срок на действие, нарушение на патентни права, годишна патентна такса
Ищецът предлага страните да сключат лицензионен договор, с който да уредят отношенията си. [...] • При неправомерно ползване на патента обезщетението би следвало да е по-високо от изчисленото лицензирано възнаграждение и лихвите за забава при правомерно използване. [...] • Поради това ЗП урежда трансформацията на заварените случаи като установява особен режим по отношение авторските свидетелства и заявки в патенти, респ. в заявки за патенти. [...] • Ако в предвидените срокове не бъде поискана трансформация, авторското свидетелство прекратява действието си - §2 ал. 8 от ПЗР на ЗП. Съгласно §2 ал. 1 ПЗР на ЗП авторските свидетелства, издадени до влизане на закона в сила, имат срок на действие петнадесет години, считано от датата на подаване на заявката. [...] • Формите на нарушение могат да бъдат различни и да засегнат както целия патент, така и част от него, като най-общо могат да бъдат определени като използване на изобретението, влизащо в обхвата на патентната закрила без съгласието на патентопритежателя. [...] • Винаги се изследва дали издаденият патент е действащ и следва да се конкретизира в исковата молба и установи в хода на съдебното дирене кога са осъществени действията, за които се твърди, че го нарушават. [...] • Преценката отностно активната легитимация по исковете е въпрос по съществото на спора, а не условие за допустимостта на производството, поради което съдът следва да се произнесе с решение по него. [...] • За да може обаче патентопритежателят да се ползва от закрилата на патента, същият следва да заплаща годишна патентна такса. Патентна година на всеки патент е едногодишният срок, който започва за него всяка календарна година от датата на подаване на заявката. [...] • След тази дата, на осн. чл. 26, ал. 1, т. З ЗПРПМ (в редакцията на закона към този момент), патентът прекратява действието си, като в нормата на чл. 33 ал. 1 от е предвидено изключение - че патентопритежателят запазва правата си ако до шест месеца след изтичането на този срок внесе таксата в двоен размер. [...] • Ако той внесе таксата в двоен размер, патентът продължава да действа с обратна сила от просрочената дата. Неплащането на таксата, включително и в дадения гратисен период, е основание за автоматично прекратяване действието на патента. [...] • Ако патентната такса е била заплатена до тази дата, ищецът би се ползвал със защита.[...]
марка, обезщетение за вреди, пропуснати ползи, лицензия, заблуждение, търговски книжа, идентични и сходни стоки, вероятност за объркване, отличителност, идентичност или сходство
Марките и знаците, разглеждани в тяхната цялост, създавали сходно впечатление. [...] • Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО включва правото на притежателят й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трето лице без негово съгласие да използва в търговската си дейност знак, който има признаците, посочени в т. 1, 2 или 3 на чл. 13, ал. 1 ЗМГО. Нарушение на правото на марка съгласно чл. 73, ал. 1 ЗМГО е използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя й, като конкретните форми на „използване” на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО са изчерпателно изброени в ал. 2 на тази разпоредба, между които е и продажбата на стоки. Всяко използване по смисъла на чл. 13 ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13 ал. 1 от ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73 ал. 1 от ЗМГО, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО. [...] • При несъвпадане с крайните изводи на първоинстанционният съд обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което предявените иска бъдат отхвърлени.[...]
срок на действие, публикуване на решението, отмяна на регистрацията, вероятност за объркване, нарушение на правото на регистрирана марка
Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗМГО отменянето на регистрацията на марката по чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗМГО има действие от началото на петгодишния период на неизползване, като отменянето не засяга влезлите в сила решения по искове за нарушение, доколкото са изпълнени преди отменянето /чл. 28, ал. 4, т. 1 от ЗМГ0/ . [...] • При тези факти правните изводи са следните. [...] • Това искане е процесуално недопустимо. [...] • По тази причина въззивният съд е десезиран и няма правомощието да преразглежда акт, който се ползва със сила на пресъдено нещо. Единствения начин, по който въззивникът може да реализира претенцията си е да предяви иск за установяване на твърдяната от него нищожност.[...]
