наказателно постановление, отличителен характер, недобросъвестност, идентичност или сходство, вероятност за объркване, нарушение на правото на регистрирана марка, преустановяване на нарушението, фирмено наименование, по-късна марка, по-ранна марка
При сравнението потребителите не правят педантично сравнение на марката и отделните й съставящи компоненти, а възприемат марката като цяло и не анализират детайлите.. [...] • Систематичната употреба на общия елемент „Т. “ на поредицата марки в комбинация с други второстепенни по своята същност елементи може са накара потребителите да не забелязват несъществените разлики, като считат, че те по-скоро означават нов вид услуга на същото лице. Не е необходимо някои или всички марки от поредицата да се ползват с известност сред потребителите, за да се възприеме общия елемент в поредицата като идентифициращ услугите на дадено лице. [...] • Но средният потребител не винаги има възможност за директно сравнение между знаците и регистрираните марки, поради което трябва да се довери на несъвършеното изображение, запазило се в паметта му. [...] • Хоризонталните линии служат и се възприемат като начин за рамкиране и украса на знака. [...] • Елементи, които нямат отличителен характер по отношение на стоките и/или услугите, за които се отнасят знаците следва да бъдат игнорирани при оценката на сходството на знаците като цяло, независимо колко доминиращо е тяхното въздействие в състава им.. [...] • Касае се за сходство на използвания знак с марката на ищеца, за идентичност на услугите, за които е регистрирана марката на ищеца, използването на знака от ответника е в търговска дейност (предлагане и предоставяне на услуги с този знак), при съществуваща вероятност за объркване на потребителите – възможност за свързване на знака с марката. [...] • При преценяването на такова сходство или идентичност е релевантно създаваното общо впечатление от марката и знака, като се държи сметка за отличителните и доминиращи елементи. [...] • Съгласно чл. 133 от ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 от ГПК, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. [...] • Или без значение е националната и международна защита на фирмените наименования, съответно изключителното право на носителя да употребява фирменото си наименование в гражданския и търговския оборот добросъвестно. [...] • Членственото правоотношение междуС. по ЗЮЛНЦ и всеки един от неговите членове е комплексно, включва имуществени и неимуществени права и задължения на членовете, уредени в ЗЮЛНЦ и конкретизирани по съдържание в устава на сдружението, като съгласно ЗЮЛНЦ, неимуществените права на членовете са, най-общо, с управителен, защитен и контролен характер. [...] • Няма такова основание за погасяване на правото на марка или иск. [...] • Отговорността на ответника по делото (гражданска) няма връзка с евентуална негова административно-наказателна отговорност и поради това образуваното административно-наказателно производство, приключило с издаване на наказателно постановление по чл. 81 от ЗМГО, е без значение.[...]
обезщетение за вреди, трето лице, търговска практика, недобросъвестно използване, заблуда, по-ранна марка, търговско наименование
Решаването на този спор се предпоставя от съдържанието на правата и задълженията, които произтичат от регистрирането на фирмата на ответника и регистрирането на марките на ищеца. [...] • На равнище национално законодателство основните предели на защитата на фирменото наименование като обект на индустриална собственост (предвиден да индивидуализира и отличи търговеца от всички останали участници в търговския оборот) включват правото на търговеца да употребява фирмата, под която е регистриран, правото му да иска прекратяване на използването й от трети лица, включително правото му да получи обезщетение за вреди от неправомерното използване на фирмата от трети лица (чл. 11, ал. 1 и 2 ТЗ). Основните предели на защитата на правото върху регистрирана марка като обект на индустриална собственост (предвиден да индивидуализира и отличи стоките и услугите, означавани с марката, от останалите стоки и услуги, предлагани в търговския оборот) са идентични – притежателят на марката има право да я използва за означаване на стоки и услуги, правото да забрани на трети лица да използват идентичен или сходен на марката знак при осъществяване на търговската им дейност, както и право да получи обезщетение за вреди от неправомерното използване на такива знаци от трети лица (чл. 13 и 76а ЗМГО). Преки правила за регламентиране на конкуренцията между правата върху двата посочени обекта на индустриална собственост не са изрично предвидени, но могат да бъдат изведени от разпоредбата на чл. 7, ал. 5 ТЗ (съгласно, която фирмата на търговеца не може да бъде идентична или сходна със защитена марка, освен ако търговецът има права и върху марката), но най-вече от разпоредбата на чл. 14, т. 1 ЗМГО (съгласно, която притежателят на правото върху марка не може да забрани на трето лице да използва в търговската си дейност своето име при условие, че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика). [...] • Обективните критерии, въз основа на които може да бъде направен извод, че използването на фирма с идентично словесно съдържание на регистрирана марка представлява недобросъвестно използване на фирмата по смисъла на чл. 14, т. 1 ЗМГО, обобщени въз основа на разрешенията в цитираните решения на ВКС и СЕО, касаят хипотезите, при които фирменото наименование се използва не за означаване на търговеца, а за означаване на конкретна стока или услуга и то по начин, който може да обуслови заблуда у потребителя относно произхода на стоката или услугата. [...] • Пряк и основен адресат на цитираната разпоредба е длъжностното лице по регистрацията, което дължи постановяване на отказ за вписване в търговския регистър на фирми с идентично или сходно съдържание на вече регистрирани марки. Разпоредбата несъмнено регулира и правоотношенията между търговците и притежателите на защитени марки, като презюмира недобросъвестност на търговеца при регистрирането на фирма с идентично или сходно съдържание на вече регистрирана марка, респективно нарушение на правата на притежателя на марката при използване на фирмата в дейността на търговеца.[...]
регистрация, добросъвестна търговска практика, търговски книжа, трето лице, търговско наименование, заблуждение, рекламна дейност, ограничаване на правото върху марка, добросъвестно използване, търговско предприятие
Търговската фирма, като словесно обозначение, следва да отговаря на установените в ТЗ изисквания, за да може да бъде вписана в регистъра и съответно с регистрираното наименование търговецът да участва в търговския оборот и да осъществява съответна стопанска дейност. С императивната разпоредба на чл. 11, ал. 2 ТЗ е въведено изключителното право върху фирмата - само за регистриралия я търговец. Смисълът на посочената разпоредба е да се предотврати въвеждането в заблуждение относно дейността на търговеца, както и имитацията на вече регистрирана фирма. Законодателно въведеното изискване за уникалност на търговското име следва да се преценява в национален мащаб в производството по регистрация. [...] • Вписването в търговския регистър и използването на съответно фирмено наименование е и задължение на търговеца по смисъла на чл. 13, ал. 1 ТЗ. [...] • След като предоставената закрила не е обусловена от предварителни условия, не би могло да се противопоставя правото за изключително ползване на търговското име на абсолютното право на регистрирана марка дори и при наличие на словна идентичност. [...] • Използването от страна на ответника на регистрираното търговско име при осъществяване на своята дейност, с оглед данните по делото, не следва да се приема като противоречащо на добросъвестната търговска практика по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗМГО, нито пък притежателят на правото върху марка може да забрани на търговеца да ползва своето име. Правото на марка като абсолютно субективно право, не може да се упражнява от въззивника по начин, създаващ пречки за ответника да ползва търговското си наименование, правото върху което също има характеристика на абсолютно. [...] • Условието за използване „в съответствие с добросъвестната търговска практика“, представлява по същество израз на задължение за лоялност по отношение на легитимните интереси на притежателя на дадена марка. При преценката за спазването на това условие за добросъвестно използване трябва да се отчете, от една страна, степента, в която използването от третото лице на неговото име се възприема от съответните потребители или най-малкото от значителна част от тези потребители като посочващо връзка между стоките или услугите на третото лице и притежателя на марката или лице, което има право да използва марката, и от друга страна, в каква степен третото лице е трябвало да знае за това. [...] • За да е осъществено „използване“ от трето лице на знак, който е идентичен с регистрирана търговска марка, следва да са налице следните четири условия: 1. ) използването трябва да е свързано с търговска дейност; 2. ) използването трябва да е без съгласието на притежателя на марката; 3. ) използването трябва да е извършено за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана; 4. )използването трябва да засяга или да може да засегне функциите на марката, и по-специално основната й функция, която е да гарантира на потребителите произхода на стоките или услугите. [...] • Наименованието на дружеството има за цел да идентифицира дадено дружество, докато търговското име или наименованието на търговския обект служи за означаване на търговско предприятие. [...] • Доколкото законодателят предвижда закрила само и единствено на вече регистрирана марка, то следва да се приеме, че при липса на регистрация на такава, за третите добросъвестни лица е невъзможно да съобразяват поведението си с изискванията на закона. [...] • Законодателят не е предвидил закрила на идеи, концепции или намерения, поради което и макар не изрично посочено, следва да се приеме, че същите не могат да бъдат предмет на нарушение по смисъла на ЗМГО.[...]
предоставяне на услуги, реклама, регистрация, фирмено наименование, търговско дружество, марка, неизяснена фактическа обстановка, идентични или сходни стоки, вероятност от объркване, недобросъвестност
При липса на поставен въпрос с посоченото съдържание и произтичащата от принципа на диспозитивното начало недопустимост касационната инстанция да извежда служебно релевантния за изхода на делото правен въпрос въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване по съображения, основани на цитираната задължителна практика. [...] • Отговорът на този въпрос винаги предполага преценка на конкретни факти и доказателства и е свързан с ползване от съда на специални знания в областта на индустриалната собственост /напр. съдебно - маркова експертиза/, с помощта на които може да се изясни дали има сходство между словните елементи на марката и на фирменото наименование, респ. в какво се изразява сходството. Поради неговата зависимост от конкретни факти и доказателства въпросът е от значение само в рамките на делото, по което се извършва преценка за наличието или липсата на сходство, и не носи белезите на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, по който може да се допусне касационно обжалване. [...] • Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице тогава, когато с въззивното решение е разрешен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /в смисъла, изяснен с т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ . [...] • Ненадлежното обосноваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е самостоятелен аргумент за недопускане на обжалваното решение до касационно обжалване. [...] • ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.[...]
марка, преустановяване на нарушението, услуги, добросъвестна търговска практика
Законът свързва неприсъственото решение с възможност от събраните доказателства за бъде извлечен извод за вероятна основателност на предявената претенция. [...] • Законът признава изключително право на титуляра на регистрирана на територията на държавата търговска марка да я използва и да се разпорежда с нея. Съгласно чл. 9 ЗМГО марката е средство за отличаване на стоките или услугите на едно лице от тези на други лица, посредством графично представени думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. [...] • Законът еднозначно разграничава името на търговеца с присъщата му идентификационна функция, от марката, под която той идентифицира предлагани на пазара стоки и услуги. [...] • По аргумент и от чл. 14 т. 1 ЗМГО колизия на двете абсолютни по своя характер права при превес на обезпечената защита на регистрираната марка е възможна единствено при хипотезата на използване на името, припокриващо по съдържание защитения знак в отклонение от правилата за добросъвестна търговска практика. Нито в исковата молба, нито в молбата за уточнение на претенцията ищецът не навежда твърдения за неприемливо с оглед на търговската практика използване на търговското му име. При положение, че едва така визираното поведение законът счита за противоречащо на защитения с търговската марка интерес, установения в процеса начин на използване на наименованието не сочи на нарушение на предявеното за защита право. [...] • Печатът е средство за идентификация на търговеца при удостоверяване на волеизявление.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions