пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, по-ранна марка, право върху марка, определяне на обезщетението, свободно обращение, отличителен елемент, отличителен характер, вероятност за объркване, идентичност или сходство, публикация на регистрацията, установяване факта на нарушението, по-късна марка, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, лицензионен договор
Сравняваните знаци и техният отличителен характер следва да се анализират в цялост, а не разделени на отделни елементи, тъй като потребителят няма навик да ги анализира в детайли и си създава едно общо впечатление, което запаметява в съзнанието си; анализът за сходство включва анализ за фонетично, визуално и смислово сходство; фантазийните знаци притежават присъща отличителност сами по себе си; включването на единия знак в състава на другия обуславя сходство между сравняваните знаци до степен, която може да създаде вероятност за объркване на потребителите. [...] • В нормата на чл. 73 от ЗМГО нарушението на правата върху търговска марка е дефинирано като използване в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 от ЗМГО, а в ал. 2, т. 3 на чл. 13 като използване в търговската дейност, по смисъла на ал. 1, а оттам и като нарушаване на правата върху марката е посочен и вносът на стоките с този знак. В разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, към която препраща дефинитивната норма на чл. 73 от с. з. , са разграничени три хипотези на нарушаване на правата на маркопритежателя: 1) използване в търговската дейност на знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; 2) използване в търговската дейност на знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 3) използване в търговската дейност на знак, който е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. [...] • По иск за установяване на нарушението, от значение е степента на заблуждаващо сходство между нарушаващия знак и регистрираните марки, а не присъщата отличителност на този знак, по критериите на чл. 11, ал. 1 от ЗМГО. [...] • В нормата на чл. 11, ал. 1, като абсолютни основания за отказ на регистрация са посочени хипотезите, при които марката се състои изключително от знаци или означения, станали обичайни в говоримия език или в установената търговска практика в Република България по отношение на заявените стоки или услуги (т. 3), както и когато марката, се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите (т. 4). Регистрацията на марката в нарушение на изискванията по чл. 11 е основание за последващото? заличаване, съобразно чл. 26, ал. 1 от ЗМГО, като специално в хипотезите на нарушения по т. 3 и т. 4, е предвидено изключение, ако притежателят докаже, че в резултат на използването марката е придобила отличителност за стоките или услугите, за които е регистрирана. [...] • При асоциативните марки, съдържанието на насочващи елементи (думи, срички) в техния състав, които реферират към определени характеристики на обозначените с тях стоки, не ги дисквалифицира като описателни, макар и да обуславя по-ниска степен на отличителност в сравнение с фантазийните и произволните марки. [...] • Вероятността за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка, представлява възможност за създаване на погрешна представа относно производителя или търговеца на стоките и/или услугите, т. е. опасност у релевантния кръг потребители да се създаде погрешно убеждение, че стоките и/или услугите са на същите или на икономически свързани лица. Преценката за съществуването на такава вероятност се извършва въз основа на всички относими фактори, които оказват влияние върху цялостното впечатление при възприемане знака на марката, каквито са идентичността или степента на сходство на процесната и по-ранната марка; степента на отличителност на по-ранната марка; степента на сходство на стоките и/или услугите; релевантния кръг потребители и др. [...] • Съгласно чл. 76а, ал. 1 от ЗМГО, обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението, като при определяне на неговия размер съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението (ал. 2).[...]