Documents - 2 citing "Решение № 1007 от 3.06.2019 г. на СГС по т. д. № 738/2018 г."

марка, реклама, заличаване на регистрацията, трето лице, изключителни права, вероятност от объркване, търговски книжа, електронен пазар, услуга, преустановяване на нарушението
Дали ищецът разполага с посоченото качество или не е въпрос по същество на спора, който не обосновава допустимостта на исковете, а тяхната основателност, по който въпрос съдът дължи произнасяне с акта по същество. [...] Правото върху търговска марка, съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, включва правото на притежателят й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трето лице без негово съгласие да използва в търговската си дейност знак, който има признаците, посочени в т. 1, 2 или 3 на чл. 13, ал. 1 ЗМГО. [...] Нормите на ЗМГО, в частност чл. 13 от ЗМГО, въвеждат на национално ниво нормите на чл. 5 от Директива 89/104 и чл. 9 от Регламент 40/94. [...] Наистина, за да има право притежателят на марката да забрани използването от трети лица на знак идентичен или сходен с тази марка, това използване трябва да се осъществява в търговска дейност. [...] В същото време обаче, ако извършваните на такъв електронен пазар продажби поради обема, честотата си или други характеристики излизат извън сферата на частната дейност, продавачът се поставя в контескта на „търговска дейност“ по смисъла на посочените разпоредби. [...] Когато към офертата за продажба има уточнения относно географските зони, към които продавачът е готов да изпрати стоката, това уточнение е особено важно при извършване на споменатата преценка. [...] Когато такива предложения се отправят за маркови стоки, идентични или сходни с марките знаци ще се появят неизбежно на сайта на оператора. [...] Администраторът осигурява място за съхранение на обяви, механизъм за тяхното публикуване, за управлението им и за търсенето им от купувачите, но не публикува обяви за продажби. Освен това не може да редактира или да оказва влияние върху съдържанието на поместените обяви и да внася промени, но има възможност при съобщаване на нередност в обявите чрез сигнал, да изтрие снимка, да спре докладваната обява и да блокира потребителски профил, чрез който се публикуват обяви, а създаването и управлението на обявите се извършва от потребителите, като администраторът няма право да извършва промени в информацията, която се съхранява в обявите.[...]
реклама, заблуждение, срок на действие на регистрацията, лицензионен договор, задържане на стоки, митнически контрол, преустановяване на нарушението, отличителен характер, вероятност за объркване, търговски книжа, общоизвестна марка, недобросъвестност
Публикуването на обявите продължава и към момента на предявяването на иска. [...] Словната марка е с по- широка закрила в сравнение с комбинираната, защото се използва във всякакъв вид, който съдържа словната част в читаем вид, докато комбинираната марка трябва да се използва във вида, в който е регистрирана или близък до него. [...] Цената на стоките, носещи дадена марка, се определя от множество фактори, сред които от съществено значение са известността на марката, нейното реноме, територията, на която се разпространяват стоките, пазарния дял, луксозност на стоки и т. н. Ако притежателят на изключителното право върху марката продава стоките, означени с нея, то тогава стоките са оригинални. Ако продуктите се продават от трето лице без знанието и съгласието на притежателя на марката, тогава стоките не са оригинални. [...] Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак от категорията на посочените в чл. 13, ал. 1 от същия закон без съгласието на притежателя на търговската марка е прогласено от чл. 73 от ЗМГО за нарушение на изключителното право върху марката. За да е налице използване на марка в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО, трябва да е налице основната норма - чл. 13, ал. 1 ЗМГО, определяща съдържанието на правото върху марка, което се свежда до правото на притежателя на марката да забрани на трети лица без негово съгласие да използват знак, идентичен с марката, която той е регистрирал или поради сходство с марката или идентичност на стоките или услугите, съществува вероятност за объркване на потребителите, които свързват предлагания знак с регистрираната марка. [...] Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗМГО марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. [...] Ако е налице колизия между марките на ищеца и тези на третото лице, в съотношение на общоизвестна марка с марката на ищеца, то притежателят на общоизвестната марка има право да иска от компетентните органи, комисия, назначена от председателя на ПВ да признае общоизвестността на неговата марка. Ако е налице недобросъвестност на заявителя – настоящ ищец при заявката му за регистрация на неговите марка, то тогава всяко заинтересовано лице, включително и ищеца, може да предприеме действия в тази насока, за да се заличи регистрация на ищеца ( аргумент от нормата на чл. 26, ал. 4 във връзка с чл. 26, ал. 1, т. 4 ЗМГО). [...] Възможността достачикът да се освободи от отговорност е налице тогава, когато той по никакъв начин не е въвлечен в предаването на информацияята, която препредава; тези дейности не включват дейностите от техническо естество, които се извършват в процеса на предаването, защото те не нарушават ненакърнимостта на информацията, която се предава. [...] Това свобождаване от отговорност обаче не е пълно. Доставчикът на услугата е задължен да установява всяко съдържание, за което знае, че нарушава право върху интелектуална собственост. [...] Знание за нарушението е налице, когато доставчикът на услугата е прегледал, оптимизирал или рекламирал съдържанието на съответната оферта за продажба. [...] Съответно, за да се защити от претенции за обезщетение доставчикът във всеки случай следва да не обработва по никакъв начин споделената от потребителите на съответната платформа информация и да реагира на всяко уведомление за евентуално нарушение.[...]