Documents - 1 citing "Решение № 553 от 22.03.2019 г. на СГС по т. д. № 1749/2017 г."

европейски патент, неполучено лицензионно възнаграждение, промишлен дизайн, разпространение на стоките, имитация, марка, изобретател, преустановяване на нарушението, нарушение на патента, определяне обхвата на правна закрила, обезпечителна заповед, дистрибутор, определяне размера на обезщетението, пропуснати ползи
По исковете по чл. 28, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗПРПМ за установяване на нарушения на правата на ищеца като притежател на регистриран европейски патент ЕР 1 927 308 В1, изразяващи се в предлагане за продажба и търговия на тоалетна хартия с пластмасова шпула за дозатори тип Х. за периода 26.01.2017 г. – 10.05.2017 година и осъждането му за преустановяване на нарушението. Елементите от фактическия състав на исковете, които ищецът носи тежест да докаже са, че е носител на патентни права; че ответникът е извършил нарушение на същите и проявните форми, в които е реализирано то по смисъла на чл. 19, ал. 3 или 4 от ЗПППМ, като за уважаване иска по т. 3 следва да установи и че нарушението на правото на ищеца върху патента е налице, както към момента на предявяване на иска, така и към датата на постановяване на решението. [...] Съгласно чл. 27, ал. 2 ЗПРПМ, лице, което предлага за продажба изделия - предмет на патент, произведени от други лица в нарушение на патента, или търгува, съхранява с цел използване, или използва такива изделия, отговаря за нарушение само ако е действало умишлено. [...] Претенциите покриват не само признаците, както са изразени, но и техните еквиваленти. [...] При определяне обхвата на правна закрила се отчита ограничението на претенциите, направено от заявителя или патентопритежателя в процеса на експертиза за издаване на патента или при искове за обявяване на неговата недействителност. [...] Следователно, установява се нарушение на патентната закрила, като формите на нарушение могат да бъдат различни, да засегнат както целия патент, така и част от него и се извеждат от уредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПРПМ - изключителното право върху изобретението включва правото на използване на изобретението, забраната трети лица да го използват без съгласие на патентопритежателя и правото на разпореждане с патента, като съгласно, ал. 3, правото на използване на изобретението включва производството, предлагането за продажба, търговията с предмета на изобретението, включително внос, използването на предмета на изобретението, както и прилагането на патентования метод, а според, ал. 4, когато предмет на патента е продукт (изделие, устройство, машина, съоръжение, вещество и др. ), патентопритежателят има право да забрани на трети лица да извършват следните действия: 1. произвеждане на продукта; 2. предлагане за продажба, търговия с продукта, включително внос, използване или съхраняване на склад на продукта за предлагане, продажба или използването му. [...] Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ, патентопритежателят може да иска обезщетение за претърпените вреди и за пропуснатите ползи, като в случая се претендират и двете. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени вследствие на нарушението. Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. [...] Като нарушение на правата на собственост и закрила е всяко използване на регистрирания дизайн, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на неговия притежател. Конкретните действия, съставляващи конкретни нарушения са различни и подлежат на установяване и конкретна преценка във всеки конкретен случай от събраните доказателства по всяко конкретно дело. За да бъде уважен предявеният иск, следва да са налице следните кумулативни предпоставки на сложния фактически състав: 1. [...] Нарушението на правото на ищеца върху дизайна следва да е налице, както към момента на предявяване на иска, така и към датата на постановяване на решението. [...] Тези елементи нямат самостоятелно съществено значение за визията на изделията тъй като представа за съществено сходство между тях може да се създаде само когато са поставени в цялостния продукт за чиято употреба са предназначени, но не и когато се сравняват съобразно цялостния изглед на изделието.[...]