марка, реклама, унищожаване на стоките, представителна власт, размер на обезщетението, отличителност, съдебна експертиза, пряка и непосредствена последица от нарушението, имуществени и неимуществени вреди, пропуснати ползи
Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл. 259 ГПК от легитимирано лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. [...] • Пред настоящата съдебна инстанция не са ангажирани нови доказателства. [...] • Посочената правна норма представлява специален деликтен състав на гражданската отговорност, към който намират съответно приложение и общите правила на ЗЗД относно института на непозволеното увреждане- чл. 45 ЗЗД, чиито фактическия състав включва: наличие на противоправно поведение, представляващо нарушаване правата върху чужда търговска марка, вина у нарушителя, вреда и причинна връзка между нарушението и вредата. [...] • Аналогично на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 ЗМГО предвижда, че на репариране подлежат претърпените имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, но само доколкото са пряка и непосредствена последица от нарушението, т. е. предполага доказване на конкретната вреда /претърпяна загуба и/ или пропусната полза/, претърпяна от носителя на изключителното право върху марката на общността, включително и причинно-следствената й връзка с установеното нарушение по чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗМГО. [...] • С оглед на изложеното и предявеният на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО иск следва да бъде отхвърлен.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions