Documents - 1 citing "Решение № 1951 от 27.11.2015 г. на СГС по т. д. № 6776/2013 г."

Решение № 913 от 20.04.2017 г. на САС по в. т. д. № 257/2017 г.
разпределение на топлинна енергия, заблуждение, договор за лицензия, марка на Общността, ремонт, вероятност за объркване, ноу-хау, трето лице, недобросъвестност
Съгласно разпоредбата на чл. 247 от ГПК, съдът, по своя инициатива или по молба на страните, може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. [...] • С нормата на § 1, чл. 2 страните са уговорили, че подробностите по съответните престации, както и възнаграждението, са договорени в съответните приложения „Специална част 1 до 4“. [...] • В случай, че последният не подаде отговор на уведомлението за предоставяне на сублицензии в срок от 4 седмици, одобрението се счита дадено. [...] • В ал. 2 на посочената разпоредба е посочено, че, независимо от общия брой на разпределителите, годишният размер на лицензионното възнаграждение не може да бъде по – малък от 25 000 лв. [...] • Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО включва правото на притежателят й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трето лице без негово съгласие да използва в търговската си дейност знак, който има признаците, посочени в т. 1, 2 или 3 на чл. 13, ал. 1 ЗМГО. Нарушение на правото на марка съгласно чл. 73, ал. 1 ЗМГО е използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя й, като конкретните форми на 'използване' на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО са изчерпателно изброени в ал. 2 на тази разпоредба /както и в чл. 73, ал. 2 Т3/ . Използването по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73, ал. 1 от ЗМГО, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО. [...] • Този договор дава права на полуизкпючителна лицензия и видно от пар. 2 Получателят се задължава да защитава при всички случаи интересите на Извършителя всеобхватно и с грижа на добър търговец. [...] • Липсата на съгласие на притежателя на марката за осъществяване на търговска дейност от трето лице, според нормата на чл. 73, ал. 1 от ЗМГО, сочи на реализиране на отговорност на нарушителя. Недобросъвестността е свързана със знание или незнание на определен факт с правно значение. Недобросъвестен е търговецът, който извършва действия противоречащи на търговски нрави и търговската практика, изискващи зачитане на чуждите права. Недобросъвестността от обективна страна представлява осъществяване на дейност в разрез с добрите търговски нрави и честната търговска практика, а от субективна - знание от търговеца, че с действията си нарушава чужди права. В този смисъл, неправомерното използване на марката без съгласие на притежателя е елемент от фактическия състав на нарушението, който се предполага до доказване на противното. [...] • Предвид основателността на главния иск, съдът дължи произнасяне и по акцесорните такива.[...]