Documents - 1 citing "Решение № 483 от 6.03.2018 г. на СГС по т. д. № 1758/2017 г."

Решение № 153 от 17.01.2019 г. по в. т. д. № 3545/2018 г. на САС
преустановяване на нарушението, марка, имуществени и неимуществени вреди, разгласяване на диспозитива на решението, идентични и сходни стоки, отличителен елемент, отличителност, определяне на обезщетението, договор за лицензия, заблуждение, идентичност или сходство, вероятност за объркване
Изричната регламентация на колизията между по-рано възникнало авторско право върху обект, защитен от ЗАПСП, съдържаща се в чл. 26, ал. 3, т. 5, б. „б“ от ЗМГО, цели защитата на правата на автора, в резултат на чиито творчески усилия е създаден обектът, възпроизведен изцяло или частично в знака на по-късно регистрирана търговска марка и е съобразена със спецификата на авторското право, което възниква с факта на обективиране на произведението във веществена форма и което не подлежи на регистрация. Само в този случай конкуренцията между двете права е нормативно разрешена в полза на носителя на авторското право, тъй като авторът е създал знака (словен, графичен и др. ), възпроизведен в марката, след като правото му върху него е възникнало с неговото обективиране в материална форма, която може да бъде възприета от неограничен кръг лица. В обратната хипотеза обаче, когато знакът на регистрирана търговска марка е включен в произведение, защитимо при условията на ЗАПСП, такива съображения са неприложими, тъй като правото върху марката е възникнало преди създаването на авторското произведение. [...] • За да е налице нарушение, по смисъла на чл. 13 от ЗМГО, е достатъчно нарушителят да е поставил върху стоката, която е произвел или пуснал на пазара знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана (чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗМГО), или такъв, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака да създава вероятност за объркване на потребителите, включително и поради съществуваща възможност за свързване на знака с марката (т. 2). [...] • В този случай, по силата на обикновената житейска презумпция (praesumptio hominis) релевантният потребителят може да бъде въведен в заблуждение, че марката е поставена върху стоката със съгласието на маркопритежателя, а оттам да я асоциира със стоките и услугите, които той е въвел в пазарно обръщение, доколкото на публиката не са известни вътрешните отношения между титуляра на правата върху марката и производителя, респ. търговеца на обозначената с нея стока. [...] • Неимуществените вреди се изразяват в неблагоприятно отражение на нарушението върху субективно-психическата и морално-етична сфера от личностния статус на увредения и фактът на настъпването им не се предполага, а следва да бъде установен с надлежни доказателства.[...]