При подобни нарушения деянието винаги представлява използване на правото на марка в търговската дейност чрез формите по чл. 13 ЗМГО и чл. 73, ал. 2 ЗМГО, а противоправността е свързана с липсата на съгласие за това използване от притежателя на правото на марка или негов законен ползвател /лицензополучател/ . Вината има две основни форми – умисъл и небрежност. Умисълът е психично отношение на дееца, изразяващо се в искане или допускане на настъпването на последиците от деянието, знаейки, че то нарушава чужди права. При нарушения на правото на марка умишлено действа това лице, което съзнателно използва правото на чужда марка в търговската си дейност чрез формите по чл. 13 ЗМГО и чл. 73, ал. 2 ЗМГО. Небрежността при гражданската отговорност /вкл. деликтната такава/ обаче не е психично отношение, а е неполагане на дължимата грижа, преценена през абстрактен мащаб – този на добрия стопанин или добрия търговец. При нарушения на правото на марка небрежно действа това лице, което използва правото на чужда марка в търговската си дейност чрез формите по чл. 13 ЗМГО и чл. 73, ал. 2 ЗМГО без да знае, че е чужда, но и при неполагане на дължимата грижа да се осведоми за наличието на противопоставими права на друго лице. [...] • При презюмирана небрежност оневиняването е в тежест на извършителя на нарушението, който следва да докаже, че поради наличието на външна обективна причина /случайно събитие, непреодолима сила/ не е могъл да знае за наличието на чужди права върху съответната марка. Доколкото правото на национална търговска марка се придобива чрез регистрация в Държавния регистър на марките, воден от Патентното ведомство, и се огласява чрез публикация в официалния бюлетин на Патентното ведомство /чл. 38е, ал. 2 ЗМГ0/, то и информацията за наличието на такова право е общодостъпна. [...] • Няма да е налице небрежност ако въпреки наличието на регистрация, информацията за това не е станала общодостъпна /напр. поради неизпълнени от служители на ПВ задължения не е извършена публикация в бюлетина или не е отразено в базите данни или пък до тях няма достъп/ . [...] • За липсата на небрежност обаче е необходимо да се установи и, че евентуалното му незнание не се дължи на неполагане на дължимата грижа. [...] • При определяне на размера на обезщетение по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО меродавно не е само заключение на вещо лице, но са приложими и специфичните правила на чл. 76а, ал. 3 и чл. 76б ЗМГО, даващи право на съда на определена преценка по справедливост. [...] • Ето защо съдът не е стриктно обвързан от заключението на съдебната експертиза, а го преценява през призмата на всички установени по делото обстоятелства с оглед специфичните функции на това обезщетение.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions