Documents - 2 citing "Решение № 525 от 15.03.2017 г. на СГС по т. д. № 2644/2016 г."

Определение № 361 от 10.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 3007/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова
несъстоятелност, марка, лицензионен договор, търговско предприятие, вероятност от объркване, писмена форма, действащо предприятие, правна норма, недобросъвестно лице
Предвид съдържанието на изложението по чл. 280 ГПК, мотивите на въззивния акт в останалата им част не следва да се възпроизвеждат. [...] • Очевидно страната изхожда и от редакцията на чл. 22, ал. 1 ЗМГО, визираща"разрешаване на ползването на марка", като задължителна терминология при предоставянето на лицензия, вместо използваното в процесния договор – отдаване под наем на търговско предприятие, абстрахирайки се от съдържанието на същия договор в цялост. [...] • Подобна мотивировка е в разрив с принципа, че всяка материализирана воля подлежи на тълкуване, независимо до какъв вид правоотношение се отнася. [...] • Нелогично е противопоставянето на чл. 587 ТЗ и чл. 22 ЗМГО, доколкото първият е с характеристиката на общ /за лицензия на всякакъв вид права върху индустриална собственост/ спрямо втория – като специален /досежно лицензия на търговска марка/ закон. [...] • Както в общата норма на чл. 590 пр. второ ТЗ, така и в специалната норма на чл. 22, ал. 6 ЗМГО, независимо от различната им редакция, действието на вписването, като изрично урегулирано спрямо третите лица, а не въобще, е предвидено като оповестително, а не конститутивно. Като такова то цели да уреди конкуренция на права, а не защита на нарушено право върху търговска марка от недобросъвестно лице, непротивопоставящо самостоятелни права върху същата.[...]
Решение № 2240 от 1.08.2018 г. на САС по т. д. № 2939/2017 г.
несъстоятелност, писмена форма, предоставено право на ползване на марка, лицензионен договор, отмяна на регистрацията, вероятност за объркване
Изискуемата форма е обикновена писмена форма по аргумент от чл. 22, ал. 1, изр. 2 от ЗМГО и чл. 587, ал. 2 от ТЗ. Вписването на договора в регистъра на Патентното ведомство (ПВ) не е изискване за действителност на договора, а само за действието му спрямо трети лица - чл. 22, ал. 6 от ЗМГО и чл. 590 от ТЗ. [...] • Първият ищец отстъпва /разрешава на втория ищец ползването на действащото си предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, включително и търговските марки на първия ищец. [...] • Няма спор в съдебната практика, че не заглавията, а клаузите в договора определят неговия предмет, че с един договор могат да се уредят две или повече групи облигационни отношения, както и че няма определен изчерпателен списък на видовете договори. [...] • Регистрациите на търговските марки на наемодателя/ лицензодателя действат за определени територии и ако изрично определена територия (държава) не е изключена от предоставеното право на ползване на марката, то правото ще се счита предоставено за всички територии, покрити от регистрацията на съответната марка. [...] • Не е задължителна изрична уговорка между страните по лицензионния договор, че лицензополучателят ще използва марката от свое име, в своето предприятие. Отдаденото под наем предприятие на лицензополучателя по същество е негово предприятие, тъй като в него той развива собствена търговска дейност. Следователно ползването на марката от името на лицензополучателя следва от самата същност на лицензията. [...] • Освен това, „противопоставяне” на вписания лицензионен договор на трети лица означава противопоставяне не на всякакви трети лица, а само на тези, които заявяват собствени права върху марката. [...] • Поради това е ирелевантно дали към момента на предявяването на иска лицензионния договор е бил вписан. [...] • Отменянето на регистрацията на марка е правна промяна, която настъпва в деня на влизане в сила на административен акт за отмяна на регистрацията й. До тогава марката се ползва със закрила и притежателят й може да води искове по чл. 76 от ЗМГО. [...] • Преценката за вероятност за объркване на потребителите се прави въз основа на сравнението на марката и стоките, върху които тя присъства, с нарушаващия знак и стоките на нарушителя, а не на база присъствието на марката на пазара.[...]