Documents - 1 citing "Решение № 1491 от 17.08.2016 г. на СГС по т. д. № 8218/2015 г."

Решение № 273 от 1.02.2017 г. на САС по т. д. № 5809/2016 г.
регистрация, добросъвестна търговска практика, търговски книжа, трето лице, търговско наименование, заблуждение, рекламна дейност, ограничаване на правото върху марка, добросъвестно използване, търговско предприятие
Търговската фирма, като словесно обозначение, следва да отговаря на установените в ТЗ изисквания, за да може да бъде вписана в регистъра и съответно с регистрираното наименование търговецът да участва в търговския оборот и да осъществява съответна стопанска дейност. С императивната разпоредба на чл. 11, ал. 2 ТЗ е въведено изключителното право върху фирмата - само за регистриралия я търговец. Смисълът на посочената разпоредба е да се предотврати въвеждането в заблуждение относно дейността на търговеца, както и имитацията на вече регистрирана фирма. Законодателно въведеното изискване за уникалност на търговското име следва да се преценява в национален мащаб в производството по регистрация. [...] • Вписването в търговския регистър и използването на съответно фирмено наименование е и задължение на търговеца по смисъла на чл. 13, ал. 1 ТЗ. [...] • След като предоставената закрила не е обусловена от предварителни условия, не би могло да се противопоставя правото за изключително ползване на търговското име на абсолютното право на регистрирана марка дори и при наличие на словна идентичност. [...] • Използването от страна на ответника на регистрираното търговско име при осъществяване на своята дейност, с оглед данните по делото, не следва да се приема като противоречащо на добросъвестната търговска практика по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗМГО, нито пък притежателят на правото върху марка може да забрани на търговеца да ползва своето име. Правото на марка като абсолютно субективно право, не може да се упражнява от въззивника по начин, създаващ пречки за ответника да ползва търговското си наименование, правото върху което също има характеристика на абсолютно. [...] • Условието за използване „в съответствие с добросъвестната търговска практика“, представлява по същество израз на задължение за лоялност по отношение на легитимните интереси на притежателя на дадена марка. При преценката за спазването на това условие за добросъвестно използване трябва да се отчете, от една страна, степента, в която използването от третото лице на неговото име се възприема от съответните потребители или най-малкото от значителна част от тези потребители като посочващо връзка между стоките или услугите на третото лице и притежателя на марката или лице, което има право да използва марката, и от друга страна, в каква степен третото лице е трябвало да знае за това. [...] • За да е осъществено „използване“ от трето лице на знак, който е идентичен с регистрирана търговска марка, следва да са налице следните четири условия: 1. ) използването трябва да е свързано с търговска дейност; 2. ) използването трябва да е без съгласието на притежателя на марката; 3. ) използването трябва да е извършено за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана; 4. )използването трябва да засяга или да може да засегне функциите на марката, и по-специално основната й функция, която е да гарантира на потребителите произхода на стоките или услугите. [...] • Наименованието на дружеството има за цел да идентифицира дадено дружество, докато търговското име или наименованието на търговския обект служи за означаване на търговско предприятие. [...] • Доколкото законодателят предвижда закрила само и единствено на вече регистрирана марка, то следва да се приеме, че при липса на регистрация на такава, за третите добросъвестни лица е невъзможно да съобразяват поведението си с изискванията на закона. [...] • Законодателят не е предвидил закрила на идеи, концепции или намерения, поради което и макар не изрично посочено, следва да се приеме, че същите не могат да бъдат предмет на нарушение по смисъла на ЗМГО.[...]