Documents - 2 citing "Решение № 603 на САС по в. т. д. № 493/2014 г."

Решение № 1049 от 26.06.2015 г. на СГС по т. д. № 5041/2014 г.
регистрация, вероятност за объркване, отличителност, козметични продукти, веществени доказателства, право върху марка, идентичност или сходство, търговски книжа, нарушение на правото на регистрирана марка
Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО съдържа легална дефиниция на термина „изключително право върху марка”. Нормата гласи, че правото на търговска марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; или знак, идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основани на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Използване в търговската дейност по смисъла на тази разпоредба представлява поставянето на знака върху стоките или техните опаковки; предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; вносът или износът на стоките с този знак; използването на знака в търговски книжа или реклами – арг. от ал. 2 на чл. 13 от ЗМГО. [...] • Уважаването на иска по чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗМГО е предпоставка за основателността и на предявения осъдителен иск по чл. 76, ал. 1, т. 2 от ЗМГО за осъждане на ответника да преустанови констатираното от съда нарушение на правото на ищеца на притежаваните от него търговски марки. [...] • Тази заповед може да бъде отменена и/или изменена във всеки един момент.[...]
Решение № 603 на САС по в. т. д. № 493/2014 г.
поправка на очевидна фактическа грешка, пускане на пазар, вероятност за объркване, право върху марка, нарушение на правото на регистрирана марка, идентичност или сходство, търговски книжа
Легална дефиниция на първия термин е дадена в разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, която установява, че правото на търговска марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; или знак, идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основани на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Легална дефиниция на термина използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е дадена в разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО. Използване е поставянето на знака върху стоките или техните опаковки; предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; вносът или износът на стоките с този знак; използването на знака в търговски книжа или реклами. [...] • Производството по чл. 247 ГПК може да бъде надлежно заявено и проведено, когато съдът, чието решение следва да бъде поправено по посочения процесуално-правен ред, е допуснал очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между формираната воля на съда /мотивите на решението/ и нейното изразяване в диспозитива на съдебния акт. Без съмнение в съдебната практика и теория е становището, че под искане за поправка на"очевидна фактическа грешка" не могат да бъдат поправени грешки, които съдът е допуснал при формиране на волята си. Чрез допускане поправка на очевидна фактическа грешка не може да се замести вече формирана и изразена в съдебния акт воля на съда. Подмяната на вече изразената воля на съда, която би обусловила различен правен резултат, е недопустимо от гледна точка на производството по чл. 247 ГПК. [...] • Поправката на очевидна фактическа грешка като несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на решението не може да представлява изменение на формираната воля на съда. По повод поправка на очевидна фактическа грешка съдът не може да превиши правомощията си като измени или отмени собственото си решение. Уважаването на такова искане би означавало съдът сам да измени вече постановено решение, каквато изрична забрана законодателят е въвел с разпоредбата на чл. 246 ГПК.[...]