установяване факта на нарушението, преустановяване на нарушението, пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, отличителен елемент, заблуда, определяне на обезщетението, вероятност за объркване, реклама, търговски книжа, отличителност, нарушение на правото върху марка, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, лицензионен договор, обезщетение за вреди
Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по регистрирана търговска марка, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗМГО, което дава на притежателя й право на иск за защита по реда на чл. 116 от ЗМГО. [...] • Общата преценка на вероятност от объркване между конфликтните марки трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминращи елементи. Възприемането на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля в общата преценка на тази вероятност от объркване. [...] • Правото върху марка е имуществено право и неговият имуществен характер произтича от естеството на марката като знак, от чиято отличителност маркопритежателят черпи икономически облаги, изразяващи се в печалба от реализираната продукция. Притежателят на марката може да разреши на трети лица да извличат икономически ползи от отличителността на марката срещу заплащане на съответно лицензионно възнаграждение. При нарушение на правото върху марка нейният притежател може да претърпи вреди с различен характер. Съгласно нормата на чл. 118, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗМГО, обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението. Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. [...] • Пропуснатите ползи представляват неосъщественото увеличаване на имуществото. Установяването на пропуснатите ползи се основава на предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало, ако не са били засегнати благата. За да е налице пропусната полза, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага. [...] • Неимуществените права са неосезаеми, нямат парична оценка, а е невъзможно след правонарушение те да се възстановят в натура, поради което в полза на носителя им възниква правото на парично обезщетение за овъзмездяването им по справедливост. [...] • При определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и предвидените от законодателя превантивни функции на същото - да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.[...]
търговско наименование, марка, идентично наименование, заличаване на регистрацията, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, лицензионен договор, неполучено лицензионно възнаграждение, вероятност за объркване, търговски книжа, реклама, заблуждение, недобросъвестно използване, преустановяване на нарушението
Правото върху марката е изключително право, което се придобива чрез регистрация в ПВ. [...] • Както бе посочено в изложеното по - горе, а и с оглед систематическото и логическото тълкуване на чл. 13, ал. 2 ЗМГО във вр. с чл. 13, ал. 1 ЗМГО и чл. 116, ал. 1 ЗМГО, нарушаването на правото на търговска марка представлява всяко използване в търговската дейност от нарушителя на знак, който е идентичен или сходен с марката за стоки и/или услуги за които тази марка е регистрирана, като разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО предвижда използването на марката в търговската дейност. [...] • Домейнът служи за инденетифициране на областите, които се явяват отделни, самостоятелни единици на автономия в мрежата на Интеренет, чието общо пространство функционира от техническа гледва точка благодарение на йерархията на домейн имената. [...] • Договорът за регистрация на домейн в теорията се дефинира като разновидност на договора за услуга, основните задължения по който са: з а заявителя – да плати такса (регистрационна и/или годишна); за Регистратора (трето лице или служебен такъв); да одобри заявеното за регистриране наименование; да администрира сървър на наименованията на домейни; да актуализира базата данни с домейни (who is); да асоциира домейн името с даден IP адрес, а всеки Регистратор има и свои специфични договорни условия. [...] • Заявеното име трябва да отговаря на някои технически изисквания (да се състои от определен брой и вид символи и т. н. ), а също така определени имена са запазени ('резервирани') – напр. имената на общините и областите, имената на държавите, имена, производни и/или асоцииращи се с думата 'регистър' и т. н. Заявеното име не трябва да представлява нецензурна и/или обидна дума или словосъчетание, не трябва да противоречи на обществения интерес и добрите нрави, нито да води до объркване (т. нар. 'неподходящо' интернет име). [...] • Ако не са представени такива доказателства при регистрацията, домейнът се регистрира като незащитен. След 5-годишна непрекъсната регистрация и поддръжка незащитените домейни стават защитени. Домейнът разкрива известни сходства с търговската марка и фирмата, но в същото време, между тях има съществени различия. [...] • Няма пречка дадена марка да бъде регистрирана от притежателя й като домейн име, но това не е от естество да промени същността на домейн името в марка. Домейн името не представлява и фирмено наименование (фирма), защото фирмата е обект на регулация на Търговския закон (ТЗ), и представлява обект на индустриална собственост, правата върху който се придобиват в установени от ТЗ правила и процедури след регистрация в Търговския регистър. [...] • Всяко домейн име се състои от имена от различно ниво. [...] • В останалите случаи, поради липса на нарочна законодателна уредба, претенции могат да се предявяват основно във връзка с недобросъвестно използване на дадено домейн име по пътя на деликтната отговорност пред съд. [...] • Сама по себе си обаче регистрацията на домейн с определено наименование идентично или сходно с вече регистрирана търговска марка не съставлява търговска дейност, съответно неправомерно използване на търговска марка. Това е така, тъй като домейн - името следва да се използва за идентификация при предлагането на стоки и услуги, идентични или сходни с тези, обозначавани защитената марка като е разположен на интернет сайт, достъпен за ползване от потребителите и на страната, за чиято територия притежателят на марката ползва защитаВ тази връзка, е необходимо да бъде отбелязано, че за производството изобщо липсват твърдения, а в този смисъл и релевантни доказателства, установяващи изсискуемото по смисъла на чл. 13, ал. 2 вр. с чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО ползване.[...]
договор за лицензия, заблуждение, недобросъвестно използване, вероятност за объркване, неполучено лицензионно възнаграждение, пряка и непосредствена последица от нарушението, определяне на обезщетението, пропуснати ползи, отличителен характер, имитация, идентичност или сходство, нарушение на правото на регистрирана марка, имуществен и неимуществени вреди, период на нарушението
В марковата практика е прието, че такива марки са с минимална или много ниска присъща отличителност. [...] • При действащия ЗМГО (обн. ДВ, бр. 98/13.12.2019 г. ), приложим по делото при датата на твърдяното нарушение, правото върху марката, включва, освен другото, възможността да се забрани на трети лица, без съгласие на притежателя, да използват в търговската си дейност знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака, съществува вероятност за объркване на потребителите - възможност за свързване на знака с марката (чл. 13, ал 1, т. 2 от ЗМГО). Използване в търговската дейност по смисъла на разпоредбата е и поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки и предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара (чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМГО). [...] • Отличителност на марката (способност на марката да отличава, разграничава, което е и нейната същност) по отношение на стоките от съответния клас е била възприета при нейната регистрация, когато е направена преценка за регистрабилност и липса на отличителност, съответно евентуална загуба на отличителност, може да бъде преценявана и установявана в отделно административно производство. [...] • Когато се преценяват сходство или идентичност е релевантно създаваното общо впечатление от марката и знака, но при съобразяване на всички обстоятелства. [...] • Вероятност от объркване означава вероятност потребителите да повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия. [...] • Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗМГО обезщетение се дължи за всички претърпени имуществен и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението;при определяне размера на обезщетението съдът взема предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя (чл. 118, ал. 2 от ЗМГО);обезщетението трябва да е справедливо – да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото (чл. 118, ал. 3 от ЗМГО). [...] • По дефиниция функцията на марката е защита от конкурентите, които злоупотребяват със спечелените от търговската марка репутация и я използват за обозначаване на своите стоки, както и веднъж регистрирана и пусната в обръщение търговската марка изгражда трайна връзка и асоциация в общественото съзнание за качеството на стоките и техния произход. Така при предлагане на стока при нарушаващ знак доброто име на регистрираната марка следва да се приеме винаги нарушено, тъй като предлаганата в нарушение на правото на марка стока е различна, т. е. неминуемо и с различно качество.[...]
Комбинираната марка включва в състава си както словни, така и образни елементи, като закрилата обхваща тяхната цялост. С факта на регистриране на марката ищцата на основание чл. 10, ал. 1 ЗМГО е придобила правото върху нея, а от качеството на нейн притежател произтича активната й легитимация да води исковете по чл. 116 ЗМГО срещу всяко лице, което е нарушило нейното изключително право. От момента на регистриране на търговската марка за ищцата възниква правото по чл. 13, ал. 1 ЗМГО да я използва, както и правото да забрани на трети лица да ползват в търговската си дейност без нейно разрешение знак, който има сходство с притежаваната от нея марка – чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО. [...] • Това е така, защото този протокол е издаден извън кръга на компетентността на нотариуса, предвидена в нормата на чл. 593 ГПК и ЗННД, и удостоверява действия на самия нотариус, които по същество представляват свидетелски показания, дадени от него в писмена форма. Нотариусът не притежава обща удостоверителна компетентност, защото е овластен да удостоверява само изрично посочен в закона кръг от факти, обстоятелства и изявления – чл. 569, вр. с чл. 593 ГПК. [...] • Този, който отправя търговско съобщение, е публикуващият обявата на сайта, а не собственикът на електронния сайт. [...] • Позоваването на предоставени от търговска марка изключителни права може да се противопостави само по отношение на икономически оператори, осъществяващи търговска дейност, но ответникът не е такъв икономически субект.[...]
внос на стоки, регистрация, право върху марка, задържане на стоки, имитация, пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, пряка и непосредствена последица от нарушението
По иска с правно основание чл. 116 ал. 1, т. 1 ЗМГО - за установяване факта на нарушение на право върху марка. [...] • Ищецът на основание чл. 10 ал. 1 ЗМГО чрез регистрацията на марката е придобил правото върху нея, а от качеството му на притежател на марката произтича активната легитимация да води иска по чл. 116 ал. 1, т. 1 ЗМГО срещу всяко лице, което е нарушило изключителното му право. [...] • Субект на нарушението по чл. 13 ал. 2, т. 3 ЗМГО може да е всяко лице, извършващо фактическо пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или негова имитация. [...] • Пропуснатата полза, представляваща неполучено лицензионно възнаграждение /“роялти“/, е пряка и непосредствена последица от нарушението на марката чрез внос на неоригинални стоки, носещи идентичен или сходен знак, без съгласието на маркопритежателя, независимо, че стоката е задържана на митницата и не е реализирана на вътрешния пазар. [...] • Ищецът формира размера на претендираното обезщетение въз основа на равностойността на стоките по цени на дребно – чл. 119 ал. 1, т. 2 ЗМГО.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions