Решение № 304 от 8.02.2016 г. на СГС по т. д. № 5635/2014 г.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 304
гр. София, 08.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретаря С. Б., разгледа докладваното от съдията търговско дело № 5635 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, предявена от „Г. а. п. х. е. п..“ САЩ и „К. к. т. т.“ САЩ, със съдебен адрес:*** срещу „Д.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***.
Ищците твърдят, че първият от тях е притежател на марките *****?, рег. № 000135624 и *****, рег. № 000135681, а вторият ищец – на марката *****, рег. № 000079707, регистрирани за стоки в клас 03 на Международната класификация на стоките и услугите в офиса по Хармонизация на вътрешния пазар, действащи на територията на Република България.С писмо на Митница Столична ищците били уведомени за задържани 40 броя тоалетни води с марка ***** и 137 тоалетни води с марка *****, които били оригинални, но предназначени за разпространение в К., не и на територията на Европейския съюз.С осъществения от ответното дружество внос на оригинални стоки, без да е дадено съгласие от притежателите на регистрираните марки, било осъществено нарушение, което ищците претендират да бъде установено, съответно ответникът да бъде осъден да преустанови нарушението, а предметът му да бъде унищожен, както и да им заплати претърпените в пряка причинно-следствена връзка с нарушението имуществени вреди, определени на база дължимото лицензионно възнаграждение в размер на 600 лева в полза на първия ищец и 1400 лева - на втория.В отговор на исковата молба, „Д.“ ЕООД оспорва предявените искове, като твърди, че стоките са оригинални и правата на други вносители да осъществят внос не били изчерпани, тъй като внесените от ответното дружество стоки не надвишавали 20%.Ищците не били претърпели никакви вреди, тъй като стоките били задържани на митница, без да са реализирани на пазара.Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното удостоверение, изх. № 70-00-2710(1)/09.07.2015 г. на Патентното ведомство на Република България, при условията и по реда на Регламент 207/2009 ЕС, на 15.10.1998 г. е регистрирана комбинирана марка на общността ***** СТМ № 000135681 за стоки и услуги от съответните класове, включително клас 03 на Международната Класификация на стоки и услуги, с притежател *****? IP Н. L. P.–USA. В удостоверението е посочено, че марката има действие на територията на Република България и е със срок на закрила 01.04.2016 г..
От представеното удостоверение, изх. № 70-00-2709(1)/09.07.2015 г. на Патентното ведомство на Република България, се установява, че при условията и по реда на Регламент 207/2009 ЕС, на 19.08.2002 г. е регистрирана комбинирана марка на общността *****? с № 000135624 за стоки и услуги от съответните класове, включително клас 03 на Международната Класификация на стоки и услуги, с притежател *****? IP Н. L. P.–USA. В удостоверението е посочено, че марката има действие на територията на Република България и е със срок на закрила 01.04.2016 г..
От представеното удостоверение, изх. № 70-00-2711(1)/09.07.2015 г. на Патентното ведомство на Република България, се установява, че при условията и по реда на Регламент 207/2009 ЕС, е регистрирана комбинирана марка на общността ***** СТМ № 000079707, с дата на заявяване 01.04.1996 г. и дата на регистрация 27.10.1998 г. за стоки и услуги от съответните класове, включително клас 03 на Международната Класификация на стоки и услуги, с притежател ***** Т. Т. – USA. В удостоверението е посочено, че марката има действие на територията на Република България и е със срок на закрила 01.04.2016 г..
Не се спори и от представената митническа декларация от 10.07.2014 г. № Н-91210, се установява, че ответното дружество „Д.“ ЕООД е получател на 304 броя тоалетни води, съгласно приложена фактура, с изпращач Ф. клуб Инк. - К.. От представената фактура № 9651/19.04.2014 г., издадена от Ф. клуб Инк., се установява, че от „Д.“ ЕООД, са закупени стоки, сред които артикули с марки ***** и *****. Във фактурата е посочено, че стоките са собственост на Ф. клуб Инк. до пълното им заплащане.
С писмо, рег. индекс № 32-79753/17.07.2014 г. на началник Митница Столична, „Д.“ ЕООД, в качеството му на получател на стоките, е уведомено, че вдигането на стоки по ЕАД № 14BG005800H0091210/10.07.2014 г., е отложено, поради съмнения за нарушени права на интелектуална собственост.
В заявление, вх. № 32-86604/30.07.2014 г. ответникът, чрез изрично упълномощен представител – В. Желязкова, е изразил несъгласие с унищожаване на стоките, чието вдигане е отложено, тъй като въз основа на сключен между Ф. клуб Инк., К. и „Д.“ ЕООД договор за дистрибуция от 13.03.2014 г., приложен към писмото, последното разполагало с право да върне стоките и да получи платената за тях цена. С оглед това изявление, съдът приема, че същото съставлява извънсъдебно признание на факта, че „Д.“ ЕООД e закупило стоките, освобождаването на които било отложено от митническите органи, от търговец със седалище в К., съответно същите, с оглед представения коносамент, са натоварени от спедитор в Т., К..
Видно от писмо, рег. индекс 32.10.8756 от 16.09.2014 г. на началник Митница Столична, ответникът е уведомен, че част от стоките по ЕАД № 14BG005800H0091210/10.07.2014 г. – 40 броя тоалетни води с марка ***** и 137 броя тоалетни води с марка *****, са задържани на 22.08.2014 г. с разписки № 0006040 и № 0006041 и предадени с митнически манифест № 37/25.08.2014 г. за съхранение във временен склад.
С определение от 10.11.2015 г. за безспорен в отношенията между страните е отделен фактът, че процесните внесени стоки се задържат на Митница Столична.
В производството е прието неоспорено заключение на съдебно-маркова експертиза, което е обосновано и съответства на събраните доказателства, поради което съдът го кредитира и въз основа на същото приема, че размерът на лицензионните възнаграждения, които биха получили ищците, в случай че са дали разрешение на ответника за внос на стоките, определено на база пазарните цени на дребно, е 219 лева за стоките с марки ***** и *****? И 970 лева за стоките с марка *****.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
По отношение на обективно, кумулативно съединените искове, с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 1-4 ЗМГО.
Исковете са неоснователни.
Разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО предвижда използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13, без съгласие на притежателя да съставлява нарушение на правото на регистрирана марка.Ищецът „Г. а. п. х. е. п..“ САЩ е регистрирал марките ***** и *****? и е придобил правото върху тях, съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМГО, съответно е носител на правомощията, включени в съдържанието на изключителното право върху марка, предвидени в чл. 13, ал. 1 от същия закон. Ищецът „К. к. т. т.“ САЩ пък е регистрирал марката ***** и е титуляр на изключително право върху нея със съдържанието по чл. 13, ал. 1 ЗМГО.В решение № 111 от 05.09.2012 г. по т. д. № 304/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, представляващо задължителна практика, която следва да бъде съобразявана, е прието, че притежателят на правото върху марка има право да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, отговарящ на определени условия, посочени в чл. 13, ал. 1 ЗМГО.В разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО е посочено какво трябва да се разбира под използване на марка в търговската дейност по смисъла на ал. 1, като т. 3 визира вносът или износът на стоките с този знак.Търговската дейност не е правно понятие. Тя обхваща стоково-паричните отношения в обществото, т. е. отношенията по създаването и възмездната размяна на продуктите на труда. Тези отношения могат да бъдат свързани с процеса на производство на стоките или с тяхното обръщение, както в случая. Когато се касае до дейност, извършвана от търговци, значението на понятието 'търговска дейност' трябва да се изведе и от законовите разпоредби, касаещи търговското право. Текстът на чл. 1, ал. 1 ТЗ изрично визира, че търговец е лице, което по занятие извършва някоя от посочените в тази норма сделки, а в чл. 2 ТЗ изчерпателно са посочени лицата, които не се смятат за търговци. Следователно, когато търговецът извършва трайно и систематично някои от визираните в чл. 1, ал. 1 ТЗ сделки, то същият извършва търговска дейност. По принцип търговската дейност е насочена към получаване на доход, печалба, но е ирелевантно дали лицето реално извлича някакъв приход и какъв е неговият размер.В случая, ответникът е търговец по правно-организационна форма, като не се спори, че е сключил договор за дистрибуция с Ф. клуб Инк., К., със срок на действие 12 месеца и е закупил стоки със спекулативна цел - предназначени за реализация на пазара на територията на Република България.В нормата на § 1, т. 12 от ДР на ЗМГО е дадена легална дефиниция на съдържащото се в чл. 13, ал. 2, т. 3 понятие 'внос или износ на стоки' - фактическото пренасяне през границите на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим'.При положение, че стоките са превозени от отправната точка – гр. Т., К. до местоназначението – гр. София, България и е безспорно, че се задържат на Митница Столична, то е изпълнена хипотезата на осъществен внос по смисъл на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМТО, като неоснователни са доводите на ответника, че внос не е осъществен, тъй като стоките не са освободени и пуснати на пазара. Това е така, защото законодателят не се интересува реализирана ли е стоката, а единствено дали е осъществено фактическото й пренасяне през държавната граница, който факт е доказан в настоящото производство.Не се спори, че процесните тоалетни води с марки *****, *****? и *****, са оригинални стоки, за вносът на които ответникът не е получил съгласието на маркопритежателите.Липсата на съгласие обаче не води до нарушаване на правото на марка.В Тълкувателно решение от 15 юни 2009 г. по тълк. дело № 1/2008 г. на ОСТК на ВКС, е прието, че оригиналните стоки носят графичното изображение на знака на регистрираната марка със съгласието на притежателя на правото, затова при извършване на търговска дейност с оригинални стоки не е налице елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 73, ал. 1 ЗМГО и на носителя на правото върху марка не е предоставена исковата защита по чл. 76 ЗМГО.Съответно, липсата на изчерпване на правото върху марка съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗМГО, е факт, ирелевантен за нарушението по чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО.Няма съмнение, че ответното дружество е осъществило паралелен внос, тъй като е използвало в търговската си дейност оригинални стоки и представлява трето лице, на което притежателите на процесните марки не са дали съгласие за това.Правата на притежателя на марката обаче срещу паралелния вносител и срещу всяко трето лице, извършващо търговска дейност по отношение на стоки с неизчерпани права, се реализира чрез институтите на договорното право и извъндоговорната отговорност, а не по реда на специалните искове за нарушение по чл. 76 ЗМГО.
ВКС приема, че въведеният различен ред за реализиране на отговорността, в зависимост от оригиналния или неоригиналния характер на стоките, отчита спазването на правилата на конкуренцията по чл. 81 и чл. 82 ДЕО, възможния непредумишлен характер на действията, накърняващи правата на носителя на марката, както и невъзможността да се злоупотребява с мерки, с цел да се защитават пазари и да се предотвратява паралелния внос.
При така даденото тълкуване на нарушението на правото върху марка и разрешенията относно обхвата на исковата защита по чл. 76 ЗМГО, ОСТК по задължителен за съдилищата начин е приело, че “Осъществяваният без съгласието на притежателя на марката внос на оригинални стоки, знакът на марката върху които е поставен със съгласие на притежателя й, не представлява нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО.”.В Тълкувателно решение № 1 от 11.05.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г., ОСТК на ВКС, с което е прието, че даденото с ТР № 1/15.06.2009 г. по т. д. № 1/2008 г. тълкуване няма основание да се приеме за загубило значение, е посочено, че при постановяването му, ВКС на Република България е обсъдил и се е съобразил с решения по преюдициални запитвания по дела С-355/96 г., С-405/03 г. и обединени дела С-414/99 и С-416/99 г. (на които ищците се позовават в производството).
В тълкувателното решение е посочено, че нормите на чл. 7 от Директивата, респ. на чл. 15, ал. 1 ЗМГО, не прогласяват право, различно от изключителното право по чл. 5 на Директива 89/104/ЕИО, респ. чл. 13 ЗМГО, а ограничават упражняването на правомощията, включени в съдържанието му, до първото пускане на пазара на стоките. След 'пускането на пазара' законът предвижда 'изчерпване на правото', тъй като не са накърнени правомощията по използването или разпореждането (в зависимост от това коя от функциите на марката е засегната). Правото върху марка не би било изчерпано, ако с действията си нарушителят е засегнал функцията за указване на произход. В този смисъл и тълкуването на СЕС е, че изчерпването може да настъпи само по отношение на пуснати на пазара оригинални стоки.Изчерпването на правото върху марка е регламентирано от законодателя като правна последица от регистрацията на марката. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗМГО установява невъзможност за притежателя на правото върху марка да забрани използването й за стоки, които са пуснати пазара с тази марка от него или с негово съгласие.
Забраната за противопоставяне на носителя на марката на използването й е ограничена до първото пускане на пазара на стоката, а контролът върху последващата търговска дейност със стоката е допустим единствено в хипотезите на чл. 15, ал. 2 ЗМГО. Веднъж пусната ли е стоката на пазара, носителят на правото върху марка не може да ограничава свободната й размяна. Правилото на чл. 15, ал. 1 ЗМГО съчетава правото на притежателя на марката да я използва за срока на действие на регистрацията по чл. 20 ЗМГО със свободата на търговския оборот.В случая, самите ищци твърдят, че са дали съгласие процесните оригинални стоки да бъдат пуснати на пазара, но твърдят че съгласието им обхваща само пазара в К.. Ноторно е обаче, че същите стоки се предлагат и на пазара на Европейското икономическо пространство, с каквато цел трите марки са регистрирани по реда на Регламент 207/2009 ЕС. Този извод на съда се основава и на заключението на приетата съдебно-маркова експертиза, в което е определено съответното неполучено лицензионно възнаграждение на база справки с ценова информация за всеки от продуктите, предоставени от дистрибуторите за българския пазар на парфюмерийни продукти с марки ***** и *****? („Е. к.“ ЕООД) и ***** („Е. с.“ ЕООД).В този смисъл и Решение № 224 от 07.01.2013 г. по т. д. № 12/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.
За да е налице нарушение на правото на марка, което да обуслови отговорност на ответника по специалния ред на чл. 76 ЗМГО, е необходимо чрез извършения внос от ответното дружество да се засяга неблагоприятно някоя от функциите на марката, дадени при тълкуване на 10-то съображение от преамбюла на Директива 89/104/ЕИО: функция за указване на произход; рекламна функция; функция, свързана с инвестиции; функция за придобиването или запазването на репутация и други - Решение от 12.11.2002 г. по дело С-206/01 и Решение от 22.09.2011 г. по дело С-323/09.Вносът на оригинални стоки, които принципно се предлагат на българския пазар, не нарушава никоя от защитените функции на марката, а правото на притежателите на правото върху марките по отношение на задържаните на митницата тоалетни води, следва да се приеме за изчерпано.Този извод се подкрепя и от даденото от СЕО тълкуване на чл. 7, ал. 1 от Директива 89/104/ЕИО в Решение от 20.11.2001 г. по обединени дела С-414/99 до С-416/99. При условие, че ищците твърдят да са дали съгласие за пускане на пазара в К. на процесните тоалетни води и като притежатели на марките *****, *****? и *****, регистрирани за територията на Европейския съюз, са дали съгласие за маркетинг на продукти, носещи тази марка в рамките на ЕИП, то съгласието им за пускане на пазара на процесните продукти в рамките на ЕИП, включително и България, следва да се подразбира.Ищците не твърдят да е налице хипотезата на чл. 15, ал. 2 ЗМГО - след като са пуснати на пазара, състоянието на стоките да е променено или влошено, която да съставлява основание да се ограничи свободната търговия, съответно наличие на такива факти няма как да се обсъжда.
Всъщност, нарушението, извършено от ответника, ищците обосновават, не с твърдения за различия в качествените и количествени характеристики на стоките, предлагани на канадския и на европейския пазар, а единствено с обстоятелството, че цената им в К. е по-ниска.Този факт е относим към засягане на други права, но сам по себе си не засяга неблагоприятно правото на марка като такова, какъвто е предметът на защитата, търсена с предявените в настоящото производство искове.От изложеното се налага извод, че нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73 ЗМГО, чрез извършения внос на оригинални стоки, за които правото е изчерпано, не е налице и исковете за установяването му, осъждане на ответника да го прекрати, унищожаване на предмета на нарушението и заплащане на обезщетение за вредите от това нарушение, са неоснователни и следва да се отхвърлят.С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноски за производството се поражда за ответника, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, който прави своевременно искане за това и представя списък по чл. 80 ГПК,като доказва извършени разноски в размер на 1000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокат С..Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Г. а. п. х. е. п..“ САЩ, със съдебен адрес:*** срещу „Д.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***, обективно, кумулативно съединени искове, с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 1 – т. 4 вр. чл. 73, ал. 1, вр. чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО, за признаване за установено, че ответникът е нарушил правото на ищеца върху марките *****?, рег. № 000135624 и *****, рег. № 000135681, чрез осъществен по ЕАД № 14BG005800H0091210/10.07.2014 г. внос на 40 броя тоалетни води, за осъждане на ответника да преустанови нарушението, за унищожаване на предмета на нарушението – 40 броя тоалетни води с марки ***** и *****?, както и за заплащане на сумата 600 лева – обезщетение за претърпените от нарушението имуществени вреди.ОТХВЪРЛЯ предявените от „К. к. т. т.“ САЩ, със съдебен адрес:*** срещу „Д.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***, обективно, кумулативно съединени искове, с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 1 – т. 4 вр. чл. 73, ал. 1, вр чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО, за признаване за установено, че ответникът е нарушил правото на ищеца върху марката *****, рег. № 000079707, чрез осъществен по ЕАД № 14BG005800H0091210/10.07.2014 г. внос на 137 броя тоалетни води, за осъждане на ответника да преустанови нарушението, за унищожаване на предмета на нарушението – 137 броя тоалетни води с марка *****, както и за заплащане на сумата 1400 лева – обезщетение за претърпените от нарушението имуществени вреди.ОСЪЖДА „Г. а. п. х. е. п..“ САЩ и „К. к. т. т.“ САЩ, със съдебен адрес:*** да заплатят на „Д.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 1000 (хиляда) лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: