Решение № 1713 на САС по в. т. д. № 1739/2016 г.
Решение
№ 1713
гр. София, 08.08.2016 г.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, Шести състав, в публичното заседание на осми юни, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: Иван Иванов
Членове: М. В.
З. Х.
при секретаря Е. М., като изслуша докладваното от съдията И. т. д. № 1739 по описа за 2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 304 от 8.02.2016 г. по т. д. № 5635/2014 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, VІ - 16 състав са отхвърлени като неоснователни:
- исковете с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 - 4, във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗМГО, предявени от „Г. А. П. Х. Е. Пи”, със седалище [населено място], Съединени американски щати /„GUESS IP HOLDER L. P.” U./ срещу [фирма] - [населено място] с искане да бъде признато за установено, че ответникът е нарушил правото на ищеца върху марките GUESS ?, рег. №[ЕИК] и GUESS , рег. №[ЕИК], чрез осъществен по ЕАД № 14ВG005800Н0091210/10.07.2014 г. внос на 40 броя тоалетни води; за осъждане на ответника да преустанови нарушението; за унищожаване на предмета на нарушението - 40 броя тоалетни води с марки GUESS и GUESS ?, както и за заплащане на сумата 600 лева - обезщетение за претърпените от нарушението имуществени вреди;
- исковете с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 - 4, във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗМГО, предявени от „К. К. Т. Т.”, със седалище гр. Ню Й., Съединени американски щати / „C. K. TRADEMARK T.” U./ срещу [фирма] - [населено място] с искане да бъде признато за установено, че ответникът е нарушил правото на ищеца върху марката C. K., рег. № №[ЕИК], чрез осъществен по ЕАД № 14ВG005800Н0091210/10.07.2014 г. внос на 137 броя тоалетни води C. K.; за осъждане на ответника да преустанови нарушението; за унищожаване на предмета на нарушението - 137 броя тоалетни води с марка C. K., както и за заплащане на сумата 1 400 лева - обезщетение за претърпените от нарушението имуществени вреди.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Г. А. П. Х. Е. Пи”, със седалище [населено място], САЩ и „К. К. Т. Т.”, със седалище гр. Ню Й., САЩ, в която се изтъква, че е незаконосъобразно и необосновано, в подкрепа на което са изложени следните съображения.
Съдът неправилно приел, че липсата на съгласие не води до нарушаването на правото върху марка, като не съобразил, че това е така само когато се касае за внос на оригинални стоки, които са пуснати на пазара на територията на държавите - членки на Европейския съюз, с тази марка от него или с негово съгласие.Не направил разграничение на понятието „пускане на пазара” съобразно приетото в т. 4 на Тълкувателно решение № 1/11.05.2012 г. на ВКС, ОСТК.Необосновано и произволно съдът обявил за „ноторно, че същите стоки се предлагат на пазара на ЕИП, каквато цел трите марки са регистрирани по реда на Регламент 207/209/ЕС”.Той не бил компетентен да определи дали същите стоки се продават в К. и в България, респективно ЕС, а да направи своите изводи на база на представените по делото доказателства.Необосновано приел, че ищците са дали съгласие за маркетинг на продукти, носещи тази марка в рамките на ЕИП.Произволно приел, че съгласието за пускането на процесиите продукти в рамките на ЕИП, включително и България се подразбира, тъй като в марковото право подразбиращо се съгласие не съществува, то е налице само когато е спазено изискването за писмена форма.Молбата към съда е решението да бъде отменено изцяло, като бъде постановено друго решение, с което исковете да бъдат уважени.Ответникът по въззивната жалба [фирма] - [населено място], чрез пълномощника адвокат Г. С., в съдебното заседание на 8.06.2016 г. я оспорва като неоснователна,като моли решението да бъде потвърдено.Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от страни в процеса, които имат правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивен контрол валиден и допустим съдебен акт.
При обсъждането на нейната основателност съдът приема за установено следното.
В исковата молба ищецът „Г. А. П. Х. Е. Пи”, със седалище [населено място], Съединени американски щати твърдял, че е притежател на марките GUESS ?, рег. №[ЕИК] и GUESS, рег. №[ЕИК], регистрирани за стоки в клас 03 на Международната класификация на стоките и услугите в Офиса по хармонизация на вътрешния пазар, а ишецът „К. К. Т. Т.”, със седалище гр. Ню Й., Съединени американски щати твърдял, че е притежател на марката C. K., рег. № №[ЕИК], регистрирана за стоки в клас 03 на Международната класификация на стоките и услугите в Офиса по хармонизация на вътрешния пазар.
Марките били действащи на територията на Република България.
С писмо № 32- 79600 от 16.07.2014 г. ищците били уведомени от Столична митница за задържането на 40 броя тоалетни води с марки GUESS и 137 броя тоалетни води с марка C. K..
Ищците установили, че стоките са оригинални, но а предназначени за разпространение в К., а не в България или друга страна - членка на Европейския съюз.
Изчерпването на права по чл. 15 от ЗМГО било неприложимо в случая поради липса на съгласие от маркопритежателите за пускането на тези стоки на територията на държавите - членки на Европейския съюз.
Ищците не били дали съгласие за разпространението на тези стоки на територията на която и да е страна членка на Европейския съюз, включително и България. Стоките били предназначени за К. и с вноса им в България ответникът нанасял на ищците имуществени вреди, тъй като там се продавали на по ниски цени, отколкото в Европа.
Молбата към съда била да постанови решение, с което на основание чл. 76 ал. 1 от ЗМГО да установи по отношение на ответника факта на нарушаване на въпросните марки, да осъди ответника да преустанови нарушението, да постанови продуктите да бъдат унищожени, да осъди ответника да заплати за претърпените имуществени вреди на първия ищец 600 лева, а на втория ищец 1 400 лева.
Ответникът [фирма] - [населено място] в писмения отговор оспорил исковете като неоснователни.
Не била доказана активната процесуална легитимация на ищците. Нямало доказателства в подкрепа на твърдението, че изчерпването на правата било неприложимо в този случай. Не били доказали какви точно вреди и в какъв равмер са били претърпени от вноса на тази стока, която де факто била задържана. В случая не се касаело за пиратски или фалшиви стоки и затова искането за унищожаване било незаконно.
Молбата към съда била исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
От преценката на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност се установява следната фактическа обстановка на спора.
Удостоверение, изх. № 70-00-2711 (1 ) от 9.07.2015 г. на Патентното ведомство на Република България удостоверява, че при условията и по реда на Регламент 207/2009/ЕС на Съвета за търговската марка на Общността, е регистрирана комбинирана марка на Общността C. K. С. №[ЕИК], с дата на заявяване 1.04.1996 г. и дата на регистрация 27.10.1998 г. за стоки и услуги от класове 03, 04, 08, 09, 14, 16, 18, 20, 21, 24, 25, 26, 27, 35 и 42 на Международната класификация на стоки и услуги, с притежател на марката C. K. TRADEMARK T. - U., със срок на закрила до 1.04.2016 г.
В удостоверение, изх. № 70-00-2709 (1 ) от 9.07.2015 г., след проверка в базите данни на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (ОНIМ), Патентното ведомство на Република България удостоверява, че при условията и по реда на Регламент 207/2009 ЕС на Съвета за търговската марка на Общността, на 19.08.2002 г. е регистрирана комбинирана марка на Общността GUESS ? с №[ЕИК] за стоки от класове 03, 09, 14, 24 и 25 на Международната класификация на стоки и услуги, с притежател на марката GUESS ? IP HOLDER L. P. - U., със срок на закрила до 1.04.2016 г.
Удостоверение, изх. № 70-00-2710 (1 ) от 9.07.2015 г. на Патентното ведомство на Република България удостоверява, че при условията и по реда на Регламент 207/2009 ЕС на Съвета за търговската марка на Общността, е регистрирана словна марка на Общността GUESS С. №[ЕИК], с дата на заявяване 1.04.1996 г. и дата на регистрация 15.10.1998 г. за стоки от класове 03, 09, 14, 18, 24 и 25 на Международната класификация на стоки и услуги, с притежател на марката GUESS ? IP HOLDER L. P. - U., със срок на закрила до 1.04.2016 г.
Според митническа декларация № Н-9121 от 10.07.2014 г. [фирма] е получател на 304 броя тоалетни води, марка Разниу съгласно приложена фактура, с изпращач Ф. К. И.. - К. /на лист 332 от делото/.
В описанието на стоките във фактура № 9651/19.04.2014 г., издадена от Ф. К. И.. - К. с получател [фирма], са изброени артикули с марките C. K. и GUESS.
С писмо № 32-79753/17.07.2014 г. началникът на Митница Столична уведомил управителя на [фирма], че вдигането на стоки по ЕАД № 14ВG005800Н0091210/10.07.2014 г. е отложено, поради основателни съмнения, че нарушават права върху интелектуална собственост.
С писмо № 32.10.8756 от 16.09.2014 г. началникът на Митница Столична уведомил управителя на [фирма], че част от стоките по ЕАД № 14В0005800Н0091210/10.07.2014 г. - 40 броя тоалетни води с марка GUESS и 137 броя тоалетни води с марка C. K. са задържани на основание чл. 41, от ЗАНН, чл. 229, ал. 1 от ЗМ и чл. 4 и 5 от Регламент 1383/2003 г. с разписки № 0006040 и № 0006041 на 22.08.2014 г.
В съдебното заседание на 26.01.2016 г. е прието заключение на маркова експертиза, изпълнено от вещото лице С. И. Д., според което лицензионните възнаграждения, които биха получили ищците, в случай че са дали разрешение на ответника за внос на стоките, като за база се използват пазарните цени на дребно на стоки с марките C. K. и GUESS са : 219 лева общо за стоките с марките GUESS и GUESS ? и 970 лева за стоките с марка C. K..
При тази фактическа обстановка Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав, в обхвата на правомощията по чл. 269 от ГПК, приема следното.
Предявените на основание чл. 76 от ЗМГО искови претенции са основани на твърденията за нарушения на чл. 73, ал. 1, във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗМГО и чл. 15, ал. 1 от ЗМГО.Осъществяването на фактическия състав на първото нарушение предпоставя внос на стоки със знак, който : е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана ; поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката ; е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило, и за който притежателят на търговската марка не е дал съгласие на трети лица да го използват в тяхната търговска дейност.Изложените в молбата факти и обстоятелства и доказателствата, събрани в първоинстанционното производство, не дават основание да се приеме, че с действията си ответникът е осъществил такова нарушение.Ищците изрично са уточнили, че „стоките са оригинални, но са предназначени за разпространение в К., а не в България или в друга страна - членка на Европейския съюз”, а ответникът не е оспорил твърдението, че стоките са оригинални.Съобразно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ВКС, ОСТК осъщественият без съгласието на притежателя на марката внос на оригинални стоки, знакът на марката върху които е поставен със съгласието на притежателя й, не представлява нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73, ал. 1, във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗМГО.При това положение правилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е извършил твърдяното нарушение.Осъществяването на фактическия състав на второто нарушение предпоставя накърняване на правомощието за разпореждане с марката, в случаите, когато е осъществен внос на оригинални стоки без да е изчерпано правото на маркопритежателя.Изложените в молбата факти и обстоятелства сочат на извършването именно на това нарушение.Съгласно приетото в цитираното тълкувателно решение в тежест на ответника е да докаже, че правата на маркопритежателя по отношение на посочените в молбата стоки, са изчерпани.От събраните по делото доказателства не може да се приеме, че този факт е доказан.При това положение се налага извода, че ответникът е осъществил т. нар. „паралелен внос”, като е използвал в търговската си дейност оригинални стоки, по отношение на които правото на марка на ищеца към момента на вноса не е било изчерпано.Според разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2009 г. „правата на притежателя на марката срещу паралелния вносител и срещу всяко трето лице, извършващо търговска дейност по отношение на стоки с неизчерпани права, се реализира чрез институтите на договорното право и извъндоговорната отговорност, а не по реда на специалните искове за нарушение по чл. 76 от ЗМГО”.Следователно ищците не могат да търсят защита на своето нарушено право с предявяването на специалния иск по чл. 76 от ЗМГО.В т. 9 на Тълкувателно решение № 1 от 26.04.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСТК е коментирана хипотезата, в която при предявяването на иска маркопритежателят не може да посочи дали нарушението е осъществено с оригинални или с фалшиви стоки. Съдът е приел, че в този случай той може да предяви при условията на евентуалност : иска по чл. 76 от ЗМГО за нарушение по чл. 73 във връзка с чл. 13, ал. 2 от ЗМГО и например иск по чл. от 124 ГПК и чл. 59 от ЗЗД за нарушения по чл. 13, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, във връзка с чл. 15, ал. 1 от ЗМГО.В конкретния случай предявяването на втория иск е бил пътя, по който ищците е трябвало да защитят своето нарушено право.Такъв иск, обаче не е бил предявен,а съгласно установения в чл. 6 от ГПК принцип на диспозитивното начало съдът има задължението да се произнесе единствено по определения от страните предмет на делото.По изложените съображения и поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с тези на първостепенния съд решението следва да бъде потвърдено.Пълномощникът на ответника по жалбата адвокат Г. С. е поискал присъждане на разноските пред настоящата инстанцияи това искане следва да бъде уважено за сумата 1 000 лева - адвокатско възнаграждение, платено в брой, съгласно договора за правна защита и съдействие от 8.06.2016 г.По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 304 от 8.02.2016 г. по т. д. № 5635/2014 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, VІ - 16 състав.ОСЪЖДА „Г. А. П. Х. Е. Пи”, със седалище [населено място], Съединени американски щати /„GUESS IP HOLDER L. P.” U./ и „К. К. Т. Т.”, със седалище гр. Ню Й., Съединени американски щати / „C. K. TRADEMARK T.” U./ , съдебен адрес: [населено място], ул. Л. К.” № 20, ет. 5, адвокат М. Х. да заплатят на [фирма] - [населено място], [улица], офис 710, с ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 1 000 / хиляда / лева, представляваща разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: