Производството е по реда на чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на "Г. Ай Пи Х. Ел. Пи. " САЩ - "G. IP H. L. P. " U. и "К. К. Т. Тръст, САЩ - "C. K. T. T., U. чрез адвокат Мира Х. срещу решение № 1713/08.08.2016 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, Шести състав по т. д. № 1739/2016 г. в частта му, потвърждаваща отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/ по искове на настоящите касатори за установяване факта на нарушаване на правото на марки G. ? и G. рег. № [ЕИК] и N. [ЕИК] и на марка C. K., рег. № [ЕИК] и по отношение на преустановяване на нарушението по отношение на тези марки.

Касаторите поддържат оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване - чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба: [фирма] не взима становище по същата.

ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради следните съображения:

Касаторите са предявили искове по чл. 76, ал. 1, т. 1- 4 вр. чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО срещу ответника [фирма] с искане да бъде признато за установено, че той е нарушил правото им върху регистрирани търговски марки чрез осъществяване на внос на 40 броя тоалетни води с марки G. и G. ? и 137 броя тоалетни води с марка C. K., регистрирани от ищците, осъждане на ответника да преустанови нарушението, унищожаване на предмета на нарушението, както и заплащане на сумата от 1400 лв. - обезщетение на претърпените от нарушението имуществени вреди. Исковете са отхвърлени от СГС, чието решение е потвърдено от САС. САС е приел, че исковете са неоснователни при установената от СГС и възприета от него безспорна фактическа обстановка във връзка с регистрираните търговски марки от ищците и уточнението от тях, че стоките, предмет на извършения от ответника внос са оригинални, но са предназначени за разпространение в К., а не в България или друга страна членка на ЕС. Според САС, съобразно приетото в ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС осъщественият без съгласието на притежателя на марката внос на оригинални стоки /а в случая е безспорно установено, че внесените тоалетни води са оригинални/ знакът на марката, върху които е поставен със съгласието на притежателя й, не представлява нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 вр. чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО. По отношение на второто твърдяно нарушение - за разпореждане с марката, когато е осъществен внос на оригинални стоки, без да е изчерпано правото на маркопритежателя е прието, че все с оглед цитираното ТР в тежест на ответника е да докаже, че правата на маркопритежателя по отношение на посочените в молбата стоки са изчерпани, а от събраните по делото доказателства не може да се приеме, че този факт е доказан. При тези доказателства, според САС, ответникът е осъществил т. нар. "паралелен внос" като е използвал в търговската си дейност оригинални стоки, по отношение на които правото на марката на ищеца към момента на вноса не е били изчерпано. САС е приел, че съобразно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС правата на притежателя на марката срещу паралелния вносител и срещу всяко трето лице, извършващо търговска дейност по отношение на стоки с неизчерпани права се реализира чрез институтите на договорното право и извъндоговорната отговорност, а не по реда на специалните искове за нарушение по чл. 76 ЗМГО. Коментирана е т. 9 от мотивите на ТР № 1/2012 г. на ОСТК на ВКС и възможността за защита на маркопритежателя, когато не може да посочи дали се касае за нарушение с оригинални или фалшиви стоки, но може да се защити с предявени при условие на евентуалност: иск по чл. 76 ЗМГО за нарушение по чл. 73 вр. чл. 13 ЗМГО и с иск по чл. 124 ГПК и чл. 59 ЗЗД за нарушения по чл. 13, ал. 1 предл. 1-во и предл. 2-ро вр. чл. 15, ал. 1 ЗМГО, каквито искове в случая не са предявени. Изложени са и съображения, че съдът има задължение да се произнесе единствено по определения от страните предмет по делото - чл. 6 ГПК.

Допускането на касационното обжалване /чл. 280, ал. 1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата.

В изложението на основания за допускане на касационна жалба в самата касационна жалба, касторите твърдят противоречие на обжалваното решение с решение № 89/29.07.2016 г. по т. д. № 17/2015 г. на ВКС и с приетото в мотивите на т. 8 от ТР № 1/2012 г. на ОСТК на ВКС, но без да е формулиран въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложени са доводи за неправилност във връзка с тълкуването на нормите на чл. 13 и чл. 15 от ЗМГО и текстовете на чл. 5 и чл. 7 от Първа директива № 89/104/ЕО на СЕ от 21.12.1988 г., приложението и транспонирането й в нашето законодателство. Съгласно мотивите на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/. В настоящия случай изложените доводи като основания за допускане на касационно обжалване не формулират въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а са доводи за неправилност на въззивното решение, поради което няма основание да се приеме, че е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол. Твърдяното противоречие с решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК /р. 89/29.07.2016 г. по т. д. № 17/2015 г./ при различни твърдения в исковата молба, по която е постановено то и решението на САС, предмет на настоящата касационна жалба, както и с ТР № 1/2012 г. на ОСТК на ВКС нито формулира въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито мотивира допълнителен критерий за селекция по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Доводите в касационната жалба изразяват становището на касаторите към цитираните актове на ВКС, но не покриват общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.

Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не претендират такива, нито има доказателства да са сторени разноски пред настоящата инстанция от тази страна.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1713/08.08.2016 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Шести състав по т. д. № 1739/2016 г. в обжалваната му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.