Решение № 1872 от 15.10.2013 г. на САС по в. гр. д. № 4685/2012 г.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1872, 15.10.2013 год., [населено място]
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТО, 6 състав, на 25.09.две хиляди и тринадесета година, в публичното заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ИВАНОВЧЛЕНОВЕ: А. Ц.Н. МЕТАНОВ
секретар Д. И. ………………………………………………………………..,
прокурор …………..……………………………………………………………………………..,
като разгледа докладваното от съдия Ц. т. дело № 4685 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1582 ОТ 21.08.2012 год., постановено по т. д. № 85/11 год., СГС, ТО, VІ- 2 състав е отхвърлил предявените от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица][жилищен адрес] срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 76 ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМГО за установяване на факта на нарушение на търговските марки на ищеца S. S.- словна, регистрирана в ПВ под № 60510 и Skys@t-комбинирана, регистрирана в ПВ под № 58283; за осъждане на [фирма] да преустанови нарушението, а именно: регистриране на домейн, съдържащ марката; предлагане за продажба на сайта на продукти с тези марки; предлагане в магазина в [населено място], [улица], както и в цялата страна на продукти- сателитни антени и приемници с марките на [фирма]; чл. 76, ал. 1, т. 3 от ЗМГО за осъждане на [фирма] да плати обезщетение за претърпените имуществени вреди от нарушението в размер на 5 000 лв.; чл. 76 ал. 2 т. 1 и 2 от ЗМГО за предаване на стоките- предмет на нарушението, носещи обозначението „С. С.”, намиращи се в магазина на ответника в [населено място], [улица] и плащане от [фирма] на разходите, свързани със съхранението и унищожаването им; и искане на основание чл. 76, ал. 2, т. 3 от ЗМГО за разгласяване на диспозитива на решението в два всекидневника и в определен часови пояс на телевизия с национално покритие за сметка на ответника. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 1 902лв.- разноски по делото.
В законноустановения срок по делото е постъпила въззивна жалба от ищецът [фирма], с която се обжалва първоинстанционно решение като необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон,по съображения изложени в жалбата.Иска се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове,с присъждане на разноски.В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от [фирма] /с предишно наименование [фирма]/, с който оспорва въззивната жалба,по съображения изложени в отговора,и моли съда да остави в сила обжалваното решение,с присъждане на разноски.САС, ТО, 6 състав, намира за установено, следното:
Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл. 259 ГПК от легитимирано лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Предявени са обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМГО, чл. 76, ал. 1, т. 3 от ЗМГО, чл. 76, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗМГО и чл. 76, ал. 2, т. 3 от ЗМГО.
В исковата си молба [фирма] твърди, че е притежател на търговски марки S. S.- словна, регистрирана в ПВ под № 60510, със срока на закрила до 14.09.2015 год., за класове стоки и услуги 9 и 38 и Skys@t- комбинирана, регистрирана в ПВ под № 58283, със срок на закрила 17.02.2015 год., за класове стоки и услуги 9, 35, 37, 38 и 42. Дружеството се занимава с внос, производство и търговия със сателитни антени и приемници, които носят отличителния знак на тези търговски марки, като за потребителите марките му са символ на високо качество. През м. януари 2009 год. установил, че в интернет пространството е хостнат сайт с притежател ответното дружество [фирма], [населено място], с интернет адрес www. skysat-bg. net, в страниците на който е обозначено, че всички права върху марка skysat са запазени. Твърди, че ответникът предлагал за продажба в магазина си в [населено място], [улица] и разпространявал на територията на цялата страна сателитни антени и приемници идентични и сходни с предлаганите от него, за които са запазени процесиите марки, с които си действия нарушавал правата му на притежател на двете марки за идентични стоки. Използваният от ответника знак създавал вероятност от объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марките. Това нарушение на правата му върху търговските му марки му причинява имуществени вреди в размер на пропуснато лицензионно възнаграждение за периода м. януари 2009 год.- 12.01.2011 год. Иска се съдът да постанови решение, с което на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМГО да установи извършването на нарушението от страна на ответното дружество и да го осъди да го преустанови, да го осъди да му заплати на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 от ЗМГО сумата от 5000 лв.- обезщетение за имуществени вреди, на основание чл. 76, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМГО да го осъди да предаде стоките- предмет на нарушението, носещи обозначението на запазената марка „С. С.”, които се намират в магазина му на адрес: [населено място], [улица] и му бъдат заплатени разходите, свързани със съхранението и унищожаването на тази стоки, на основание чл. 76, ал. 2, т. 3 от ЗМГО за постанови разгласяване за сметка на ответника на диспозитива на решението в два всекидневника и в часови пояс на телевизионната организация с национално покритие, както и да му присъди направените по делото разноски.
Ответното дружество [фирма] /с ново наименование [фирма]/ оспорва предявените иска, като неоснователни. Твърди, че не е извършил твърдените от ищеца нарушения на неговите търговски марки. Позовава се на чл. 15 от ЗМГО, като твърди, че предлагал и продавал оригинални сателитни приемници, произведени от ищеца и закупени от него. Дружеството било специализирано във внос, продажба, монтаж и сервизна дейност на сателитна техника на различни производители под оригиналните им марки, като е официален вносител на марката F. и Б.. Фирменото му наименование е С. С., което на латиница се изписва S. S., като в своята фирмена документация и сайт използва това наименование със съответното обозначение на правната форма О. и L.. Претендира разноските по делото.
За да постанови решението си, СГС, ТО, VІ- 2 състав е приел, че в тежест на ищеца е да докаже чрез пълно и главно доказване на правата си върху процесиите търговски марки, както и наличието на описаните в исковата молба нарушения, извършени от ответника чрез използването в идентичната му или сходна с тази на ищцовото дружество търговска дейност на знак, сходен до степен на объркване с марката. Безспорно било по делото, че ищецът притежава правата върху двете процесии марки, регламентирани в чл. 13 от ЗМГО. Изложил е и че правото на марката е ограничено, като притежателят на правото върху марка не може да забрани на трето лице да използва в търговската дейност, при условие че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика: своето име или адрес; указания, отнасящи се до вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставянето на услугите или други
характеристики на стоките или услугите, както и марката, когато е необходимо да се посочи предназначението на стоките или на услугите и по-специално в качеството им на принадлежности или резервни части- чл. 14 от ЗМГО. Правото върху марка обаче се изчерпвало, когато самият притежател на марката или с негово съгласие са пуснати на пазара стоките, обозначени със защитения знак /чл. 15 от ЗМГ0/. Приел е че регистрирането на домейн само по себе си не е търговска дейност, поради което използването в интернет адреса на знак, идентичен или сходен с нечия търговска марка, не е нарушение на правото върху тази марка по смисъла на чл. 73 от ЗМГО, като търговска дейност е предлагането за продажба на стоки в интернет страница от страна на търговец. Спорно в случая било дали предлагането от страна на ответника за продажба на сателитни приемници със знак, идентичен или сходен с марките на ищеца, е нарушение на правото на търговска марка, като преценявайки доказателствата по делото, е приел, че не се установявало извършване на нарушение, тъй като ответното дружество предлагало за продажба оригинални стоки, произведени от ищеца с неговите марки. Ответникът не произвеждал предлаганите за продажба стоки, а извършва търговия със сателитна техника на различни производители, носеща знака на всеки от тях. Налице била хипотезата на чл. 15 от ЗМГО, като липсата на съгласие от страна на ищцовото дружество ответникът да продава стоките му, би могло да е релевантно при преценка на други нарушения по смисъла на ТЗ или З., но не и на правото на марка, защитено от ЗМГО. Ответникът доказал, че е закупил сателитната техника, която предлага за продажба, от други лица, които от своя страна са я закупили от ищеца, поради което и предявените на основание чл. 76 ал. 1 т. 1 от ЗМГО иска за установяване нарушението на търговските му марки били неоснователни, като тази неоснователност на исковете с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗМГО водела и неоснователност на акцесорните претенции с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 76, ал. 2 от ЗМГО.
За да постанови решението си, СГС, ТО, VІ-2 състав е изложил фактическа обстановка, относно правилното установяване на която липсват наведени доводи от жалбоподателят /с изключение правилността на заключението по т. 2 на приетата тройна съдебно- маркова експертиза/, поради което и настоящият съдебен състав счита, че същата не следва да бъде преповтаряна.
Д. на жалбоподателят за неправилност на извода на вещите лица от тройната съдебно- маркова експертиза по втория въпрос- стойност на възнаграждението, което [фирма] като притежател на търговските марки би получил при отстъпване правата си върху тях, изчислено на база приходите, получени от нарушителя, е без правно значение относно правилността на обжалваният акт, с които предявените искове са отхвърлени, като неоснователни, но по други съображения, без в мотивите да е обсъждан размера на дължимото лицензионно възнаграждение за използване на марката.
При така установеното от фактическа страна и с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК, САС, ТО, 6 състав намира от правна страна следното:
Обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. При постановяване на решението си, СГС, ТО, VІ- 2 състав е обсъдил всички релевантни за спорното право факти, като е изложил подробни и задълбочени мотиви, които настоящата съдебна инстанция споделя и към които на основание чл. 272 от ГПК препраща.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗМГО, марката е знак, способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други, който може да бъде представен графично.Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО включва правото на притежателят й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трето лице без негово съгласие да използва в търговската си дейност знак, който има признаците, посочени в т. 1, 2 или 3 на чл. 13, ал. 1 ЗМГО.Нарушение на правото на марка съгласно чл. 73, ал. 1 ЗМГО е използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя й, като конкретните форми на „използване” на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО са изчерпателно изброени в ал. 2 на тази разпоредба. Използването по смисъла на чл. 13 ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13 ал. 1 от ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73 ал. 1 от ЗМГО, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО.Не се спори по делото, а и от приложените по него доказателства, се установява, че [фирма] е притежател на търговска марка С. С./S. S.- словна, регистрирана в Патентното ведомство под № 60510, заявена на 14.09.2005 год., със срок на закрила до 14.09.2015 год., за класове стоки и услуги 9 и 38, и на търговска марка S. s@t C.- комбинирана, регистрирана в Патентното ведомство под № 58283, заявена на 17.02.2005 год., със срок на закрила 17.02.2015 год., за класове стоки и услуги 9, 35, 37, 38 и 42.Не се спори между страните, а и от приложените по делото доказателства се установява и че на 16.10.2009 год. [фирма] е регистрирал сайт, на който предлага за продажба сателитни антени и приемници, два от които са обозначени със знаци идентични и сходни с марките на [фирма].Както правилно е приел и първоинстанционният съд, предлагането за продажба на стоки с описаните по-горе марки в интернет страницата на [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ обаче е в хипотезата на чл. 15, ал. 1 от ЗМГО- настъпили правни последици на изчерпването, при които притежателят не може да установи забрана за използване на марката му от трети лица по отношение на оригиналната стока.Изводите на Софийски градски съд са направени в съответствие с приетите от О. на ВКС Тълкувателни решения № 1 от 15.06.2009 год. и Тълкувателно решение № 1 от 11.05.2012 год. по приложението на чл. 73 и чл. 76 ЗМГО /които са задължителни за съдилищата относно дадените с тях разрешения по прилагането на закона, съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ/, в които са дадени подробни разяснения и указания във връзка със защитата на правото върху регистрирана марка, когато същото е нарушено чрез накърняване на някое от правомощията, включени в съдържанието на това право. ВКС е приел, че: При извършване на търговска дейност с оригинални стоки, т. е. със стоки, носещи графичното изображение на знака на регистрираната марка със съгласието на притежателя й, не е налице елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 73, ал. 1 от ЗМГО и на носителя на правото върху марка не е предоставена исковата защита по чл. 76 от ЗМГО; Изчерпването на правото върху марка по чл. 15, ал. 1 от ЗМГО настъпва само по отношение на оригинални стоки; Неизчерпването на това право е факт, ирелевантен за нарушението по чл. 73, ал. 1 от ЗМГО във връзка с чл. 13, ал. 2 ЗМГО, като правата на притежателя на марката срещу всяко трето лице, извършващо търговска дейност по отношение на стоки с неизчерпани права, се реализира чрез институтите на договорното право и извъндоговорната отговорност, а не по реда на специалните искове по чл. 76 от ЗМГО.Неоснователен е доводът на жалбоподателят, че представените по делото фактури, издадени от [фирма] на [фирма] са кредитирани неправилно от първоинстанционният съд като представени извън процесуалните срокове.Още в отговора на исковата си молба [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ е изложило, че дружеството продава сателитна техника под оригиналните марки на производителите, което си твърдение по смисъла на чл. 15 от ЗМГО подържа и в първото съд заседание, а представените по делото фактури са с оглед изразеното в хода на процеса изрично искане на вещото лице В. П. за нуждите на експертизата и в защита срещу наведените по- късно доводи от процесуалния представител на [фирма], че процесните стоки не са закупени от тях.За пълнота следва да се отбележи и че самият процесуален представител на [фирма] е направил искане по чл. 190 от ГПК- за представяне от страна на [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ на всички намиращи се у него документи, че предлаганите чрез сайта му за продажба стоки с наименование „С. С.” са закупени от [фирма].Както се установява от приложените по делото фактури, на 31.03.2010 год. [фирма] е закупило от [фирма] сателитни приемници:10 бр. на цена от по 50 лв. и 10 бр. на цена от по 66,66лв.; на 27.04.2010 год. [фирма] /с ново наименование [фирма]/ е закупило от [фирма] 3 бр. от тези сателитни приемници С. С. при единична цена от 70лв., който именно сателитни приемници е рекламирало за продажба и в интернет страницата си, което води до извода, че предлаганата за продажба стока е закупена от [фирма] /с ново наименование [фирма]/ от трето за спора лице, което от своя страна я е закупило от [фирма]- носител на запазени права върху процесните две марки,поради което доводът на жалбоподателят за липсата на доказателства, че предлаганите от [фирма] /с ново наименование [фирма]/ за продажба сателитни приемници произхождат от [фирма], е неоснователен.С оглед на изложеното, правилно Софийски градски съд е приел, че не е налице твърдяното нарушение, тъй като [фирма] /с ново наименование [фирма] е предлагало за продажба оригинални стоки, произведени от [фирма] с неговите марки, с което правото върху марката е изчерпано.При съвпадане изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.За пълнота само следва да се отбележи, че промяната на практиката при заявяване и тълкуване на обхвата на закрилата, наложена с решение по дело С-307/10, не засяга процесните мерки като заявени и регистрирани преди 01.03.2013 год., закрилата по отношение на които е предоставена за всички стоки и услуги, включени в азбучния списък на този клас.ПО СЪДЕБНИТЕ РАЗНОСКИ: С оглед изхода на спора [фирма] следва да бъде осъдено да заплати на [фирма] направените и пред настоящата инстанция разноски в размер на 800 лв.- адвокатски хонорар.Водим от изложеното, САС, ТО, 6 състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1582 от 21.08.2012 год. на СГС, ТО, VІ- 2 състав, постановено по т. д. № 85/11 год.ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК], [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] направените във въззивното производство разноски в размер на 800 лв.- адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р. България в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: