Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Шеста директива 77/388/ЕИО, Член 2, параграф 1, Приложно поле, Облагаеми сделки, Член 9, параграф 2, буква б), Място на доставка на транспортни услуги, Туристически круизи по река Мозел, Река със статут на кондоминиум.

Преюдициално запитване, Данъчно облагане, Данък върху добавената стойност, Член 4, параграф 3 ДЕС, Шеста директива, Държавни помощи, Процедура на освобождаване от задължения на физически лица в несъстоятелност (esdebitazione), Неизискуемост на задължения за ДДС.

Дело C-493/15 Agenzia delle Entrate срещу Marco Identi (Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione) „Преюдициално запитване — Данъчно облагане — Данък върху добавената стойност — Член 4, параграф 3 ДЕС — Шеста директива — Държавни помощи — Процедура на освобождаване от задължения на физически лица в несъстоятелност (esdebitazione) — Неизискуемост на задължения за ДДС“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 16 март 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължение на държавите членки да гарантират събирането на целия данък върху добавената стойност — Неплатежоспособност — Национална процедура за освобождаване от задължения на физически лица в несъстоятелност — Неизискуемост на задължения за данък върху добавената стойност — Допустимост — Квалифициране като държавна помощ — Изключване (член 4, параграф 3 ДЕС; член 107, параграф 1 ДФЕС; членове 2 и 22 от Директива 77/388 на Съвета) Правото на Съюза, и по-специално член 4, параграф 3 ДЕС и членове 2 и 22 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно сближаване на законодателството на държавите членки относно данъка върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, както и правилата в областта на държавните помощи, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска задълженията за данъка върху добавената стойност да бъдат обявени за неизискуеми чрез прилагане на разглежданата в главното производство национална правна уредба, която предвижда процедура за освобождаване от задължения, чрез която съдът при определени условия може да обяви за неизискуеми задълженията на физическо лице, които не са погасени след приключване на производството по несъстоятелност, образувано срещу това лице. От тези констатации следва, че по подобие на процедурата за предпазен конкордат, разгледана в решение от 7 април 2013 г., Degano Trasporti (C-546/14, EU:C:2016:206, т. 28), разглежданата в главното производство процедура за освобождаване от задължения е подчинена на строги условия за прилагане, които предлагат гаранции по отношение по-специално на събирането на вземанията по ДДС, и с оглед на тези условия не представлява общ и недиференциран отказ от събирането на ДДС и не противоречи на задължението на държавите членки да гарантират събирането на целия дължим на тяхната територия ДДС, както и ефективното събиране на собствените ресурси на Съюза (вж. решение от 7 април 2016 г., Degano Trasporti, C-546/14, EU:C:2016:206, т. 28). Що се отнася до условието за селективност на предимството, което е един от елементите, формиращи понятието „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, от също така установената практика на Съда следва, че преценката на това условие изисква да се установи дали в рамките на даден правен режим разглежданата национална мярка може да постави в по-благоприятно положение „определени предприятия или производството на някои стоки“ в сравнение с други, които от гледна точка на преследваните от този правен режим цели се оказват в сходно фактическо и правно положение и по този начин са обект на диференцирано третиране, което по същество може да се квалифицира като дискриминационно (решение от 21 декември 2016 г., Комисия/World Duty Free Group SA и др., C-20/15 P и C-21/15 P, EU:C:2016:981, т. 54 и цитираната съдебна практика). В това решение Съдът постановил, че фактът, че само данъчнозадължените лица, отговарящи на условията за прилагане на мярката, могат да се възползват от нея, не можел сам по себе си да ѝ придаде селективен характер (вж. в този смисъл решения от 29 март 2012 г., 3M Italia, C-417/10, EU:C:2012:184, т. 42 и от 21 декември 2016 г., Комисия/World Duty Free Group SA и др., C-20/15 P и C-21/15 P, EU:C:2016:981, т. 59). (вж.точки 24, 26, 27 и 30 и диспозитива)