Documents - 12
cited in "Решение на Съда (седми състав) от 8 септември 2022 г. Finanzamt R срещу W-GmbH. Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof. Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 2, параграф 1, член 9, параграф 1, член 167 и член 168, буква a) — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Понятие за данъчнозадължено лице — Холдингово дружество — Разходи, свързани с непарична вноска на съдружник, направена в дъщерни дружества — Невземане на участие в общите разходи — Дейности на дъщерни дружества, които в по-голямата част са освободени от данък. Дело C-98/21."
Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 2, параграф 1, член 9, параграф 1, член 167 и член 168, буква a), Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Понятие за данъчнозадължено лице, Холдингово дружество, Разходи, свързани с непарична вноска на съдружник, направена в дъщерни дружества, Невземане на участие в общите разходи, Дейности на дъщерни дружества, които в по-голямата част са освободени от данък.
Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Разходи за управление на фонд от дотации, който осъществява инвестиции с цел да покрие разходите за всички извършени доставки от данъчнозадълженото лице, Общи разходи.
Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Проект за прехвърляне на акции на непряко дъщерно дружество, Разходи за доставката на услуги, получени за целите на това прехвърляне, Неосъществено прехвърляне, Искане за приспадане на платения данък, Приложно поле на ДДС.
Дело C-502/17 C&D Foods Acquisition ApS срещу Skatteministeriet (Преюдициално запитване, отправено от Vestre Landsret) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Проект за прехвърляне на акции на непряко дъщерно дружество — Разходи за доставката на услуги, получени за целите на това прехвърляне — Неосъществено прехвърляне — Искане за приспадане на платения данък — Приложно поле на ДДС“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 8 ноември 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Икономическа дейност по смисъла на член 9 от Директива 2006/112 — Понятие — Планирана, но неосъществена сделка за прехвърляне на акции — Отсъствие на единствена и пряка причина в облагаемата икономическа дейност или липса на пряко, постоянно и необходимо продължение на тази дейност — Изключване (членове 2, 9 и 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Членове 2, 9 и 168 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че планирана, но неосъществена сделка за прехвърляне на акции, подобна на разглежданата в главното производство, която не намира единствената си пряка причина в облагаемата икономическа дейност на съответното дружество или която не представлява пряко, постоянно и необходимо продължение на тази икономическа дейност, не попада в приложното поле на данъка върху добавената стойност. От практиката на Съда следва, че дружество, чийто единствен предмет на дейност е участието в други дружества, без да се намесва пряко или непряко в управлението им, не притежава нито качеството на данъчнозадължено лице по ДДС по смисъла на член 9 от Директива 2006/112, нито правото на приспадане съгласно член 168 от тази директива. Всъщност простото придобиване и обикновеното притежание на акции не представляват сами по себе си икономическа дейност по смисъла на Директива 2006/112, предоставяща на автора им качеството на данъчнозадължено лице, щом като тези сделки не включват използването на имущество с цел получаването на редовен приход от него, доколкото единствената финансова полза от тези сделки е евентуалната печалба при продажбата на акциите (вж. в този смисъл решения от 29 октомври 2009 г., SKF,C-29/08, EU:C:2009:665, т. 28 и цитираната съдебна практика и от 17 октомври 2018 г., Ryanair,C-249/17, EU:C:2018:834, т. 16). Все пак това не е така, когато финансовото участие в друго предприятие е съпроводено с пряка или непряка намеса в управлението на дружеството, в което е придобито участие, независимо от правата на притежателя на участието в качеството му на акционер или съдружник, доколкото такава намеса включва извършване на сделки, които подлежат на облагане с ДДС съгласно член 2 от Директива 2006/112, каквито са доставката на административни, счетоводни и информационни услуги (вж. в този смисъл решение от 29 октомври 2009 г., SKF,C-29/08, EU:C:2009:665, т. 30 и цитираната съдебна практика). От това следва, че за да може дадена сделка за прехвърляне на акции да попадне в приложното поле на ДДС, следва тази сделка по принцип да има единствената си пряка причина в облагаемата икономическа дейност на разглежданото дружество майка или да представлява пряко, постоянно и необходимо продължение на тази дейност. Такъв е случаят, когато посочената сделка се извършва с цел приходите от това прехвърляне да се използват пряко в облагаемата икономическа дейност на разглежданото дружество майка или в икономическата дейност, извършвана от групата, в която то е дружество майка. (вж. т. 30, 32, 38 и 42 и диспозитива)
Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Понятие за данъчнозадължено лице, Холдингово дружество, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Разходи за доставката на консултантски услуги, направени с цел придобиването на акции в друго дружество, Намерение на дружеството приобретател да предоставя услуги по управление на дружеството, което се предвижда да бъде придобито, Непредоставяне на такива услуги, Право на приспадане на ДДС, начислен върху извършените услуги.
Дело C-249/17 Ryanair Ltd срещу The Revenue Commissioners (Преюдициално запитване, отправено от Supreme Court (Ирландия) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Понятие за данъчнозадължено лице — Холдингово дружество — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Разходи за доставката на консултантски услуги, направени с цел придобиването на акции в друго дружество — Намерение на дружеството приобретател да предоставя услуги по управление на дружеството, което се предвижда да бъде придобито — Непредоставяне на такива услуги — Право на приспадане на ДДС, начислен върху извършените услуги“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 17 октомври 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължено лице — Икономически дейности — Понятие — Подготвителни икономически дейности — Намерение от страна на дружество да придобие всички акции в друго дружество с цел извършването на икономическа дейност — Включване — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Разходи за доставката на консултантски услуги, направени с цел придобиването на акции — Право на приспадане — Неизвършване на планираната икономическа дейност — Липса на последици (членове 4 и 17 от Директива 77/388 на Съвета) Членове 4 и 17 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, трябва да се тълкуват в смисъл, че предоставят на дружество като разглежданото в главното производство — което възнамерява да придобие всички акции в друго дружество с цел извършването на икономическа дейност, състояща се в предоставянето на последното дружество на облагаеми с данък върху добавената стойност (ДДС) услуги по управление — правото да приспада в пълен размер платения по получени доставки ДДС за направените в рамките на публично предложение за поглъщане разходи за предоставянето на консултантски услуги дори ако се установи, че посочената икономическа дейност не е извършена, при положение че планираната икономическа дейност е единствената причина за тези разходи. (вж. 32 и диспозитива)
Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Членове 2, 9 и 168, Икономическа дейност, Пряка или непряка намеса на холдингово дружество в управлението на дъщерните му дружества, Отдаване под наем на недвижим имот от холдингово дружество на дъщерното му дружество, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, ДДС, платен от холдингово дружество върху разходите, направени за придобиване на дялово участие в други предприятия.
Дело C-320/17 Marle Participations SARL срещу Ministre de l’Économie et des Finances (Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Франция) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Членове 2, 9 и 168 — Икономическа дейност — Пряка или непряка намеса на холдингово дружество в управлението на дъщерните му дружества — Отдаване под наем на недвижим имот от холдингово дружество на дъщерното му дружество — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — ДДС, платен от холдингово дружество върху разходите, направени за придобиване на дялово участие в други предприятия“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 5 юли 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Икономическа дейност — Понятие — Отдаване под наем на недвижим имот от холдингово дружество на дъщерното му дружество, представляващо пряка или непряка намеса в дъщерното дружество — Включване — Разходи, понесени от холдинговото дружество с оглед на придобиването на дялово участие в дъщерното дружество — Право на пълно приспадане — Холдингово дружество, което участва в управлението само на някои от дъщерните дружества в групата — Право на пропорционално приспадане — Правомощие на държавите членки да определят критерии за разпределяне — Граници (член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че отдаването под наем на недвижим имот от холдингово дружество на дъщерното му дружество представлява „намеса в управлението“ на последното, която трябва да се счита за икономическа дейност по смисъла на член 9, параграф 1 от тази директива, пораждаща право на приспадане на данъка върху добавената стойност (ДДС) върху разходите, понесени от холдинговото дружество с оглед на придобиването на дялово участие в дъщерното дружество, при положение че тази услуга се предоставя редовно и срещу възнаграждение и че е облагаема, което предполага отдаването под наем да не е освободено от ДДС, и че е налице пряка връзка между предоставената от доставчика услуга и получената от ползващото се лице равностойност. Разходите за придобиване на дялово участие в дъщерни дружества, направени от холдингово дружество, което участва в управлението им, като им отдава под наем недвижим имот, и което в това отношение извършва икономическа дейност, трябва да се разглеждат като част от неговите общи разходи и платеният върху тези разходи ДДС трябва по принцип да може да бъде напълно приспаднат. Разходите за придобиване на дялово участие в дъщерни дружества, направени от холдингово дружество, което участва в управлението само на някои от тях и което не извършва икономическа дейност по отношение на останалите, трябва да се считат за включени само отчасти в общите разходи на това дружество, поради което платеният върху тези разходи ДДС може да бъде приспаднат само пропорционално спрямо тези, които са присъщи за икономическата дейност, съобразно критериите за разпределяне, определени от държавите членки, които при упражняването на това правомощие трябва да се съобразят с целта и общата логика на посочената директива и в тази връзка да предвидят начин за изчисляване, който обективно да отразява каква част от разходите за получени доставки реално се отнася към икономическата и каква — към неикономическата дейност, което националната юрисдикция следва да провери. (вж. т. 45 и 46 и диспозитива)
Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Обща система на данъка върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 26, параграф 1, буква б) и членове 168 и 176, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Услуги за изграждане или подобряване на обект, собственост на трето лице, Използване на услугите от третото лице и от данъчнозадълженото лице, Безвъзмездна доставка на услугата в полза на третото лице, Осчетоводяване на разходите за извършените услуги като част от общите разходи на данъчнозадълженото лице, Установяване на наличието на пряка и непосредствена връзка с икономическата дейност на данъчнозадълженото лице.
Дело C-132/16 Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — София срещу „Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс“ЕООД (Преюдициално запитване,отправено от Върховен административен съд) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 26, параграф 1, буква б) и членове 168 и 176 — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Услуги за изграждане или подобряване на обект, собственост на трето лице — Използване на услугите от третото лице и от данъчнозадълженото лице — Безвъзмездна доставка на услугата в полза на третото лице — Осчетоводяване на разходите за извършените услуги като част от общите разходи на данъчнозадълженото лице — Установяване на наличието на пряка и непосредствена връзка с икономическата дейност на данъчнозадълженото лице“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 14 септември 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Ограничения на правото на приспадане—Запазване на изключенията от правото на приспадане, съществуващи към датата на присъединяване към Европейския съюз—Условия—Изключения, които не са от общ характер
(член 176 от Директива 2006/112 на Съвета)
Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Възникване и обхват на правото на приспадане—Стоки и услуги, използвани за нуждите на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице—Необходимост от пряка и непосредствена връзка между получената доставка и дейността на данъчнозадълженото лице—Обстоятелство, което е годно да установи такава връзка—Абсолютна необходимост на доставката на услуги, за да позволи на данъчнозадълженото лице да упражнява икономическата си дейност
(член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета)
Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Възникване и обхват на правото на приспадане—Стоки и услуги, използвани за нуждите на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице—Доставка от данъчнозадълженото лице на услуги, състоящи се в строителството или подобряването на недвижим имот, собственост на трето лице—Трето лице, ползващо се от резултата на посочените услуги—Услуги, използвани както от данъчнозадълженото лице, така и от третото лице в рамките на икономическата им дейност—Право на приспадане—Условия—Доставка на услуги, извършени нагоре по веригата, които са съставен елемент от цената по последваща облагаема сделка на данъчнозадълженото лице—Граници—Необходимост на доставката за сделката и пропорционално отчитане за тази цел
(член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението.
(вж. т. 21)
Вж. текста на решението.
(вж. т. 28—34)
Член 168, буква a) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадълженото лице има право да приспадне платения данък върху добавената стойност за получена доставка на услуги, състоящи се в изграждането или подобряването на обект, собственост на трето лице, когато последното получава безвъзмездно резултата от тези услуги и те се използват както от данъчнозадълженото лице, така и от третото лице в рамките на икономическата им дейност, доколкото тези услуги не надхвърлят необходимото, за да може посоченото данъчнозадължено лице да извършва последващи облагаеми сделки, и стойността им е включена в цената на тези сделки.
(вж. т. 36, 37 и 40 и диспозитива)
Преюдициално запитване, ДДС, Шеста директива 77/388/ЕИО, Член 17, Право на приспадане, Частично приспадане, ДДС, платен от холдингови дружества за придобиването на капитал, инвестиран в техни дъщерни дружества, Предоставяни на дъщерните дружества услуги, Дъщерни дружества, учредени като персонални дружества, Член 4, Създаване на група от лица, които може да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице, Условия, Необходимост от отношения на контрол и подчинение, Директен ефект.
Съединени дела C-108/14 и C-109/14 Beteiligungsgesellschaft Larentia + Minerva mbH & Co. KG срещу Finanzamt Nordenham и Finanzamt Hamburg-Mitte срещу Marenave Schiffahrts AG (Преюдициални запитвания, отправени от Bundesfinanzhof) „Преюдициално запитване — ДДС — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 17 — Право на приспадане — Частично приспадане — ДДС, платен от холдингови дружества за придобиването на капитал, инвестиран в техни дъщерни дружества — Предоставяни на дъщерните дружества услуги — Дъщерни дружества, учредени като персонални дружества — Член 4 — Създаване на група от лица, които може да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице — Условия — Необходимост от отношения на контрол и подчинение — Директен ефект“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 16 юли 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Икономически дейности по смисъла на член 4 от Шеста директива — Намеса на холдинга в управлението на дъщерните му дружества — Включване, при условие че са извършвани сделки, които подлежат на облагане с данък върху добавената стойност съгласно член 2 от Директивата
(член 2 и член 4, параграф 2 от Директива 77/388 на Съвета)
Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Данъчнозадължено лице, което извършва едновременно икономически дейности и неикономически дейности — Дължим или платен данък за придобиването на капитал, инвестиран от холдингово дружество в дъщерните му дружества — Пропорционално приспадане — Право на преценка на държавите членки — Граници
(член 17, параграфи 2 и 5 от Директива 77/388 на Съвета)
Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Възможност за държавите членки да разглеждат тясно свързани лица като едно данъчнозадължено лице — Национална правна уредба, съгласно която възможност за създаване на група от лица, които могат да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице, имат само субекти, които са юридически лица и се намират с консолидиращото лице в отношения на контрол и подчинение — Допустимост — Граници — Предотвратяване на данъчните измами и избягването на данъци
(член 4, параграф 4, втора алинея от Директива 77/388 на Съвета)
Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Член 4, параграф 4 от Шеста директива — Директен ефект — Липса
(член 4, параграф 4 от Директива 77/388 на Съвета) Вж. текста на решението.
(вж. т. 19—21)
Член 17, параграфи 2 и 5 от Шеста Директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/69, трябва да се тълкува в смисъл, че:
—
разходите за придобиване на дялови участия в дъщерни дружества, направени от холдингово дружество, което участва в управлението им и което в това отношение извършва икономическа дейност, трябва да се разглеждат като част от неговите общи разходи и платеният върху тези разходи данък върху добавената стойност трябва по принцип да бъде напълно приспаднат, освен ако някои от икономическите сделки, които това дружество извършва като доставчик, са освободени от данък върху добавената стойност съгласно Шеста директива 77/388, изменена с Директива 2006/69, в който случай спрямо правото на приспадане би трябвало да се приложат правилата по член 17, параграф 5 от тази директива,
—
разходите за придобиване на дялови участия в дъщерни дружества, направени от холдингово дружество, което участва в управлението само на някои от тях и което по отношение на останалите пък не извършва икономическа дейност, трябва да се считат за включени само отчасти в общите му разходи, поради което платеният върху тези разходи данък върху добавената стойност може да бъде приспаднат само пропорционално спрямо тези, които са присъщи за икономическата дейност, съобразно критериите за разпределяне, определени от държавите членки, които при упражняването на това правомощие трябва да съобразят целта и общата логика на Шеста директива — което националният съд следва да провери — и в тази връзка да предвидят начин за изчисляване, който обективно да отразява каква част от разходите за получени доставки реално се отнася към икономическата и каква — към неикономическата дейност.
(вж. т. 33; т. 1 от диспозитива)
Член 4, параграф 4, втора алинея от Шеста Директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/69, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която предвидената в тази разпоредба възможност за създаване на група от лица, които за целите на данъка върху добавената стойност могат да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице, имат само субекти, които са юридически лица и се намират с консолидиращото лице на тази група в отношения на контрол и подчинение, освен ако тези две изисквания са необходими и подходящи мерки за постигането на целите да се предотвратят практиките или действията на злоупотреба и да се противодейства на данъчните измами или на избягването на данъци — обстоятелство, което националният съд следва да провери.
(вж. т. 46; т. 2 от диспозитива)
Член 4, параграф 4 от Шеста Директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/69, не може да се счита за разпоредба с директен ефект, който позволява на данъчнозадължените лица да се позоват на нея в спор със своята държава членка, в случай че законодателството на същата не е съвместимо с тази разпоредба и не може да се тълкува по съответстващ ѝ начин. Всъщност този член не е безусловен, доколкото предполага приемането на национални разпоредби, определящи конкретния му обхват.
(вж. т. 50 и 52; т. 3 от диспозитива)