Documents - 11 cited in "Определение на Съда (осми състав) от 18 май 2021 г. Skatteverket срещу Skellefteå Industrihus AB. Преюдициално запитване, отправено от Högsta förvaltningsdomstolen. Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Приспадане на данъка, платен за получена доставка във фазата на строителството на сграда — Режим на избор за данъчно облагане — Отказ от първоначално планираната дейност — Корекция на първоначално определената сума за приспадане по получени доставки — Отговор на преюдициалния въпрос, който може да бъде изведен недвусмислено от съдебната практика. Дело C-248/20."

Преюдициално запитване, Член 99 от Процедурния правилник на Съда, Данъчни въпроси, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Приспадане на данъка, платен за получена доставка във фазата на строителството на сграда, Режим на избор за данъчно облагане, Отказ от първоначално планираната дейност, Корекция на първоначално определената сума за приспадане по получени доставки, Отговор на преюдициалния въпрос, който може да бъде изведен недвусмислено от съдебната практика.
Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Недвижими имоти, придобити като дълготрайни активи, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Корекция на първоначално извършеното приспадане, Извършвана наведнъж корекция на цялата сума на това приспадане след първото използване на съответния имот, Период на корекция.
Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Понятие за данъчнозадължено лице, Холдингово дружество, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Разходи за доставката на консултантски услуги, направени с цел придобиването на акции в друго дружество, Намерение на дружеството приобретател да предоставя услуги по управление на дружеството, което се предвижда да бъде придобито, Непредоставяне на такива услуги, Право на приспадане на ДДС, начислен върху извършените услуги.
Дело C-249/17 Ryanair Ltd срещу The Revenue Commissioners (Преюдициално запитване, отправено от Supreme Court (Ирландия) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Понятие за данъчнозадължено лице — Холдингово дружество — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Разходи за доставката на консултантски услуги, направени с цел придобиването на акции в друго дружество — Намерение на дружеството приобретател да предоставя услуги по управление на дружеството, което се предвижда да бъде придобито — Непредоставяне на такива услуги — Право на приспадане на ДДС, начислен върху извършените услуги“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 17 октомври 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължено лице — Икономически дейности — Понятие — Подготвителни икономически дейности — Намерение от страна на дружество да придобие всички акции в друго дружество с цел извършването на икономическа дейност — Включване — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Разходи за доставката на консултантски услуги, направени с цел придобиването на акции — Право на приспадане — Неизвършване на планираната икономическа дейност — Липса на последици (членове 4 и 17 от Директива 77/388 на Съвета) Членове 4 и 17 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, трябва да се тълкуват в смисъл, че предоставят на дружество като разглежданото в главното производство — което възнамерява да придобие всички акции в друго дружество с цел извършването на икономическа дейност, състояща се в предоставянето на последното дружество на облагаеми с данък върху добавената стойност (ДДС) услуги по управление — правото да приспада в пълен размер платения по получени доставки ДДС за направените в рамките на публично предложение за поглъщане разходи за предоставянето на консултантски услуги дори ако се установи, че посочената икономическа дейност не е извършена, при положение че планираната икономическа дейност е единствената причина за тези разходи. (вж. 32 и диспозитива)
Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Шеста директива 77/388/ЕИО, Член 4, параграфи 1 и 4, Директива 2006/112/ЕО, Членове 9 и 11, Понятие за данъчнозадължено лице, Граждански дружества, които продават продуктите си под обща марка и чрез капиталово дружество, Понятие за самостоятелни предприятия, Отказ за признаване на качеството на данъчнозадължено лице, Обратна сила, Шеста директива 77/388, Член 25, Директива 2006/112, Членове 272 и 296, Режим на единна данъчна ставка за земеделски производители, Изключване от режима на единна данъчна ставка, Обратна сила.
Дело C-340/15 Christine Nigl и др. срещу Finanzamt Waldviertel (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzgericht) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 4, параграфи 1 и 4 — Директива 2006/112/ЕО — Членове 9 и 11 — Понятие за данъчнозадължено лице — Граждански дружества, които продават продуктите си под обща марка и чрез капиталово дружество — Понятие за самостоятелни предприятия — Отказ за признаване на качеството на данъчнозадължено лице — Обратна сила — Шеста директива 77/388 — Член 25 — Директива 2006/112 — Членове 272 и 296 — Режим на единна данъчна ставка за земеделски производители — Изключване от режима на единна данъчна ставка — Обратна сила“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 12 октомври 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Независима икономическа дейност по смисъла на член 4 от Директива 77/388 и член 9 от Директива 2006/112 — Критерии за преценка (член 4, параграфи 1 и 4 от Директива 77/388 на Съвета и член 9, параграф 1 и член 10 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Специални режими — Режим на единна данъчна ставка, приложим за земеделските производители — Граждански дружества, които са самостоятелни задължени по данъка върху добавената стойност предприятия — Неприлагане на посочения режим за такива дружества, свързани с капиталово дружество или образуващи обединение на лица, което поради големината си или правноорганизационната си форма надхвърля границите на режима на единна данъчна ставка — Допустимост — Условие (член 25 от Директива 77/388 на Съвета и член 296 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Специални режими — Режим на единна данъчна ставка, приложим за земеделските производители — Поставяне под въпрос от данъчните органи с обратна сила на приложимостта на посочения режим на единна данъчна ставка — Допустимост с оглед на принципа на правната сигурност — Условие — Спазване на преклузивния срок, в който данъчните органи трябва да предприемат действия (Директиви 77/388 и 2006/112 на Съвета) Член 4, параграф 1 и параграф 4, първа алинея от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2004/66, от една страна, както и член 9, параграф 1, първа алинея и член 10 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, от друга страна, трябва да се тълкуват в смисъл, че граждански дружества, които действат самостоятелно като такива в отношенията с доставчиците си, с публичните органи и до известна степен с клиентите си — като всяко от тях произвежда своя собствена продукция предимно със свои производствени средства — но продават продуктите си главно под обща марка чрез капиталово дружество, чиито дялове се държат от съдружниците в гражданските дружества и от други членове на семейството, следва да бъдат разглеждани като самостоятелни задължени по данъка върху добавената стойност (ДДС) предприятия. В това отношение понятията, използвани в член 4, параграф 1, първа алинея от Шеста директива и в член 9, параграф 1 от Директива 2006/112, и по-специално изразът „всяко лице“, дават на понятието „данъчнозадължено лице“ широко определение, изградено около независимото упражняване на икономическа дейност в смисъл, че всички физически и юридически лица както на публичното, така и на частното право, а дори и неперсонифицираните образувания, които обективно отговарят на критериите, съдържащи се в тази разпоредба, се считат за данъчнозадължени по ДДС лица. Следователно, за да се установи дали икономическата дейност се упражнява независимо, следва да се провери дали съответното лице извършва дейността от свое име, за своя сметка и на своя отговорност, както и дали носи икономическия риск, свързан с извършването ѝ. В този контекст наличието на известно сътрудничество между граждански дружества и капиталово дружество, по-специално при продажба на продуктите им под обща марка, не е достатъчно, за да постави под въпрос независимостта на тези граждански дружества по отношение на капиталовото дружество. (вж. т. 27, 28, 31 и 34; т. 1 от диспозитива) Член 25 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2004/66, и член 296 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат предвиденият в тях общ режим на единна данъчна ставка за земеделски производители да не бъде приложен за граждански дружества, които се приемат за самостоятелни задължени по данъка върху добавената стойност (ДДС) предприятия и които си сътрудничат, с мотива че поради големината на предприятието или правноорганизационната форма този режим не се прилага за капиталово дружество, за обединение на лица, състоящо се от съдружниците в гражданските дружества, или за обединение на лица, състоящо се от капиталовото дружество и от съдружниците в посочените граждански дружества, дори и гражданските дружества да не попадат в изключена от този режим категория производители, стига поради връзките си с това дружество или с едно от тези обединения практически да са в състояние да поемат административните разходи за изпълнение на формалностите, свързани с прилагането на общия или опростения режим на ДДС, като това обстоятелство трябва да бъде преценено от запитващата юрисдикция. (вж. т. 46; т. 2 от диспозитива) Когато прилагането на общия режим на единна данъчна ставка за земеделски производители принципно се изключва за граждански дружества, които продават продуктите си под обща марка чрез капиталово дружество, решението за изключване поражда действие за периода преди датата на приемането му, стига то да е прието в преклузивния срок, в който данъчните органи трябва да предприемат действия, и да не поражда последици с обратна сила за периода преди настъпването на правните и фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието. Всъщност, след като принципът на правна сигурност допуска в преклузивния срок данъчната администрация да установи допълнително задължение по данъка върху добавената стойност (ДДС) във връзка с приспаднатия данък или за вече предоставени услуги, които е трябвало да бъдат обложени с този данък, такова правило трябва да важи и когато режимът, по който е било облагано задължено по ДДС лице, е бил поставен под въпрос от данъчните органи, включително за период, предхождащ датата на решението на данъчните органи. Това важи обаче само ако последното решение е прието в преклузивния срок, в който данъчните органи трябва да предприемат действия, и не поражда последици с обратна сила преди датата на настъпване на фактическите и правните обстоятелства, въз основа на които е прието. При това положение обстоятелството, че данъчните органи първо са признали, че режимът на единна ставка се прилага за няколко граждански дружества, не е от значение за поставянето на този режим под въпрос, тъй като фактическите и правните обстоятелства, въз основа на които е взето новото решение на данъчните органи, са настъпили след момента на признаване и в рамките на преклузивния срок, в който данъчните органи трябва да предприемат действия. (вж. т. 48—51; т. 3 от диспозитива)