Преюдициално запитване, Митнически съюз, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 201, Лица, платци на данъка, ДДС при внос, Митнически кодекс на Съюза, Регламент (ЕС) № 952/2013, Член 77, параграф 3, Солидарна отговорност на косвения митнически представител и на дружеството вносител, Мита.

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност, Шеста директива 77/388/ЕИО, Директива 2006/112/ЕО, Освобождаване на вноса на стоки, предназначени да бъдат поставени под складов режим, различен от режима на митнически склад, Задължение за физическо постъпване на стоките в склада, Неспазване, Задължение за заплащане на ДДС, въпреки че данъкът вече е бил погасен посредством обратно начисляване.

Keywords Summary Keywords 1. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на вноса на стоки, предназначени да бъдат поставени под складов режим, различен от режима на митнически склад — Национална правна уредба, изискваща физическо постъпване на стоките в склада — Допустимост (член 16, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 2006/18) 2. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Принцип на данъчен неутралитет — Неспазване на задължението за физическо постъпване на стоките в склада — Национална правна уредба, изискваща заплащане на данък върху добавената стойност, въпреки че той вече е бил погасен посредством обратно начисляване — Недопустимост (Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 2006/18) Summary 1. Член 16, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/18, в редакцията му съгласно член 28в от Шеста директива, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която обвързва предвиденото в тази уредба освобождаване от заплащане на данък върху добавената стойност при внос с условието внесените и предназначени за поставяне в данъчен склад с оглед на този данък стоки да са постъпили физически в него. Следва да се приеме, че въпреки формалния му характер подобно задължение е в състояние да позволи ефикасно да се постигнат преследваните цели, които са осигуряване на правилното събиране на данъка върху добавената стойност и избягване на свързаните с този данък злоупотреби, без обаче само по себе си да надхвърля необходимото за тяхното постигане. (вж. точки 29 и 30; точка 1 от диспозитива) 2. Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/18, следва да се тълкува в смисъл, че съгласно принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност тя не допуска национална правна уредба, в изпълнение на която държава членка изисква заплащането на данък върху добавената стойност при внос, въпреки че той вече е бил погасен чрез обратно начисляване посредством автофактуриране и вписване в дневника за покупки и продажби на данъчнозадълженото лице. Следователно, за да осигурят правилното събиране на данъка върху добавената стойност при вноса и за да предотвратят злоупотребите, държавите членки имат право да предвидят в националното законодателство подходящи санкции за неспазване на задължението за физическо депозиране на внесената стока в данъчен склад, при което тези санкции не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на посочените цели. В това отношение, тъй като внесената стока не е била физически депозирана в данъчен склад, данъкът върху добавената стойност е бил дължим към момента на вноса и поради това плащането чрез обратно начисляване е просрочено начисляване на този данък. Просроченото начисляване обаче на данъка върху добавената стойност, ако няма опит за злоупотреба или засягане на държавния бюджет, представлява само формално нарушение, което не може да постави под съмнение правото на данъчнозадълженото лице на приспадане на данъка. При всички случаи късното начисляване на данъка само по себе си не би могло да се приравни на злоупотреба, която предполага, от една страна, дадената сделка, въпреки че са спазени условията, предвидени в съответните разпоредби от Шеста директива и в транспониращото тази директива национално законодателство, да е имала за последица получаването на данъчно предимство, предоставянето на което би противоречало на преследваната с тези разпоредби цел, и от друга страна, от определена съвкупност от обективни обстоятелства трябва да е видно, че основната цел на разглежданата сделка е получаването на данъчно предимство. Поради това — предвид доминиращото място на правото на приспадане в общата система на данъка върху добавената стойност, което цели да гарантира пълен неутралитет на данъчната тежест върху всички икономически дейности, а това предполага възможността данъчнозадълженото лице да приспадне този данък, дължим или платен във връзка с всички негови икономически дейности — санкция, която се състои в отказ да се признае правото на приспадане, не е съвместима с Шеста директива, когато не са установени нито злоупотреба, нито вреда за бюджета на държавата. (вж. точки 33, 34, 38, 39, 41 и 49; точка 2 от диспозитива) Дело C-272/13 Equoland Soc. coop. arl срещу Agenzia delle Dogane — Ufficio delle Dogane di Livorno (Преюдициално запитване, отправено от Commissione tributaria regionale per la Toscana) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Директива 2006/112/ЕО — Освобождаване на вноса на стоки, предназначени да бъдат поставени под складов режим, различен от режима на митнически склад — Задължение за физическо постъпване на стоките в склада — Неспазване — Задължение за заплащане на ДДС, въпреки че данъкът вече е бил погасен посредством обратно начисляване“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 17 юли 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на вноса на стоки, предназначени да бъдат поставени под складов режим, различен от режима на митнически склад — Национална правна уредба, изискваща физическо постъпване на стоките в склада — Допустимост (член 16, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 2006/18) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Принцип на данъчен неутралитет — Неспазване на задължението за физическо постъпване на стоките в склада — Национална правна уредба, изискваща заплащане на данък върху добавената стойност, въпреки че той вече е бил погасен посредством обратно начисляване — Недопустимост (Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 2006/18) Член 16, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/18, в редакцията му съгласно член 28в от Шеста директива, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която обвързва предвиденото в тази уредба освобождаване от заплащане на данък върху добавената стойност при внос с условието внесените и предназначени за поставяне в данъчен склад с оглед на този данък стоки да са постъпили физически в него. Следва да се приеме, че въпреки формалния му характер подобно задължение е в състояние да позволи ефикасно да се постигнат преследваните цели, които са осигуряване на правилното събиране на данъка върху добавената стойност и избягване на свързаните с този данък злоупотреби, без обаче само по себе си да надхвърля необходимото за тяхното постигане. (вж. точки 29 и 30; точка 1 от диспозитива) Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/18, следва да се тълкува в смисъл, че съгласно принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност тя не допуска национална правна уредба, в изпълнение на която държава членка изисква заплащането на данък върху добавената стойност при внос, въпреки че той вече е бил погасен чрез обратно начисляване посредством автофактуриране и вписване в дневника за покупки и продажби на данъчнозадълженото лице. Следователно, за да осигурят правилното събиране на данъка върху добавената стойност при вноса и за да предотвратят злоупотребите, държавите членки имат право да предвидят в националното законодателство подходящи санкции за неспазване на задължението за физическо депозиране на внесената стока в данъчен склад, при което тези санкции не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на посочените цели. В това отношение, тъй като внесената стока не е била физически депозирана в данъчен склад, данъкът върху добавената стойност е бил дължим към момента на вноса и поради това плащането чрез обратно начисляване е просрочено начисляване на този данък. Просроченото начисляване обаче на данъка върху добавената стойност, ако няма опит за злоупотреба или засягане на държавния бюджет, представлява само формално нарушение, което не може да постави под съмнение правото на данъчнозадълженото лице на приспадане на данъка. При всички случаи късното начисляване на данъка само по себе си не би могло да се приравни на злоупотреба, която предполага, от една страна, дадената сделка, въпреки че са спазени условията, предвидени в съответните разпоредби от Шеста директива и в транспониращото тази директива национално законодателство, да е имала за последица получаването на данъчно предимство, предоставянето на което би противоречало на преследваната с тези разпоредби цел, и от друга страна, от определена съвкупност от обективни обстоятелства трябва да е видно, че основната цел на разглежданата сделка е получаването на данъчно предимство. Поради това — предвид доминиращото място на правото на приспадане в общата система на данъка върху добавената стойност, което цели да гарантира пълен неутралитет на данъчната тежест върху всички икономически дейности, а това предполага възможността данъчнозадълженото лице да приспадне този данък, дължим или платен във връзка с всички негови икономически дейности — санкция, която се състои в отказ да се признае правото на приспадане, не е съвместима с Шеста директива, когато не са установени нито злоупотреба, нито вреда за бюджета на държавата. (вж. точки 33, 34, 38, 39, 41 и 49; точка 2 от диспозитива)

Акт за присъединяване към Европейския съюз, Митнически съюз, Преходни мерки, Допускане до свободно обращение при освобождаване от мита, Стока, която към датата на присъединяването на Република Латвия се транспортира в разширената Общност, Формалности при износ, Вносни сборове, ДДС.

Keywords Summary Keywords 1. Митнически съюз — Допускане до свободно обращение при освобождаване от мита — Акт за присъединяване от 2003 г. (глава 5, точка 1 от приложение IV към Акта за присъединяване от 2003 г.; член 448 от Регламент № 2454/93 на Комисията) 2. Митнически съюз — Допускане до свободно обращение при освобождаване от мита — Акт за присъединяване от 2003 г. (глава 5, точка 1 от приложение IV към Акта за присъединяване от 2003 г.; Регламент № 2913/92 на Съвета; Регламент № 2454/93 на Комисията) 3. Митнически съюз — Вносни сборове — Обхват — Данък върху добавената стойност (член 4, параграф 10 от Регламент № 2913/92 на Съвета; член 2, параграф 2, член 11, част Б, параграф 3, буква а) и член 21, параграф 2 от Директива 77/388 на Съвета) Summary 1. След като към датата на присъединяването към Европейския съюз на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република, стоките се транспортират в разширената Общност, се прилага режимът, предвиден в глава 5, точка 1 от приложение IV към Акта за присъединяване, който изключва прилагането на другите митнически режими. Следователно, тъй като режимът, предвиден в глава 5, точка 1 от приложение IV към този Акт за присъединяване, е изчерпателен, в такъв случай не се прилага член 448 от Регламент № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 2787/2000, отнасящ се до облекчените процедури при транспортиране по море между държавите членки в рамките на режима на общностния транзит. Ето защо, включително когато е съставен товарен манифест, предвидените в член 448 от Регламента за прилагане № 2454/93 действия не могат да заместят формалностите при износ, посочени в глава 5, точка 1 от приложение IV към посочения Акт за присъединяване. От това следва, че за да се провери дали са спазени посочените в глава 5, точка 1 от приложение IV към Акта за присъединяване формалности при износ, е без значение дали са извършени действията, предвидени в член 448 от Регламента за прилагане, дори когато е съставен товарен манифест. (вж. точки 32—35; точка 1 от диспозитива) 2. Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 82/97, и Регламент № 2454/93, изменен с Регламент № 2787/2000, са приложими в новите държави членки, считано от 1 май 2004 г., без да е възможно да се твърди, че се прилага режимът, предвиден в глава 5, точка 1 от приложение IV към Акта за присъединяване към Европейския съюз на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република, когато предвидените в нея формалности при износ не са изпълнени за стоки, които към датата на присъединяването на тези нови държави членки към Европейския съюз се транспортират в разширената Общност. (вж. точка 41; точка 2 от диспозитива) 3. Член 4, параграф 10 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 82/97, трябва да се тълкува в смисъл, че вносните сборове не включват подлежащия на събиране при вноса на стоки данък върху добавената стойност. Освен това при внос на стока данъкът върху добавената стойност се дължи от лицето или лицата, посочено/посочени или прието/приети за платец/платци в държавата членка на вноса. (вж. точки 47, 49 и 52; точки 3 и 4 от диспозитива)