Documents - 7
cited in "Решение на Съда (шести състав) от 24 март 2022 г. W.G. срещу Dyrektor Izby Skarbowej w L. Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny. Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 9 — Данъчнозадължено лице — Членове 295 и 296 — Режим на единна данъчна ставка за земеделски производители — Съпрузи, които извършват селскостопанска дейност, като използват имущество, което е част от съпружеска имуществена общност — Възможност тези съпрузи да бъдат разглеждани като отделни данъчнозадължени лица за целите на ДДС — Избор на един от съпрузите да се откаже от статута на земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка, и да постави дейността си в зависимост от общия режим на ДДС — Загуба от другия съпруг на статута на земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка. Дело C-697/20."
Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 9, Данъчнозадължено лице, Членове 295 и 296, Режим на единна данъчна ставка за земеделски производители, Съпрузи, които извършват селскостопанска дейност, като използват имущество, което е част от съпружеска имуществена общност, Възможност тези съпрузи да бъдат разглеждани като отделни данъчнозадължени лица за целите на ДДС, Избор на един от съпрузите да се откаже от статута на земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка, и да постави дейността си в зависимост от общия режим на ДДС, Загуба от другия съпруг на статута на земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка.
Преюдициално запитване, Принципи на правото на Съюза, Зачитане на правото на защита, Данъчно производство, Упражняване на право на приспадане във връзка с данъка върху добавената стойност (ДДС), Отказ да се признае право на приспадане поради твърдяно неправомерно поведение на доставчици на данъчнозадълженото лице, Административен акт, издаден от националните данъчни органи, без на съответното данъчнозадължено лице да се предостави достъп до информацията и до документите, въз основа на които е издаден този акт, Подозрение за данъчна измама, Национална практика, която обуславя упражняването на правото на приспадане от притежаването на други удостоверителни документи, освен данъчната фактура, Допустимост.
Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/EО, Член 2, параграф 1, буква a), Приложно поле, Облагаеми сделки, Възмездна доставка на стоки, Прехвърляне на недвижим имот от акционерно дружество в полза на акционер като насрещна престация за обратното изкупуване на неговите акции.
Дело C-421/17 Szef Krajowej Administracji Skarbowej срещу Polfarmex Spółka Akcyjna w Kutnie (Преюдициално запитване,отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/EО — Член 2, параграф 1, буква a) — Приложно поле — Облагаеми сделки — Възмездна доставка на стоки — Прехвърляне на недвижим имот от акционерно дружество в полза на акционер като насрещна престация за обратното изкупуване на неговите акции“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 13 юни 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възмездна доставка на стоки — Понятие — Прехвърляне от акционерно дружество на сграда в полза на акционер като насрещна престация за обратното изкупуване на неговите акции — Включване — Условие — Недвижим имот, предназначен за икономическата дейност на акционерното дружество (член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност следва да се тълкува в смисъл, че ако акционерно дружество прехвърли на един от своите акционери правото на собственост върху недвижими имоти като насрещна престация, какъвто е случаят в главното производство, за обратното изкупуване на акции от посоченото акционерно дружество в рамките на предвиден от националното законодателство механизъм за обезсилване на акциите от капитала на това дружество, притежавани от този акционер, е налице подлежаща на облагане с ДДС възмездна доставка на вещи, доколкото посочените недвижими имоти са предназначени за икономическата дейност на това акционерно дружество. (вж. т. 46 и диспозитива)
Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Шеста директива 77/388/ЕИО, Член 4, параграфи 1 и 4, Директива 2006/112/ЕО, Членове 9 и 11, Понятие за данъчнозадължено лице, Граждански дружества, които продават продуктите си под обща марка и чрез капиталово дружество, Понятие за самостоятелни предприятия, Отказ за признаване на качеството на данъчнозадължено лице, Обратна сила, Шеста директива 77/388, Член 25, Директива 2006/112, Членове 272 и 296, Режим на единна данъчна ставка за земеделски производители, Изключване от режима на единна данъчна ставка, Обратна сила.
Дело C-340/15 Christine Nigl и др. срещу Finanzamt Waldviertel (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzgericht) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 4, параграфи 1 и 4 — Директива 2006/112/ЕО — Членове 9 и 11 — Понятие за данъчнозадължено лице — Граждански дружества, които продават продуктите си под обща марка и чрез капиталово дружество — Понятие за самостоятелни предприятия — Отказ за признаване на качеството на данъчнозадължено лице — Обратна сила — Шеста директива 77/388 — Член 25 — Директива 2006/112 — Членове 272 и 296 — Режим на единна данъчна ставка за земеделски производители — Изключване от режима на единна данъчна ставка — Обратна сила“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 12 октомври 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Независима икономическа дейност по смисъла на член 4 от Директива 77/388 и член 9 от Директива 2006/112 — Критерии за преценка
(член 4, параграфи 1 и 4 от Директива 77/388 на Съвета и член 9, параграф 1 и член 10 от Директива 2006/112 на Съвета)
Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Специални режими — Режим на единна данъчна ставка, приложим за земеделските производители — Граждански дружества, които са самостоятелни задължени по данъка върху добавената стойност предприятия — Неприлагане на посочения режим за такива дружества, свързани с капиталово дружество или образуващи обединение на лица, което поради големината си или правноорганизационната си форма надхвърля границите на режима на единна данъчна ставка — Допустимост — Условие
(член 25 от Директива 77/388 на Съвета и член 296 от Директива 2006/112 на Съвета)
Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Специални режими — Режим на единна данъчна ставка, приложим за земеделските производители — Поставяне под въпрос от данъчните органи с обратна сила на приложимостта на посочения режим на единна данъчна ставка — Допустимост с оглед на принципа на правната сигурност — Условие — Спазване на преклузивния срок, в който данъчните органи трябва да предприемат действия
(Директиви 77/388 и 2006/112 на Съвета) Член 4, параграф 1 и параграф 4, първа алинея от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2004/66, от една страна, както и член 9, параграф 1, първа алинея и член 10 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, от друга страна, трябва да се тълкуват в смисъл, че граждански дружества, които действат самостоятелно като такива в отношенията с доставчиците си, с публичните органи и до известна степен с клиентите си — като всяко от тях произвежда своя собствена продукция предимно със свои производствени средства — но продават продуктите си главно под обща марка чрез капиталово дружество, чиито дялове се държат от съдружниците в гражданските дружества и от други членове на семейството, следва да бъдат разглеждани като самостоятелни задължени по данъка върху добавената стойност (ДДС) предприятия.
В това отношение понятията, използвани в член 4, параграф 1, първа алинея от Шеста директива и в член 9, параграф 1 от Директива 2006/112, и по-специално изразът „всяко лице“, дават на понятието „данъчнозадължено лице“ широко определение, изградено около независимото упражняване на икономическа дейност в смисъл, че всички физически и юридически лица както на публичното, така и на частното право, а дори и неперсонифицираните образувания, които обективно отговарят на критериите, съдържащи се в тази разпоредба, се считат за данъчнозадължени по ДДС лица. Следователно, за да се установи дали икономическата дейност се упражнява независимо, следва да се провери дали съответното лице извършва дейността от свое име, за своя сметка и на своя отговорност, както и дали носи икономическия риск, свързан с извършването ѝ. В този контекст наличието на известно сътрудничество между граждански дружества и капиталово дружество, по-специално при продажба на продуктите им под обща марка, не е достатъчно, за да постави под въпрос независимостта на тези граждански дружества по отношение на капиталовото дружество.
(вж. т. 27, 28, 31 и 34; т. 1 от диспозитива)
Член 25 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2004/66, и член 296 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат предвиденият в тях общ режим на единна данъчна ставка за земеделски производители да не бъде приложен за граждански дружества, които се приемат за самостоятелни задължени по данъка върху добавената стойност (ДДС) предприятия и които си сътрудничат, с мотива че поради големината на предприятието или правноорганизационната форма този режим не се прилага за капиталово дружество, за обединение на лица, състоящо се от съдружниците в гражданските дружества, или за обединение на лица, състоящо се от капиталовото дружество и от съдружниците в посочените граждански дружества, дори и гражданските дружества да не попадат в изключена от този режим категория производители, стига поради връзките си с това дружество или с едно от тези обединения практически да са в състояние да поемат административните разходи за изпълнение на формалностите, свързани с прилагането на общия или опростения режим на ДДС, като това обстоятелство трябва да бъде преценено от запитващата юрисдикция.
(вж. т. 46; т. 2 от диспозитива)
Когато прилагането на общия режим на единна данъчна ставка за земеделски производители принципно се изключва за граждански дружества, които продават продуктите си под обща марка чрез капиталово дружество, решението за изключване поражда действие за периода преди датата на приемането му, стига то да е прието в преклузивния срок, в който данъчните органи трябва да предприемат действия, и да не поражда последици с обратна сила за периода преди настъпването на правните и фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието.
Всъщност, след като принципът на правна сигурност допуска в преклузивния срок данъчната администрация да установи допълнително задължение по данъка върху добавената стойност (ДДС) във връзка с приспаднатия данък или за вече предоставени услуги, които е трябвало да бъдат обложени с този данък, такова правило трябва да важи и когато режимът, по който е било облагано задължено по ДДС лице, е бил поставен под въпрос от данъчните органи, включително за период, предхождащ датата на решението на данъчните органи. Това важи обаче само ако последното решение е прието в преклузивния срок, в който данъчните органи трябва да предприемат действия, и не поражда последици с обратна сила преди датата на настъпване на фактическите и правните обстоятелства, въз основа на които е прието. При това положение обстоятелството, че данъчните органи първо са признали, че режимът на единна ставка се прилага за няколко граждански дружества, не е от значение за поставянето на този режим под въпрос, тъй като фактическите и правните обстоятелства, въз основа на които е взето новото решение на данъчните органи, са настъпили след момента на признаване и в рамките на преклузивния срок, в който данъчните органи трябва да предприемат действия.
(вж. т. 48—51; т. 3 от диспозитива)