Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 2, параграф 1, буква в), Приложимост ratione temporis, Облагаеми с ДДС доставки, Възмездни доставки на услуги, Изисквания, Вътрешни отношения в рамките на група, Доставки на услуги, свързани с ремонт или подмяна на компоненти на обхванати от гаранция вятърни генератори и с изготвянето на доклади за несъответствие, Дебитни известия, издадени от доставчика без посочване на ДДС, Приспадане (във връзка със същите доставки) от доставчика на ДДС по получени доставки на стоки и услуги, фактурирани на него от подизпълнителите му.

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Приложно поле, Член 2, параграф 1, буква в), Доставка на услуги, извършвана възмездно, Изключване на аудио-визуалните медийни услуги, които се предлагат на зрителите и са финансирани с обществена субсидия, и за които зрителите не плащат възнаграждение, Член 168, Право на приспадане, Данъчнозадължено лице, което извършва както облагаеми сделки, така и сделки, които не попадат в приложното поле на ДДС.

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 66, Данъчно събитие и изискуемост на данъка, Момент на доставяне на услугите, Строителни и строително-монтажни работи, Отчитане на момента на приемането на работите, предвидено в договора за предоставяне на услуги.

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Шеста директива 77/388/ЕИО, Директива 2006/112/ЕО, Освобождаване от ДДС, Член 86, параграф 1, буква б) и член 144, Освобождаване от вносни мита на пратки с незначителна стойност или нетърговски характер, Освобождаване на услуги във връзка с внос на стоки, Национална правна уредба, която предвижда облагане с ДДС на разходите за транспорт на документи и стоки с незначителна стойност въпреки техния съпътстващ характер за необлагаеми стоки.

Дело C-273/16 Agenzia delle Entrate срещу Federal Express Europe Inc. (Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Шеста директива 77/388/ЕИО — Директива 2006/112/ЕО — Освобождаване от ДДС — Член 86, параграф 1, буква б) и член 144 — Освобождаване от вносни мита на пратки с незначителна стойност или нетърговски характер — Освобождаване на услуги във връзка с внос на стоки — Национална правна уредба, която предвижда облагане с ДДС на разходите за транспорт на документи и стоки с незначителна стойност въпреки техния съпътстващ характер за необлагаеми стоки“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 4 октомври 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване при внос — Освобождаване на услуги във връзка с внос на стоки — Национална правна уредба, която предвижда облагане с данък върху добавената стойност на разходите за транспорт на документи и стоки с незначителна стойност въпреки техния съпътстващ характер за необлагаеми стоки — Недопустимост (член 144 и член 86, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 144 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност във връзка с член 86, параграф 1, буква б) от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която предвижда за прилагането на освобождаването от данък върху добавената стойност на съпътстващи услуги, включително транспортни, не само тяхната стойност да бъде включена в облагаемата основа, но и тези услуги да са били ефективно обложени с данък върху добавената стойност на митницата в момента на вноса. В това отношение следва да се припомни, че член 86, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС гарантира, че облагането на съпътстващата доставка следва облагането на основната доставка. Всъщност според член 144 от тази директива, от една страна, главната освободена доставка съответства на вноса на стоки, и от друга страна, съпътстващите доставки са услугите, изброени в член 86, параграф 1, буква б) от посочената директива, като те трябва в качеството си на такива да следват данъчната съдба на основната доставка, при условие че тяхната стойност е включена в данъчната основа. Следователно от съвместния прочит на член 86, параграф 1, буква б) и член 144 от Директивата за ДДС произтича, че доколкото транспортните разходи са включени в данъчната основа на освободената сделка по внос, съпътстващата доставка на услуга трябва също да бъде освободена от ДДС. Изискването тази доставка на услуга да е ефективно обложена с ДДС на митницата, както предвижда разглежданото по главното производство законодателство, би лишило от ефективност освобождаването по член 144 от Директивата за ДДС, при положение че такова изискване би имало за последица посоченото освобождаване никога да не бъде приложимо в случай на внос на пратки, състоящи се от стоки с незначителна стойност или без търговски характер, макар че последните трябва да бъдат освободени от ДДС по силата на член 143, буква б) от тази директива. Съдът вече е признал по отношение на освобождаването от вносни мита на стоки с незначителна стойност, че то има за цел административно опростяване на митническите процедури (вж. в този смисъл решение от 2 юли 2009 г., Har Vaessen Douane Service,C-7/08, EU:C:2009:417, т. 33). От това следва, че разходите за транспорт, свързани с крайния внос на стоките, трябва да бъдат освободени от ДДС, доколкото тяхната стойност е включена в данъчната основа, макар да не са били обложени с ДДС на митницата в момента на вноса. (вж. т. 39—41, 44, 46 и 47 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 2, параграф 1, буква в) и член 9, параграф 1, Данъчнозадължени лица, Икономически дейности, Понятие, Училищен превоз.

Дело C-520/14 Gemeente Borsele срещу Staatssecretaris van Financiën и Staatssecretaris van Financiën срещу Gemeente Borsele (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 2, параграф 1, буква в) и член 9, параграф 1 — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Училищен превоз“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 12 май 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Икономически дейности по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 — Училищен превоз, предоставен от административно-териториална единица — Разлика между оперативните разходи и сумите, получени като насрещна престация за услугите по училищен превоз, която сочи по-скоро за наличие на административна такса, отколкото на възнаграждение — Липса на пряка връзка между предоставената услуга и получената парична сума — Изключване (член 2, параграф 1, буква в) и член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че административно-териториална единица, която предоставя услуга по училищен превоз, не извършва икономическа дейност и следователно няма качеството на данъчнозадължено лице, когато чрез таксите, които събира, общината си възстановява само малка част от направените разходи. Всъщност разглежданите такси не се дължат от всеки ползвател, а се плащат само от една трета от ползвателите, така че размерът им покрива само 3 % от всички разходи за превоза, като останалата част се финансира с публични средства. Такава разлика между оперативните разходи и сумите, получени като насрещна престация за доставените услуги, навежда на мисълта, че заплащаната от родителите такса трябва да се приравни по-скоро на административна такса, отколкото на възнаграждение. От тази асиметрия следва, че липсва реална връзка между платената сума и извършената доставка на услуги. Следователно не се установява, че връзката между предоставяната от посочената община превозна услуга и дължимата от родителите парична сума е пряка, както се изисква, за да може тази сума да се счита за насрещна престация, представляваща възнаграждение за услугата, а последната — за икономическа дейност по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112. (вж. т. 33, 34 и 36 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/EО, Член 2, параграф 1, буква в) и член 135, параграф 1, букви г), е), Възмездни услуги, Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути, Освобождаване.

Дело C-264/14 Skatteverket срещу David Hedqvist (Преюдициално запитване, отправено от Högsta förvaltningsdomstolen) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/EО — Член 2, параграф 1, буква в) и член 135, параграф 1, букви г)—е) — Възмездни услуги — Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути — Освобождаване“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 22 октомври 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възмездни доставки на услуги — Понятие — Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути — Включване (член 2, параграф 1, буква в) и членове 14 и 24 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Банкови сделки или сделки с ценни книжа — Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути — Изключване (член 135, параграф 1, букви г) и е) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Валутни сделки — Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути — Включване (член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112 на Съвета) Право на Европейския съюз — Тълкуване — Текстове, изготвени на различни езици — Разлики между текстовете на отделните езици — Отчитане на общия разум и на целта на съответната правна уредба (член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че представляват възмездни доставки на услуги по смисъла на тази разпоредба сделки, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута „биткойн“ и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна. Всъщност, на първо място, виртуалната валута с двупосочен поток „биткойн“ не може да се квалифицира като материална вещ по смисъла на член 14 от Директива 2006/112, тъй като тази виртуална валута няма друго предназначение, освен да се използва като платежно средство. Следователно сделките, които се състоят в обмяна на различни платежни средства, не попадат в обхвата на понятието „доставка на стоки“ по посочения член 14 от Директивата. При това положение тези сделки представляват доставки на услуги по смисъла на член 24 от Директива 2006/112. На второ място, колкото до възмездния характер на доставката на услуги по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от споменатата директива, следва да се приеме, че сделките, при които е налице синалагматично правоотношение, съгласно което страните се задължават взаимно да предоставят суми в определена валута и да получат тяхната равностойност във виртуална валута с двупосочен поток или обратно, представляват доставки на услуги, извършени срещу насрещна престация, която е в пряка връзка с предоставената услуга. В това отношение при определянето на възмездния характер на дадена доставка на услуги фактът, че възнаграждението за посочената доставка не приема формата на комисиона или на плащане на специфични разходи, е ирелевантен. (вж. т. 24 и 26—31; т. 1 от диспозитива) Член 135, параграф 1, букви г) и е) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че доставки на услуги, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута „биткойн“ и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна, не попадат в приложното поле на тези разпоредби. Що се отнася, най-напред, до предвидените в член 135, параграф 1, буква г) от същата директива освобождавания, тъй като виртуалната валута „биткойн“ е договорно платежно средство, от една страна, тя не може да се счита нито за текуща сметка, нито за депозит, плащане или превод. От друга страна, за разлика от дълговете, чековете и другите прехвърляеми инструменти по член 135, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112, тя представлява средство за пряко разплащане между операторите, които я приемат. На следващо място, що се отнася до предвидените в член 135, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112 освобождавания, виртуалната валута „биткойн“ не представлява нито ценна книга, материализираща право на собственост върху дялове от юридически лица, нито ценна книга от подобно естество. (вж. т. 38, 42, 54, 55 и 57; т. 2 от диспозитива) Член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че доставки на услуги, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута „биткойн“ и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна, представляват сделки, освободени от данък върху добавената стойност по смисъла на тази разпоредба. Всъщност понятията, използвани в член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112, съгласно който държавите членки освобождават сделките, засягащи по-специално валута, банкноти и монети, използвани като законно платежно средство, трябва да се тълкуват и прилагат по еднакъв начин в светлината на текстовете на всички езици на Съюза. Целта на предвидените в тази разпоредба освобождавания е именно да се отстранят трудностите, свързани с определянето на данъчната основа и на размера на подлежащия на приспадане данък върху добавената стойност, които възникват във връзка с данъчното облагане на финансови сделки. Сделките с нетрадиционни валути — тоест с валути, различни от паричните единици, които са законни платежни средства в една или повече държави, доколкото тези валути са приети от страните по дадена сделка като платежно средство, алтернативно на законните платежни средства, и нямат друго предназначение, освен да се използват като платежно средство —представляват финансови сделки. Освен това при някои специфични сделки, като сделките по обмяна, трудностите, свързани с определянето на данъчната основа и на размера на подлежащия на приспадане данък върху добавената стойност, могат да бъдат идентични, независимо дали става дума за обмяна на традиционни валути, обичайно освободена по силата на член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112, или за обмяна на такива валути, от една страна, срещу виртуални валути с двупосочен поток, от друга страна, които, без да са законни платежни средства, са платежно средство, прието от страните по дадена сделка, и обратно. В това отношение едно тълкуване на посочената разпоредба в смисъл, че тя се отнася единствено до сделките с традиционните валути, би отнело част от действието ѝ. (вж. т. 44, 45, 48—51, 53 и 57; т. 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. т. 47)

Данъчни въпроси, ДДС, Форми на хазарт, Правна уредба на държава членка, съгласно която дейността с монетни игрални автомати с малки печалби се облага едновременно с ДДС и с особен данък, Допустимост, Данъчна основа, Възможност за данъчнозадълженото лице да отрази ДДС в цената.

Дело C-440/12 Metropol Spielstätten Unternehmergesellschaft (haftungsbeschränkt) срещу Finanzamt Hamburg-Bergedorf (Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Hamburg) „Данъчни въпроси — ДДС — Форми на хазарт — Правна уредба на държава членка, съгласно която дейността с монетни игрални автомати с малки печалби се облага едновременно с ДДС и с особен данък — Допустимост — Данъчна основа — Възможност за данъчнозадълженото лице да отрази ДДС в цената“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 24 октомври 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Освобождаване — Освобождаване на залагането, лотариите и другите форми на хазарт — Член 401 от Директива 2006/112 — Приложно поле — Кумулативно събиране на данък върху добавената стойност и особен национален данък върху хазартните игри — Допустимост — Условие (член 135, параграф 1, буква и) и член 401 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставки на услуги — Действително получена от доставчика насрещна престация — Монетни игрални автомати — Изключване на фиксирания процент от залозите, който задължително се изплаща обратно на играчите като печалба Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Експлоатация на игрални автомати — Национална правна уредба или практика, която определя данъчната основа като сумата от касовите приходи за определен период — Допустимост (член 1, параграф 2, първа алинея и член 73 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Национална правна уредба, съгласно която експлоатацията на монетни игрални автомати с малки печалби се облага едновременно с данък върху добавената стойност и с особен данък, но която не е пречка за отразяване на данъка върху добавената стойност в цената за крайните потребители Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Национална правна уредба на нехармонизиран данък — Приспадане на данъка върху добавената стойност от нехармонизирания данък (член 1, параграф 2 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 401 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност във връзка с член 135, параграф 1, буква и) от посочената директива трябва да се тълкува в смисъл, че данъкът върху добавената стойност може да се събира кумулативно с особен национален данък върху хазартните игри, при условие че националният данък не може да се характеризира като данък върху оборота. Що се отнася до формите на хазарт, член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, в който се предвижда в частност хазартните игри да бъдат освободени от данък върху добавената стойност „при условията и ограниченията, постановени от държавите членки“, трябва да се тълкува в смисъл, че упражняването на предоставената на държавите членки и предвидена в посочената разпоредба възможност да определят условията и ограниченията за освобождаване от данък им позволява да освобождават от този данък само някои форми на хазарт. В това отношение от гледна точка на принципа на данъчен неутралитет е ирелевантна промяната в размера на нехармонизиран данък върху игрите — по който задължени са и някои задължени за данъка върху добавената стойност организатори и лица, провеждащи хазартни игри по занятие — която се определя в зависимост от дължимия във връзка с тази дейност данък върху добавената стойност. (вж. точки 29, 30 и 32; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 38 и 40) Член 1, параграф 2, първа алинея и член 73 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална разпоредба или практика, съгласно която при експлоатацията на игрални автомати данъчната основа се определя като сумата на касовите приходи на автомата за определен период. В това отношение данъчна практика, съгласно която данъчната основа за сделките, извършвани чрез игрални автомати, се определя като месечните касови приходи, които от своя страна зависят от сумата на печалбите и загубите на различните играчи, не може да се смята за противоречаща на правото на Съюза само защото няма пропорционалност между изискуемия данък върху добавената стойност и залозите на всеки играч, разглеждани поотделно. (вж. точки 39 и 44; точка 2 от диспозитива) Правна уредба на държава членка, която ограничава загубите на потребителите на монетни игрални автомати с малка печалба, не е пречка за отразяването на данъка върху добавената стойност в цената за крайните потребители. Всъщност, доколкото предвижда, че нетните касови приходи образуват данъчната основа на данъка върху добавената стойност, такава правна уредба гарантира, че в данъчната основа ще се включват само приходи, които действително са получени от оператора на игралните автомати, и същевременно че дължимият данък, изчислен чрез прилагането на законната данъчна ставка към нетната сума на касата като данъчна основа, също ще е действително заплатен от крайните потребители. (вж. точки 48, 51 и 52) Член 1, параграф 2 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба на нехармонизиран данък, съгласно която дължимият данък върху добавената стойност изцяло се приспада от нехармонизирания данък. (вж. точка 60; точка 3 от диспозитива) Дело C-440/12 Metropol Spielstätten Unternehmergesellschaft (haftungsbeschränkt) срещу Finanzamt Hamburg-Bergedorf (Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Hamburg) „Данъчни въпроси — ДДС — Форми на хазарт — Правна уредба на държава членка, съгласно която дейността с монетни игрални автомати с малки печалби се облага едновременно с ДДС и с особен данък — Допустимост — Данъчна основа — Възможност за данъчнозадълженото лице да отрази ДДС в цената“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 24 октомври 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Освобождаване — Освобождаване на залагането, лотариите и другите форми на хазарт — Член 401 от Директива 2006/112 — Приложно поле — Кумулативно събиране на данък върху добавената стойност и особен национален данък върху хазартните игри — Допустимост — Условие (член 135, параграф 1, буква и) и член 401 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставки на услуги — Действително получена от доставчика насрещна престация — Монетни игрални автомати — Изключване на фиксирания процент от залозите, който задължително се изплаща обратно на играчите като печалба Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Експлоатация на игрални автомати — Национална правна уредба или практика, която определя данъчната основа като сумата от касовите приходи за определен период — Допустимост (член 1, параграф 2, първа алинея и член 73 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Национална правна уредба, съгласно която експлоатацията на монетни игрални автомати с малки печалби се облага едновременно с данък върху добавената стойност и с особен данък, но която не е пречка за отразяване на данъка върху добавената стойност в цената за крайните потребители Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Национална правна уредба на нехармонизиран данък — Приспадане на данъка върху добавената стойност от нехармонизирания данък (член 1, параграф 2 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 401 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност във връзка с член 135, параграф 1, буква и) от посочената директива трябва да се тълкува в смисъл, че данъкът върху добавената стойност може да се събира кумулативно с особен национален данък върху хазартните игри, при условие че националният данък не може да се характеризира като данък върху оборота. Що се отнася до формите на хазарт, член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, в който се предвижда в частност хазартните игри да бъдат освободени от данък върху добавената стойност „при условията и ограниченията, постановени от държавите членки“, трябва да се тълкува в смисъл, че упражняването на предоставената на държавите членки и предвидена в посочената разпоредба възможност да определят условията и ограниченията за освобождаване от данък им позволява да освобождават от този данък само някои форми на хазарт. В това отношение от гледна точка на принципа на данъчен неутралитет е ирелевантна промяната в размера на нехармонизиран данък върху игрите — по който задължени са и някои задължени за данъка върху добавената стойност организатори и лица, провеждащи хазартни игри по занятие — която се определя в зависимост от дължимия във връзка с тази дейност данък върху добавената стойност. (вж. точки 29, 30 и 32; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 38 и 40) Член 1, параграф 2, първа алинея и член 73 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална разпоредба или практика, съгласно която при експлоатацията на игрални автомати данъчната основа се определя като сумата на касовите приходи на автомата за определен период. В това отношение данъчна практика, съгласно която данъчната основа за сделките, извършвани чрез игрални автомати, се определя като месечните касови приходи, които от своя страна зависят от сумата на печалбите и загубите на различните играчи, не може да се смята за противоречаща на правото на Съюза само защото няма пропорционалност между изискуемия данък върху добавената стойност и залозите на всеки играч, разглеждани поотделно. (вж. точки 39 и 44; точка 2 от диспозитива) Правна уредба на държава членка, която ограничава загубите на потребителите на монетни игрални автомати с малка печалба, не е пречка за отразяването на данъка върху добавената стойност в цената за крайните потребители. Всъщност, доколкото предвижда, че нетните касови приходи образуват данъчната основа на данъка върху добавената стойност, такава правна уредба гарантира, че в данъчната основа ще се включват само приходи, които действително са получени от оператора на игралните автомати, и същевременно че дължимият данък, изчислен чрез прилагането на законната данъчна ставка към нетната сума на касата като данъчна основа, също ще е действително заплатен от крайните потребители. (вж. точки 48, 51 и 52) Член 1, параграф 2 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба на нехармонизиран данък, съгласно която дължимият данък върху добавената стойност изцяло се приспада от нехармонизирания данък. (вж. точка 60; точка 3 от диспозитива)

ДДС, Доставка на лизингови услуги, съпътствана от доставка на услуги по застраховане на лизингованата вещ, извършено от лизингодателя и фактурирано от него на лизингополучателя, Квалифициране, Единна комплексна доставка или две отделни доставки, Освобождаване, Застрахователна сделка.

Дело C-224/11 BGŻ Leasing sp. z o.o. срещу Dyrektor Izby Skarbowej w Warszawie (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „ДДС — Доставка на лизингови услуги, съпътствана от доставка на услуги по застраховане на лизингованата вещ, извършено от лизингодателя и фактурирано от него на лизингополучателя — Квалифициране — Единна комплексна доставка или две отделни доставки — Освобождаване — Застрахователна сделка“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 17 януари 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Доставка на лизингови услуги, съпътствана от доставка на услуги по застраховане на лизингованата вещ — Единна доставка, състояща се от две отделни доставки — Изключване (членове 1 и 78 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Данък върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Случаи на освобождаване на застрахователните и презастрахователните сделки — Понятие — Лизингодател, който застрахова лизингованата вещ — Включване (член 135, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Както следва от член 1, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, за целите на прилагането на този данък всяка доставка на услуги в общия случай трябва да се счита за отделна и самостоятелна. При определени обстоятелства обаче няколко формално самостоятелни доставки, които могат да бъдат извършени поотделно и по този начин могат да бъдат обложени или освободени поотделно, трябва да се считат за една-единствена сделка, когато не са самостоятелни. Налице е една-единствена сделка по-специално когато два или повече елементи или действия, предоставени от данъчнозадълженото лице на клиента, са толкова тясно свързани, че обективно образуват една-единствена неделима икономическа доставка, чието разделяне на части би било изкуствено. Такъв е и случаят, когато един или повече елементи трябва да се разглеждат като съставляващи основната доставка на услуги, докато, обратно, един или повече елементи трябва да се разглеждат като една или повече съпътстващи доставки на услуги, които имат същото данъчно третиране като основната доставка. В това отношение една доставка се счита за съпътстваща по отношение на основна доставка по-специално когато за клиентите не представлява цел сама по себе си, а начин те да се възползват при най-добри условия от основната услуга на доставчика. Поначало не е такъв случаят с доставката на услуги по застраховането на лизингована вещ и доставката на услуги по самия лизинг. В това отношение, въпреки че благодарение на доставката на услугата по застраховане на лизингованата вещ рисковете, с които се сблъсква лизингополучателят, са поначало намалени в сравнение с тези, които възникват, в случай че не е сключена подобна застраховка, вярно е също, че това обстоятелство произтича от самото естество на доставката на застрахователната услуга. Само по себе си обаче това обстоятелство не означава, че подобна доставка на застрахователна услуга следва да се счита за съпътстваща по отношение на доставката на лизинговата услуга, в рамките на която се сключва застраховката. Действително, въпреки че подобна доставка на застрахователна услуга, получавана от лизингополучателя чрез лизингодателя, може да улесни ползването на лизинговата услуга, следва да се приеме, че сама по себе си тя представлява основно цел за лизингополучателя, а не само начин той да се възползва при най-добри условия от посочената услуга. (вж. точки 29, 30, 41, 42, 48 и 50; точка 1 от диспозитива) Когато самият лизингодател застрахова лизингованата вещ и префактурира на лизингополучателя точния размер на разходите за застраховката, подобна сделка представлява застрахователна сделка по смисъла на член 135, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност и следователно трябва да се освободи от посочения данък. Действително подобна доставка на застрахователна услуга не може да подлежи на облагане с данък върху добавената стойност поради самото префактуриране на разноските за нея съгласно договорното споразумение, сключено между страните по договор за лизинг. Фактът, че по искане на клиентите си лизингодателят сключва застраховка с трето лице и след това им префактурира точния размер на разноските, които е фактурирало третото лице, не може да опровергае този извод. При подобни обстоятелства, доколкото разглежданата доставка на застрахователна услуга остава непроменена, префактурираната сума представлява всъщност насрещната престация за посочената застраховка и при това положение подобна сделка не следва да се облага с данък върху добавената стойност. (вж. точки 62 и 70; точка 2 от диспозитива)

Преюдициално запитване, ДДС, Директиви 77/388/ЕИО и 2006/112/ЕО, Възстановяване, Срок, Лихви, Прихващане, Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност, Защита на оправданите правни очаквания.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) 3. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Summary 1. Член 183 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138, разгледан във връзка с принципа на защита на оправданите правни очаквания, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда с обратна сила да се продължи срокът за възстановяване на надвзет данък върху добавената стойност, доколкото тази правна уредба лишава данъчнозадълженото лице от правото, с което е разполагало преди влизането ѝ в сила, да получи лихва за забава върху сумата, която трябва да му се възстанови. (вж. точка 41; точка 1 от диспозитива) 2. Член 183 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138, разгледан в съответствие с принципа на данъчен неутралитет, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която общият срок за възстановяване на надвзетия данък върху добавената стойност, след изтичането на който се дължи лихва за забава върху сумата, която трябва да се възстанови, се продължава при започване на данъчна ревизия, като в резултат от това продължаване лихвата се дължи едва от датата на приключване на това производство, при положение че надвзетият данък вече е бил прехвърлен през трите данъчни периода, следващи този, през който надвзетият данък е бил налице. За сметка на това обстоятелството, че този общ срок е определен с продължителност от 45 дни, не е в разрез със споменатата разпоредба. (вж. точка 61; точка 2 от диспозитива) 3. Член 183 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска надвзетият данък върху добавената стойност да се възстановява чрез прихващане. Действително държавите членки със сигурност разполагат със свобода на действие при установяването на реда и условията за възстановяване на надвзетия данък върху добавената стойност, при положение че възстановяването се направи в разумен срок чрез плащане в брой или по равностоен начин и за данъчнозадълженото лице няма никакъв финансов риск. (вж. точки 64 и 67; точка 3 от диспозитива)