Преюдициално запитване, Хармонизация на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, Осма директива 79/1072/ЕИО, Членове 3, 6 и 7, Условия за възстановяване на данъка върху добавената стойност (ДДС), Данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната, Отказ да се възстанови платеният ДДС, Документи, доказващи правото на възстановяване, Непредставяне на подкрепящи документи в определените срокове.

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане на платения по получени доставки ДДС, Член 168, Верига от доставки на стоки, Отказ поради съществуването на тази верига да се признае право на приспадане, Задължение на компетентния данъчен орган да установи наличието на злоупотреба.

Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Шеста директива 77/388/ЕИО, Право на приспадане на данъка, платен за получена доставка, Задължения на данъчнозадълженото лице, Притежаване на нередовни или неточни фактури, Липса на задължителни реквизити, Отказ на право на приспадане, Последващи доказателства за действителното извършване на фактурираните сделки, Коригирани фактури, Право на възстановяване на ДДС, Принцип на неутралитет.

Дело C-271/12 Petroma Transports SA и др. срещу État belge (Преюдициално запитване, отправено от Cour d’appel de Mons) „Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Право на приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Притежаване на нередовни или неточни фактури — Липса на задължителни реквизити — Отказ на право на приспадане — Последващи доказателства за действителното извършване на фактурираните сделки — Коригирани фактури — Право на възстановяване на ДДС — Принцип на неутралитет“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 8 май 2013 г. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Притежаване на фактура, съдържаща определени данни — Национална правна уредба, която не допуска право на приспадане поради грешки във фактурата, когато фактурата е коригирана след решението на администрацията — Допустимост (член 17, параграф 2, член 18, параграф 1, буква а) и член 22, параграф 3, букви б) и в) и параграф 8 от Директива 77/388 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Национална правна уредба, която не допуска право на приспадане поради грешки във фактурата, нито на възстановяване на платения данък — Спазване на принципа на данъчен неутралитет (член 22 от Директива 77/388 на Съвета) Разпоредбите на Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 94/5, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на приспадане на данъка върху добавената стойност може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Всъщност, макар общата система на данъка върху добавената стойност да не забранява коригирането на погрешно съставени фактури в случаите, когато са изпълнени всички материални условия, необходими за упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, това право все пак може да бъде отказано, ако данъчнозадълженото лице представи на съответния орган коригирана фактура едва след като последният е приел решението си, възпрепятствайки го по този начин да гарантира правилното събиране на данъка и контрола му. (вж. точки 34—36; точка 1 от диспозитива) Принципът на данъчен неутралитет допуска данъчната администрация да откаже възстановяване на данъка върху добавената стойност, платен от дружество, доставчик на услуги, когато упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен за същите услуги, е било отказано на дружествата, получатели на услугите, поради това че са констатирани нередности във фактурите, издадени от дружеството, доставчик на услугите. Щом като действителното предоставяне на услугите, подлежащи на облагане с данък върху добавената стойност, е потвърдено, данъкът по тези сделки е изискуем и е правомерно платен на данъчната администрация. Всяко различно тълкуване би могло да доведе до случаи на възпрепятстване на правилното събиране на данъка върху добавената стойност, каквито именно член 22 от Шеста директива относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 94/5, цели да избегне. (вж. точки 43 и 44; точка 2 от диспозитива) Дело C-271/12 Petroma Transports SA и др. срещу État belge (Преюдициално запитване, отправено от Cour d’appel de Mons) „Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Право на приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Притежаване на нередовни или неточни фактури — Липса на задължителни реквизити — Отказ на право на приспадане — Последващи доказателства за действителното извършване на фактурираните сделки — Коригирани фактури — Право на възстановяване на ДДС — Принцип на неутралитет“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 8 май 2013 г. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Притежаване на фактура, съдържаща определени данни — Национална правна уредба, която не допуска право на приспадане поради грешки във фактурата, когато фактурата е коригирана след решението на администрацията — Допустимост (член 17, параграф 2, член 18, параграф 1, буква а) и член 22, параграф 3, букви б) и в) и параграф 8 от Директива 77/388 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Национална правна уредба, която не допуска право на приспадане поради грешки във фактурата, нито на възстановяване на платения данък — Спазване на принципа на данъчен неутралитет (член 22 от Директива 77/388 на Съвета) Разпоредбите на Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 94/5, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на приспадане на данъка върху добавената стойност може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Всъщност, макар общата система на данъка върху добавената стойност да не забранява коригирането на погрешно съставени фактури в случаите, когато са изпълнени всички материални условия, необходими за упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, това право все пак може да бъде отказано, ако данъчнозадълженото лице представи на съответния орган коригирана фактура едва след като последният е приел решението си, възпрепятствайки го по този начин да гарантира правилното събиране на данъка и контрола му. (вж. точки 34—36; точка 1 от диспозитива) Принципът на данъчен неутралитет допуска данъчната администрация да откаже възстановяване на данъка върху добавената стойност, платен от дружество, доставчик на услуги, когато упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен за същите услуги, е било отказано на дружествата, получатели на услугите, поради това че са констатирани нередности във фактурите, издадени от дружеството, доставчик на услугите. Щом като действителното предоставяне на услугите, подлежащи на облагане с данък върху добавената стойност, е потвърдено, данъкът по тези сделки е изискуем и е правомерно платен на данъчната администрация. Всяко различно тълкуване би могло да доведе до случаи на възпрепятстване на правилното събиране на данъка върху добавената стойност, каквито именно член 22 от Шеста директива относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 94/5, цели да избегне. (вж. точки 43 и 44; точка 2 от диспозитива)

Обща система на данъка върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Членове 170 и 171, Осма директива ДДС, Член 1, Директива 2008/9/ЕО, Член 3, буква a), Режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката, Данъчнозадължено лице, установено в държава членка, което осъществява в друга държава членка единствено технически изпитвания или изследвания.

Съединени дела C-318/11 и C-319/11 Daimler AG и Widex A/S срещу Skatteverket (Преюдициални запитвания, отправени от Förvaltningsrätten i Falun) „Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Членове 170 и 171 — Осма директива ДДС — Член 1 — Директива 2008/9/ЕО — Член 3, буква a) — Режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката — Данъчнозадължено лице, установено в държава членка, което осъществява в друга държава членка единствено технически изпитвания или изследвания“ Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 25 октомври 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възстановяване на данъка на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната — Действие по отношение на лицата — Данъчнозадължено лице, осъществяващо от постоянен обект само технически изпитвания или изследователски дейности, но не и облагаеми сделки — Включване — Изцяло притежавано дъщерно дружество в държавата членка по възстановяване — Липса на последици (член 1 от Директива 79/1072 на Съвета, изменена с Директива 2006/98, и член 3, буква а) от Директива 2008/9 на Съвета) За задължено по данъка върху добавената стойност лице, установено в държава членка, което осъществява в друга държава членка единствено технически изпитвания или изследователски дейности, но не и облагаеми сделки, не може да се счита, че в тази друга държава членка разполага с „постоянен обект, от който се осъществяват търговските сделки“ по смисъла на член 1 от Осма директива 79/1072 за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот — режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката, изменена с Директива 2006/98, и на член 3, буква а) от Директива 2008/9 за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка. Всъщност изразът „постоянен обект, от който се осъществяват търговските сделки“, включва две кумулативни условия, изведени, от една страна, от наличието на „постоянен обект“, и от друга — от осъществяването от този обект на „търговски сделки“. За целите на изключване на правото на възстановяване трябва да се установи действително осъществяване на облагаеми сделки от постоянния обект в държавата на подаване на искането за възстановяване, а не само възможността на този обект да осъществява такива сделки. Ако не се оспорва, че дадено предприятие не осъществява последващи облагаеми сделки в държавата, в която е подадено искане за възстановяване посредством неговите служби за технически изпитвания и изследвания, трябва да се признае правото на възстановяване на платения по получени доставки данък върху добавената стойност, без да се налага и разглеждане на въпроса дали това предприятие действително разполага с „постоянен обект“ по смисъла на подлежащите на тълкуване разпоредби, след като двете условия, съставляващи критерия за „постоянен обект, от който се осъществяват търговските сделки“, са кумулативни. Това тълкуване не се поставя под съмнение поради обстоятелството, че данъчнозадълженото лице разполага в държавата членка по искането му за възстановяване с изцяло притежавано дъщерно дружество, предназначено почти изключително да му доставя различни услуги, свързани с осъществяваните технически изпитвания. Всъщност подобно изцяло притежавано дъщерно дружество е самостоятелно данъчнозадължено юридическо лице. (вж. точки 32, 37—39, 44, 48 и 51; точки 1 и 2 от диспозитива) Съединени дела C-318/11 и C-319/11 Daimler AG и Widex A/S срещу Skatteverket (Преюдициални запитвания, отправени от Förvaltningsrätten i Falun) „Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Членове 170 и 171 — Осма директива ДДС — Член 1 — Директива 2008/9/ЕО — Член 3, буква a) — Режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката — Данъчнозадължено лице, установено в държава членка, което осъществява в друга държава членка единствено технически изпитвания или изследвания“ Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 25 октомври 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възстановяване на данъка на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната — Действие по отношение на лицата — Данъчнозадължено лице, осъществяващо от постоянен обект само технически изпитвания или изследователски дейности, но не и облагаеми сделки — Включване — Изцяло притежавано дъщерно дружество в държавата членка по възстановяване — Липса на последици (член 1 от Директива 79/1072 на Съвета, изменена с Директива 2006/98, и член 3, буква а) от Директива 2008/9 на Съвета) За задължено по данъка върху добавената стойност лице, установено в държава членка, което осъществява в друга държава членка единствено технически изпитвания или изследователски дейности, но не и облагаеми сделки, не може да се счита, че в тази друга държава членка разполага с „постоянен обект, от който се осъществяват търговските сделки“ по смисъла на член 1 от Осма директива 79/1072 за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот — режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката, изменена с Директива 2006/98, и на член 3, буква а) от Директива 2008/9 за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка. Всъщност изразът „постоянен обект, от който се осъществяват търговските сделки“, включва две кумулативни условия, изведени, от една страна, от наличието на „постоянен обект“, и от друга — от осъществяването от този обект на „търговски сделки“. За целите на изключване на правото на възстановяване трябва да се установи действително осъществяване на облагаеми сделки от постоянния обект в държавата на подаване на искането за възстановяване, а не само възможността на този обект да осъществява такива сделки. Ако не се оспорва, че дадено предприятие не осъществява последващи облагаеми сделки в държавата, в която е подадено искане за възстановяване посредством неговите служби за технически изпитвания и изследвания, трябва да се признае правото на възстановяване на платения по получени доставки данък върху добавената стойност, без да се налага и разглеждане на въпроса дали това предприятие действително разполага с „постоянен обект“ по смисъла на подлежащите на тълкуване разпоредби, след като двете условия, съставляващи критерия за „постоянен обект, от който се осъществяват търговските сделки“, са кумулативни. Това тълкуване не се поставя под съмнение поради обстоятелството, че данъчнозадълженото лице разполага в държавата членка по искането му за възстановяване с изцяло притежавано дъщерно дружество, предназначено почти изключително да му доставя различни услуги, свързани с осъществяваните технически изпитвания. Всъщност подобно изцяло притежавано дъщерно дружество е самостоятелно данъчнозадължено юридическо лице. (вж. точки 32, 37—39, 44, 48 и 51; точки 1 и 2 от диспозитива)

Осма директива ДДС, Режим на възстановяване на ДДС на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката, Срок за подаване на заявлението за възстановяване, Преклузивен срок.

Keywords Summary Keywords Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възстановяване на данъка на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката — Правно естество на срока за подаване на искане за възстановяване — Преклузивен срок (член 7, параграф 1, първа алинея от Директива 79/1072 на Съвета) Summary Срокът от шест месеца, предвиден в член 7, параграф 1, първа алинея, последно изречение от Осма директива 79/1072 за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот — режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката, за подаване на заявление за възстановяване на данък добавена стойност, е преклузивен срок. (вж. точка 34 и диспозитива) Дело C-294/11 Ministero dell’Economia e delle Finanze et Agenzia delle Entrate срещу Elsacom NV (Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione) „Осма директива ДДС — Режим на възстановяване на ДДС на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката — Срок за подаване на заявлението за възстановяване — Преклузивен срок“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възстановяване на данъка на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката — Правно естество на срока за подаване на искане за възстановяване — Преклузивен срок (член 7, параграф 1, първа алинея от Директива 79/1072 на Съвета) Срокът от шест месеца, предвиден в член 7, параграф 1, първа алинея, последно изречение от Осма директива 79/1072 за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот — режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката, за подаване на заявление за възстановяване на данък добавена стойност, е преклузивен срок. (вж. точка 34 и диспозитива)