Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 2, параграф 1, буква в), Облагаеми с ДДС доставки, Случаи на освобождаване, Член 132, параграф 1, буква в), Предоставяне на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии, Консултации в областта на храненето, Фитнес и поддържане на добро физическо състояние, Понятия „единна комплексна доставка“, „доставка, съпътстваща основната доставка“ и „самостоятелност на доставките“, Критерии.

Неизпълнение на задължения от държава членка, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 132, параграф 1, буква е), Освобождаване на услугите, предоставяни от самостоятелни групи лица в полза на техните членове, Ограничаване до самостоятелните групи, чиито членове упражняват ограничен брой професии.

Дело C-616/15 Европейска комисия срещу Федерална република Германия „Неизпълнение на задължения от държава членка — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 132, параграф 1, буква е) — Освобождаване на услугите, предоставяни от самостоятелни групи лица в полза на техните членове — Ограничаване до самостоятелните групи, чиито членове упражняват ограничен брой професии“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 21 септември 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождавания за някои дейности от обществен интерес — Доставки на услуги, извършвани от самостоятелни групи лица, чиито дейности са освободени от ДДС, с цел предоставяне на услуги на техните членове — Национална правна уредба, която ограничава освобождаването до самостоятелни групи от членове, които упражняват ограничен брой професии — Неизпълнение на задължения — Обосноваване — Общ риск от нарушаване на конкуренцията — Недопустимост (член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112 на Съвета) Нарушава задълженията си съгласно член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност (ДДС) държава членка, която ограничава освобождаването от ДДС до самостоятелни групи лица, чиито членове упражняват ограничен брой професии. Всъщност извършваните от самостоятелни групи лица доставки на услуги попадат в обхвата на освобождаването, предвидено в член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112, когато тези доставки на услуги допринасят пряко за осъществяването на дейностите от обществен интерес, посочени в член 132 от тази директива. Освен това приложното поле на освобождаванията по член 132 от Директива 2006/112 подлежи на стриктно тълкуване, тъй като те представляват изключения от общия принцип, че с ДДС се облага всяка доставка на услуги, извършвана възмездно от данъчнозадължено лице. Следователно предвиденото в член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112 освобождаване не обхваща доставките на услуги, които не допринасят пряко за осъществяването на дейности от обществен интерес, посочени в този член 132, а допринасят за осъществяването на други освободени дейности, по-специално по член 135 от тази директива. Поради това член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112 следва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване се отнася само до самостоятелни групи лица, чиито членове упражняват посочените в този член дейности от обществен интерес. Следователно трябва да се отхвърли основното твърдение за нарушение на Комисията, според което приложното поле на освобождаването, предвидено в член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112, не се ограничава до самостоятелни групи лица, чиито членове упражняват дейности от обществен интерес. За да се определи дали прилагането на освобождаването по член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112 към определена дейност може да доведе до нарушаване на конкуренцията, следва да се отбележи, че държавите членки нямат задължение да транспонират дословно това условие в националното си законодателство. В това отношение националният законодател безспорно би могъл да предвиди правила, които компетентните органи лесно да прилагат и контролират. Всъщност съгласно член 131 от Директива 2006/112 държавите членки определят условията, които се прилагат към случаите на освобождаване, за да осигурят правилното и ясното прилагане на последните. Все пак тези условия не биха могли да се отнасят до определянето на съдържанието на предвидените в тази директива случаи на освобождаване. (вж. т. 48—51, 64, 65 и 72 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Интегрирано сътрудничество, Предоставяне на финансиране и доставка на текущи активи, необходими за земеделското производство, Единна комплексна доставка, Отделни и независими доставки, Съпътстваща и основна доставка.

Дело C-208/15 Stock ‘94 Szolgáltató Zrt. срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (Преюдициално запитване, отправено от Kúria) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Интегрирано сътрудничество — Предоставяне на финансиране и доставка на текущи активи, необходими за земеделското производство — Единна комплексна доставка — Отделни и независими доставки — Съпътстваща и основна доставка“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 8 декември 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Предоставяне на заем, предназначен за закупуване на селскостопански стоки, и доставката на тези стоки в рамките на сделка за интегрирано селскостопанско сътрудничество — Сделка, която може да се счита за една единна доставка — Преценка от националния съд (член 1, параграф 2 от Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че: – сделка по интегрирано селскостопанско сътрудничество, съгласно която икономически оператор доставя стоки на земеделски производител и му предоставя заем, предназначен за закупуване на тези стоки, представлява една единна сделка за целите на тази директива, при която доставката на стоки представлява основната доставка. Данъчната основа на тази единна сделка включва както цената на посочените стоки, така и платените лихви върху отпуснатите заеми на земеделските производители, – фактът, че интеграторът може да предоставя на земеделските производители допълнителни услуги или да закупи произведените от тях селскостопански стоки, е без значение за квалификацията на съответната сделка като единна сделка за целите на Директива 2006/112. На първо място, когато сделката по интегрирано сътрудничество се урежда от принципа, че интеграторът предоставя на интегрираното лице заем, който последното може да използва само за закупуване на текущи активи от интегратора, предоставянето на такива заеми не представлява доставка от самостоятелен интерес от гледна точка на интегрираните лица. На второ място, тъй като не разполага с разрешение за извършване на дейност като кредитна институция, интеграторът не може да предоставя заеми на интегрираните лица, без тези заеми да са предназначени за закупуване на текущи активи. На трето място, доставката на текущи активи и заемът имат една и съща икономическа цел, а именно, по същество, финансово и логистично подпомагане на земеделските производители, което им дава възможност да упражняват селскостопанската си дейност. При тези условия доставката на тези текущи активи представлява, за интегрираните лица, основната доставка по интегрираното сътрудничество, доколкото земеделските производители ще могат да продължат селскостопанската си дейност. Следователно получаването на заем за придобиването на тези активи не представлява, за посочените земеделски производители, самостоятелна цел, а само средство, което им позволява да придобият текущите активи, необходими за селскостопанското им производство. В това отношение националният съд трябва да провери дали сделката по интегрирано сътрудничество действително преследва тази икономическа цел, както и да установи дали доставката на текущи активи е от основно значение за интегрираните лица. Ако случаят е такъв, доставката на текущи активи и предоставянето на заем, предназначен за закупуването им, трябва да се считат за една единна комплексна сделка за целите на данъка върху добавената стойност, тъй като доставката на тези активи представлява основната доставка. Накрая, на четвърто място, обстоятелството, че Stock ’94 може евентуално да доставя допълнителни услуги на интегрираните лица, както и да купува произведените от тях селскостопански стоки, е без значение за дадения отговор. (вж. т. 31—39 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Случаи на освобождаване, Член 13, Б, буква г), точки 3 и 6, Специални инвестиционни фондове, Професионални пенсионни схеми, Управление, Сделки, засягащи депозитни и текущи сметки, плащания, преводи.

Дело C-464/12 ATP PensionService A/S срещу Skatteministeriet (Преюдициално запитване, отправено от Østre Landsret) „Шеста директива ДДС — Случаи на освобождаване — Член 13, Б, буква г), точки 3 и 6 — Специални инвестиционни фондове — Професионални пенсионни схеми — Управление — Сделки, засягащи депозитни и текущи сметки, плащания, преводи“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 13 март 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Управление на специални инвестиционни фондове — Приложно поле — Пенсионни фондове — Условия (член 13, Б, буква г), точка 6 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Управление на специални инвестиционни фондове — Понятие — Услуги, с които се осъществява материализирането на правата на членовете на пенсионни фондове — Счетоводни услуги — Включване (член 13, Б, буква г), точка 6 от Директива 77/388 на Съвета и приложение II към Директива 85/611 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Банкови сделки — Услуги, с които се осъществява материализирането на правата на членовете на пенсионни фондове (член 13, Б, буква г), точка 3 от Директива 77/388 на Съвета) Член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива 77/388/ЕИО относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че пенсионните фондове могат да се включат в приложното поле на тази разпоредба, когато те се финансират от лицата, на които следва да се изплащат пенсиите, натрупаните средства се инвестират при прилагане на принципа за разпределяне на риска и членовете на пенсионните фондове носят инвестиционния риск. В това отношение няма особено значение, че вноските се правят от работодателя, че техният размер се основава на колективни трудови договори между организациите на работодателите и професионалните съюзи, че има различни начини за изплащане на натрупаните средства, че вноските подлежат на приспадане съгласно уредбата на данъчното облагане на доходите или че е възможно към тях да се добави съпътстващ застрахователен елемент. В това отношение обстоятелството, че размерът на вноските в пенсионния фонд се основава на колективни трудови договори между организациите на работодателите и професионалните съюзи, не променя факта, че вноската се плаща от работника (или поне от негово име и за негова сметка) и че той ще се ползва от приходите от своите инвестиции, като същевременно ще носи свързаните с тях рискове. Начинът, по който на членовете на пенсионен фонд се изплаща насрещната престация за натрупаните средства след навършване на пенсионна възраст — или под формата на еднократна пенсия или на рента — също не поставя под въпрос основните характеристики на натрупаните средства, инвестирани в пенсионните фондове. Всъщност става въпрос за разлика в начините на финансово изчисляване на тази насрещна престация и прехвърляния между различните варианти са възможни с обикновена финансова сделка. (вж. точки 54, 55 и 59; точка 1 от диспозитива) Член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива 77/388/ЕИО относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „управление на специални инвестиционни фондове“ по смисъла на тази разпоредба обхваща услугите, с които дадено предприятие материализира правата на членовете на пенсионни фондове чрез откриването на партиди и кредитирането по техните партиди на направените вноски в системата от пенсионни схеми. Това понятие обхваща и отнасящите се до партидите счетоводни и информационни услуги като посочените в приложение II към Директива 85/611 относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), изменена с директиви 2001/107 и 2001/108. Всъщност текстът на член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива по принцип не изключва възможността различните услуги, съставляващи управлението на специален инвестиционен фонд, да бъдат отделени една от друга и при това да са обхванати от понятието „управление на специален инвестиционен фонд“ по смисъла на тази разпоредба и да се ползват от предвиденото в нея освобождаване дори когато се предоставят от управител, трето лице. Що се отнася по-специално до услугите по управление, предоставени от управител — трето лице, тези сделки трябва в общи линии да представляват едно обособено цяло и да са специфични и съществени за управлението на специалните инвестиционни фондове. Освен функциите по управление на портфейл, специфични за предприятията за колективно инвестиране са и функциите по администриране на самите предприятия за колективно инвестиране като посочените в приложение II към Директива 85/611 под заглавие „Администриране“. При все това обстоятелството, че услугите не са изброени в приложение II към Директива 85/611, не е пречка за включването им в категорията на специфичните услуги, съставляващи дейност по управление на специални инвестиционни фондове, тъй като самият член 5, параграф 2 от тази директива подчертава, че списъкът в посоченото приложение не е изчерпателен. Освен това обстоятелството, че предоставените от трето лице услуги не водят до промяна в правното или финансовото положение на фонда, също не е пречка те да бъдат обхванати от понятието „управление“ на специален инвестиционен фонд. Облагането с данък върху добавената стойност на тези услуги, когато са извършени от трето лице, би облагодетелствало пенсионните фондове, които са избрали сами да отразяват вноските на членовете си, в сравнение с фондовете, които са избрали да прибегнат до трети лица, въпреки че възлагането на тези услуги на подизпълнител би могло да има предимства с оглед на ефективността за пенсионните фондове и следователно за членовете им. (вж. точки 63—67, 69, 72 и 76; точка 2 от диспозитива) Член 13, Б, буква г), точка 3) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване от данък върху добавената стойност, отнасящо се до сделките, засягащи плащанията и преводите, обхваща и услугите, посредством които дадено предприятие материализира правата на членовете на пенсионни фондове чрез откриване на партиди на тези членове в системата от пенсионни схеми и чрез кредитиране на вноските на посочените членове в техните партиди, както и сделките, които съпътстват тези услуги или образуват с тях една-единствена икономическа доставка. Всъщност преводът е операция, при която се изпълнява нареждане за прехвърляне на парична сума от една банкова сметка в друга. За тази операция е характерно по-специално, че води до промяна на съществуващото правно и финансово отношение, от една страна, между наредителя и получателя и от друга страна, между тях и съответната им банка, както и евентуално между банките. Освен това операцията, която води до тази промяна, е единствено прехвърлянето на парични средства между сметките, без значение на какво основание. Това тълкуване обаче не предопределя начините за осъществяване на преводи, като последните могат да бъдат извършени по безналичен начин. Такъв е случаят при преводи между клиенти на една и съща банка или между сметките на едно и също лице, което е както наредител, така и получател. (вж. точки 79, 80 и 85; точка 3 от диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Случаи на освобождаване, Член 132, параграф 1, букви б) и в), Болнична и медицинска помощ и тясно свързани с тях дейности, Предоставяне на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии, Услуги, състоящи се от извършване на хирургични дейности и естетично лечение, Интервенции от изцяло козметичен характер вследствие единствено на желанието на пациента.

Дело C-91/12 Skatteverket срещу PCF Clinic AB (Преюдициално запитване, отправено от Högsta förvaltningsdomstolen) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Случаи на освобождаване — Член 132, параграф 1, букви б) и в) — Болнична и медицинска помощ и тясно свързани с тях дейности — Предоставяне на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии — Услуги, състоящи се от извършване на хирургични дейности и естетично лечение — Интервенции от изцяло козметичен характер вследствие единствено на желанието на пациента“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 21 март 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване на болничната и медицинската помощ и на тясно свързаните с тях дейности — Освобождаване на предоставянето на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии — Медицинска помощ или предоставяне на медицинска помощ — Понятие — Операции в областта на естетичната хирургия и естетичното лечение — Включване — Условие — Критерии за преценка (член 132, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 132, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че: — предоставянето на услуги като разглежданите в главното производство, състоящи се от операции в областта на естетичната хирургия и естетичното лечение, се обхваща от понятието „медицинска помощ“ или „предоставяне на медицинска помощ“ по смисъла на параграф 1, букви б) и в), когато има за цел диагностицирането, терапията или успешното лечение на заболявания или разстройства на здравето или опазването, поддържането или възстановяването на здравето на хората, — субективното схващане, което подлагащото се на естетична интервенция лице има за същата, само по себе си не е определящо за преценката дали тази интервенция е с терапевтична цел, — обстоятелствата, че услуги като разглежданите в главното производство се предоставят или се извършват от лице, на което е разрешено да упражнява медицинска професия, или че целта на интервенциите се определя от такова лице, могат да окажат влияние върху преценката дали интервенции като разглежданите в главното производство се обхващат от понятието „медицинска помощ“ или „предоставяне на медицинска помощ“ по смисъла съответно на член 132, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112 и на член 132, параграф 1, буква в) от същата директива, и — за да се прецени дали предоставянето на услуги като разглежданите в главното производство е освободено от данък върху добавената стойност на основание член 132, параграф 1, буква б) или в) от Директива 2006/112, следва да се вземат предвид всички изисквания, поставени в посочения параграф 1, буква б) или в), както и в другите релевантни разпоредби от дял IX, глави 1 и 2 от тази директива, каквито са — що се отнася до член 132, параграф 1, буква б) от споменатата директива — членове 131, 133 и 134 от същата. (вж. точка 39 и диспозитива) Дело C-91/12 Skatteverket срещу PCF Clinic AB (Преюдициално запитване, отправено от Högsta förvaltningsdomstolen) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Случаи на освобождаване — Член 132, параграф 1, букви б) и в) — Болнична и медицинска помощ и тясно свързани с тях дейности — Предоставяне на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии — Услуги, състоящи се от извършване на хирургични дейности и естетично лечение — Интервенции от изцяло козметичен характер вследствие единствено на желанието на пациента“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 21 март 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване на болничната и медицинската помощ и на тясно свързаните с тях дейности — Освобождаване на предоставянето на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии — Медицинска помощ или предоставяне на медицинска помощ — Понятие — Операции в областта на естетичната хирургия и естетичното лечение — Включване — Условие — Критерии за преценка (член 132, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 132, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че: — предоставянето на услуги като разглежданите в главното производство, състоящи се от операции в областта на естетичната хирургия и естетичното лечение, се обхваща от понятието „медицинска помощ“ или „предоставяне на медицинска помощ“ по смисъла на параграф 1, букви б) и в), когато има за цел диагностицирането, терапията или успешното лечение на заболявания или разстройства на здравето или опазването, поддържането или възстановяването на здравето на хората, — субективното схващане, което подлагащото се на естетична интервенция лице има за същата, само по себе си не е определящо за преценката дали тази интервенция е с терапевтична цел, — обстоятелствата, че услуги като разглежданите в главното производство се предоставят или се извършват от лице, на което е разрешено да упражнява медицинска професия, или че целта на интервенциите се определя от такова лице, могат да окажат влияние върху преценката дали интервенции като разглежданите в главното производство се обхващат от понятието „медицинска помощ“ или „предоставяне на медицинска помощ“ по смисъла съответно на член 132, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112 и на член 132, параграф 1, буква в) от същата директива, и — за да се прецени дали предоставянето на услуги като разглежданите в главното производство е освободено от данък върху добавената стойност на основание член 132, параграф 1, буква б) или в) от Директива 2006/112, следва да се вземат предвид всички изисквания, поставени в посочения параграф 1, буква б) или в), както и в другите релевантни разпоредби от дял IX, глави 1 и 2 от тази директива, каквито са — що се отнася до член 132, параграф 1, буква б) от споменатата директива — членове 131, 133 и 134 от същата. (вж. точка 39 и диспозитива)

ДДС, Доставка на лизингови услуги, съпътствана от доставка на услуги по застраховане на лизингованата вещ, извършено от лизингодателя и фактурирано от него на лизингополучателя, Квалифициране, Единна комплексна доставка или две отделни доставки, Освобождаване, Застрахователна сделка.

Дело C-224/11 BGŻ Leasing sp. z o.o. срещу Dyrektor Izby Skarbowej w Warszawie (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „ДДС — Доставка на лизингови услуги, съпътствана от доставка на услуги по застраховане на лизингованата вещ, извършено от лизингодателя и фактурирано от него на лизингополучателя — Квалифициране — Единна комплексна доставка или две отделни доставки — Освобождаване — Застрахователна сделка“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 17 януари 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Доставка на лизингови услуги, съпътствана от доставка на услуги по застраховане на лизингованата вещ — Единна доставка, състояща се от две отделни доставки — Изключване (членове 1 и 78 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Данък върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Случаи на освобождаване на застрахователните и презастрахователните сделки — Понятие — Лизингодател, който застрахова лизингованата вещ — Включване (член 135, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Както следва от член 1, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, за целите на прилагането на този данък всяка доставка на услуги в общия случай трябва да се счита за отделна и самостоятелна. При определени обстоятелства обаче няколко формално самостоятелни доставки, които могат да бъдат извършени поотделно и по този начин могат да бъдат обложени или освободени поотделно, трябва да се считат за една-единствена сделка, когато не са самостоятелни. Налице е една-единствена сделка по-специално когато два или повече елементи или действия, предоставени от данъчнозадълженото лице на клиента, са толкова тясно свързани, че обективно образуват една-единствена неделима икономическа доставка, чието разделяне на части би било изкуствено. Такъв е и случаят, когато един или повече елементи трябва да се разглеждат като съставляващи основната доставка на услуги, докато, обратно, един или повече елементи трябва да се разглеждат като една или повече съпътстващи доставки на услуги, които имат същото данъчно третиране като основната доставка. В това отношение една доставка се счита за съпътстваща по отношение на основна доставка по-специално когато за клиентите не представлява цел сама по себе си, а начин те да се възползват при най-добри условия от основната услуга на доставчика. Поначало не е такъв случаят с доставката на услуги по застраховането на лизингована вещ и доставката на услуги по самия лизинг. В това отношение, въпреки че благодарение на доставката на услугата по застраховане на лизингованата вещ рисковете, с които се сблъсква лизингополучателят, са поначало намалени в сравнение с тези, които възникват, в случай че не е сключена подобна застраховка, вярно е също, че това обстоятелство произтича от самото естество на доставката на застрахователната услуга. Само по себе си обаче това обстоятелство не означава, че подобна доставка на застрахователна услуга следва да се счита за съпътстваща по отношение на доставката на лизинговата услуга, в рамките на която се сключва застраховката. Действително, въпреки че подобна доставка на застрахователна услуга, получавана от лизингополучателя чрез лизингодателя, може да улесни ползването на лизинговата услуга, следва да се приеме, че сама по себе си тя представлява основно цел за лизингополучателя, а не само начин той да се възползва при най-добри условия от посочената услуга. (вж. точки 29, 30, 41, 42, 48 и 50; точка 1 от диспозитива) Когато самият лизингодател застрахова лизингованата вещ и префактурира на лизингополучателя точния размер на разходите за застраховката, подобна сделка представлява застрахователна сделка по смисъла на член 135, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност и следователно трябва да се освободи от посочения данък. Действително подобна доставка на застрахователна услуга не може да подлежи на облагане с данък върху добавената стойност поради самото префактуриране на разноските за нея съгласно договорното споразумение, сключено между страните по договор за лизинг. Фактът, че по искане на клиентите си лизингодателят сключва застраховка с трето лице и след това им префактурира точния размер на разноските, които е фактурирало третото лице, не може да опровергае този извод. При подобни обстоятелства, доколкото разглежданата доставка на застрахователна услуга остава непроменена, префактурираната сума представлява всъщност насрещната престация за посочената застраховка и при това положение подобна сделка не следва да се облага с данък върху добавената стойност. (вж. точки 62 и 70; точка 2 от диспозитива)

Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник, Данъчни въпроси, ДДС, Шеста директива, Член 28, параграф 2, буква а), Член 28, параграф 3, буква б), Освобождаване на определени транспортни услуги, Сделка, съчетаваща услуги по паркиране на автомобили и превоз на пътници между паркинга и летището, Наличие на две отделни или на една обща доставка на услуги, Принцип на данъчен неутралитет.

Keywords Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Операции, включващи няколко елемента — Услуги по паркиране на автомобили във външен паркинг, от една страна, и превоз на пътници между паркинга и летището, от друга — Сделка, която трябва да се смята за комплексна обща доставка (Директиви 77/388 и 92/111 на Съвета) (вж. точка 41; точка 1 от диспозитива)

Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Случаи на освобождаване, Член 132, параграф 1, букви б) и в), Болнична и медицинска помощ и тясно свързани с тях дейности, Предоставяне на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии, Вземане, изследване и преработване на кръв от пъпната връв, Съхраняване на стволови клетки, Евентуална бъдеща терапевтична употреба, Сделки, представляващи съвкупност от елементи и действия.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на болничната и медицинската помощ и на тясно свързаните с тях дейности —Освобождаване на предоставянето на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии (член 132, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2006/112 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на болничната и медицинската помощ и на тясно свързаните с тях дейности (член 132, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112 на Съвета) Summary 1. Когато имат за цел единствено да гарантират наличието на определен ресурс за лечение, ако се породи необходимост от такова, но не и да служат за диагностика, терапия и, доколкото е възможно, успешно лечение на заболявания или разстройства на здравето, дейностите, изразяващи се в изпращане на комплект за вземане на кръв от пъпната връв на новородени, в изследване и преработване на тази кръв и евентуално в съхраняване на съдържащите се в нея стволови клетки с оглед на евентуална бъдеща терапевтична употреба, разглеждани заедно или поотделно, не попадат в обхвата нито на понятието „болнична и медицинска помощ“, съдържащо се в член 132, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, нито в обхвата на понятието „предоставяне на медицинска помощ“, съдържащо се в член 132, параграф 1, буква в) от тази директива. Това важи и по отношение на изследването на кръвта от пъпната връв, освен ако това изследване действително има диагностична цел, нещо което националната юрисдикция следва да провери. (вж. точка 47; точка 1 от диспозитива) 2. Понятието за дейности, „тясно свързани“ „с болничната и медицинската помощ“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, трябва да се тълкува в смисъл, че не обхваща дейности, изразяващи се в изпращане на комплект за вземане на кръв от пъпната връв на новородени, в изследване на тази кръв и евентуално в съхраняване на съдържащите се в нея стволови клетки с оглед на използване при евентуална бъдеща терапия, с която тези дейности само евентуално са свързани и която нито действително е извършена, нито е в процес на извършване, нито пък е планирана. (вж. точка 52; точка 2 от диспозитива)