Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Случаи на освобождаване, Член 135, параграф 1, букви б) и г), Сделки, свързани с отпускането и договарянето на кредит, както и управлението на кредит, Сделки, свързани с дългове, с изключение на събирането на дългове, Възмездно прехвърляне в полза на трето лице на процесуално качество в изпълнително производство за събиране на вземане, признато със съдебно решение.

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Проект за прехвърляне на акции на непряко дъщерно дружество, Разходи за доставката на услуги, получени за целите на това прехвърляне, Неосъществено прехвърляне, Искане за приспадане на платения данък, Приложно поле на ДДС.

Дело C-502/17 C&D Foods Acquisition ApS срещу Skatteministeriet (Преюдициално запитване, отправено от Vestre Landsret) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Проект за прехвърляне на акции на непряко дъщерно дружество — Разходи за доставката на услуги, получени за целите на това прехвърляне — Неосъществено прехвърляне — Искане за приспадане на платения данък — Приложно поле на ДДС“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 8 ноември 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Икономическа дейност по смисъла на член 9 от Директива 2006/112 — Понятие — Планирана, но неосъществена сделка за прехвърляне на акции — Отсъствие на единствена и пряка причина в облагаемата икономическа дейност или липса на пряко, постоянно и необходимо продължение на тази дейност — Изключване (членове 2, 9 и 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Членове 2, 9 и 168 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че планирана, но неосъществена сделка за прехвърляне на акции, подобна на разглежданата в главното производство, която не намира единствената си пряка причина в облагаемата икономическа дейност на съответното дружество или която не представлява пряко, постоянно и необходимо продължение на тази икономическа дейност, не попада в приложното поле на данъка върху добавената стойност. От практиката на Съда следва, че дружество, чийто единствен предмет на дейност е участието в други дружества, без да се намесва пряко или непряко в управлението им, не притежава нито качеството на данъчнозадължено лице по ДДС по смисъла на член 9 от Директива 2006/112, нито правото на приспадане съгласно член 168 от тази директива. Всъщност простото придобиване и обикновеното притежание на акции не представляват сами по себе си икономическа дейност по смисъла на Директива 2006/112, предоставяща на автора им качеството на данъчнозадължено лице, щом като тези сделки не включват използването на имущество с цел получаването на редовен приход от него, доколкото единствената финансова полза от тези сделки е евентуалната печалба при продажбата на акциите (вж. в този смисъл решения от 29 октомври 2009 г., SKF,C-29/08, EU:C:2009:665, т. 28 и цитираната съдебна практика и от 17 октомври 2018 г., Ryanair,C-249/17, EU:C:2018:834, т. 16). Все пак това не е така, когато финансовото участие в друго предприятие е съпроводено с пряка или непряка намеса в управлението на дружеството, в което е придобито участие, независимо от правата на притежателя на участието в качеството му на акционер или съдружник, доколкото такава намеса включва извършване на сделки, които подлежат на облагане с ДДС съгласно член 2 от Директива 2006/112, каквито са доставката на административни, счетоводни и информационни услуги (вж. в този смисъл решение от 29 октомври 2009 г., SKF,C-29/08, EU:C:2009:665, т. 30 и цитираната съдебна практика). От това следва, че за да може дадена сделка за прехвърляне на акции да попадне в приложното поле на ДДС, следва тази сделка по принцип да има единствената си пряка причина в облагаемата икономическа дейност на разглежданото дружество майка или да представлява пряко, постоянно и необходимо продължение на тази дейност. Такъв е случаят, когато посочената сделка се извършва с цел приходите от това прехвърляне да се използват пряко в облагаемата икономическа дейност на разглежданото дружество майка или в икономическата дейност, извършвана от групата, в която то е дружество майка. (вж. т. 30, 32, 38 и 42 и диспозитива)

Обща система на данъка върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 9, параграф 1, Понятие за данъчнозадължено лице, Физическо лице, Облагаема доставка на услуги, Инцидентно извършена услуга, Без връзка с регистрирана и облагаема с ДДС дейност, извършвана по занятие, Частен съдебен изпълнител.

Keywords Summary Keywords 1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото (член 267 ДФЕС) 2. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Физическо лице, което вече е данъчнозадължено лице поради упражняваната от него дейност като частен съдебен изпълнител — Всяка друга извършвана инцидентно икономическа дейност — Включване — Условие (член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Summary 1. Вж. текста на решението. (вж. точка 25) 2. Член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че физическо лице, което вече е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност поради упражняваната от него дейност като частен съдебен изпълнител, трябва да се счита за „данъчнозадължено лице“ по отношение на всяка друга икономическа дейност, която извършва инцидентно, при условие че тази дейност съставлява дейност по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112. (вж. точка 31 и диспозитива) Дело C-62/12 Галин Костов срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 9, параграф 1 — Понятие за данъчнозадължено лице — Физическо лице — Облагаема доставка на услуги — Инцидентно извършена услуга — Без връзка с регистрирана и облагаема с ДДС дейност, извършвана по занятие — Частен съдебен изпълнител“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 13 юни 2013 г. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Физическо лице, което вече е данъчнозадължено лице поради упражняваната от него дейност като частен съдебен изпълнител — Всяка друга извършвана инцидентно икономическа дейност — Включване — Условие (член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 25) Член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че физическо лице, което вече е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност поради упражняваната от него дейност като частен съдебен изпълнител, трябва да се счита за „данъчнозадължено лице“ по отношение на всяка друга икономическа дейност, която извършва инцидентно, при условие че тази дейност съставлява дейност по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112. (вж. точка 31 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 2, точка 1 и член 4, Приложно поле, Понятие за доставка на стоки или услуги, извършена възмездно, и за икономическа дейност, Продажба на необслужвани вземания, Продажна цена, по-ниска от номиналната стойност на тези вземания, Поемане от купувача на действията във връзка със събирането на тези вземания и на риска от неизпълнение от страна на длъжниците.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възмездни доставки на услуги — Понятие (член 2, точка 1 и член 4 от Директива 77/388 на Съвета) Summary Член 2, точка 1 и член 4 от Шеста директива 77/388/ЕИО относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че оператор, който купува на свой риск несъбираеми вземания на цена, по-ниска от тяхната номинална стойност, не предоставя възмездно услуги по смисъла на посочения член 2, точка 1 и не извършва икономическа дейност, попадаща в приложното поле на тази директива, когато разликата между номиналната стойност на посочените вземания и тяхната покупна цена отразява реалната икономическа стойност на разглежданите вземания в момента на цесията. Наистина, при такива обстоятелства цесионерът на вземанията не получава никаква насрещна престация от цедента, тъй като разликата между номиналната стойност на цедираните вземания и покупната цена на тези вземания представлява реалната икономическа стойност на посочените вземания в момента на тяхното цедиране, която зависи от техния несигурен характер и от увеличения риск от неплатежоспособност на длъжниците. (вж. точки 22, 25 и 26 и диспозитива)

Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Понятие за данъчнозадължено лице, Доставка на земя за строеж, Членове 9, 12 и 16, Липса на приспадане на ДДС по получените доставки.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Икономически дейности по смисъла на член 12 от Директива 2006/112 — Понятие (член 9 параграф 1, член 12, параграф 1 и член 295, параграф 1, точка 3 от Директива 2006/112 на Съвета) Summary Доставката на предназначена за застрояване земя трябва да се счита за подлежаща на облагане с данък върху добавената стойност по силата на националното законодателство на държава членка, ако тази държава членка се е възползвала от предвидената в член 12, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност възможност, независимо от постоянния характер на сделката или от това дали осъществилото доставката лице упражнява дейност като производител, търговец или доставчик на услуги, стига тази сделка да не представлява обикновено упражняване на правото на собственост от неговия титуляр. Физическо лице, което е упражнявало селскостопанска дейност върху недвижим имот, който след изменение на плана за устройство на територията, осъществено по независещи от волята на това лице причини, е трансформиран в предназначен за строителство имот, не трябва да се счита за данъчнозадължено за данък върху добавената стойност лице по смисъла на член 9, параграф 1 и член 12, параграф 1 от Директива 2006/112, когато то осъществява продажбата на споменатия недвижим имот, ако тази продажба е част от управлението на частното имущество на това лице. Ако обаче с оглед на осъществяването на тази продажба това лице предприема активни действия за пускане на пазара на недвижими имоти, като използва средства, сходни на използваните от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112, това лице трябва да се счита за лице, упражняващо „икономическа дейност“ по смисъла на посочената разпоредба, и следователно за данъчнозадължено за данък върху добавената стойност лице. Обстоятелството, че това лице е „земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка“ по смисъла на член 295, параграф 1, точка 3 от Директива 2006/112, е без значение в това отношение. (вж. точка 49 и диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Шеста директива 77/388/ЕИО, Членове 5 и 6, Квалифициране на търговска дейност като "доставка на стоки" или "доставка на услуги", Доставка на ястия или храни, готови за непосредствена консумация от щандове или каравани за хранене, Доставка в кино на пуканки и на чипсове "тортия" (начос) за непосредствена консумация, Предприятие за кетъринг, Приложение З, категория 1, Тълкуване на понятието "хранителни продукти.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки (член 5 от Директива 77/388 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги (член 6 от Директива 77/388 на Съвета) 3. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възможност държавите членки да прилагат намалена ставка за някои доставки на стоки и услуги (член 12, параграф 3, буква а) от Директива 77/388 на Съвета и приложение З към нея) Summary 1. Член 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 92/111, следва да се тълкуват в смисъл, че доставката на прясно приготвени ястия или храни, готови за непосредствена консумация, от щандове или каравани за хранене или във фоайетата на кината, представлява доставка на стоки по смисъла на посочения член, когато анализът на цялостната сделка в качествено отношение показва, че елементите на предоставяне на услуги, които предхождат и съпътстват доставката на храните, не са с по-голяма тежест. В това отношение, тъй като приготвянето на крайния топъл продукт от щандове или каравани за хранене се свежда главно до общи и стандартни действия, които през повечето време се извършват не по поръчка на конкретен клиент, а постоянно или редовно в зависимост от общите очаквания за търсенето, то не представлява елемент на разглежданата сделка, който е с по-голяма тежест, и само по себе си не може да придаде на тази сделка характера на доставка на услуги. Освен това само по себе си наличието на мебели във фоайетата на кината, чието предназначение, но не изключително, е да улесни консумацията на тези храни, не може да се счете за елемент от доставката на услуги, който може да доведе до квалифицирането на цялостната сделка като доставка на услуги. (вж. точки 68, 73 и 81; точка 1 от диспозитива) 2. Член 6 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 92/111, следва да се тълкува в смисъл, че дейността, осъществявана от предприятие за кетъринг, представлява доставка на услуги по смисъла на посочения член, освен в случаите, когато това предприятие доставя само стандартни ястия без друг елемент на предоставяне на допълнителна услуга или когато от други специфични обстоятелства е видно, че доставката на ястия е доминиращият елемент на дадена сделка. Всъщност, за разлика от ястията, предлагани от щандовете, от караваните за хранене и от кината, ястията, доставяни по домовете от предприятията за кетъринг, като цяло не са резултат от обикновено стандартизирано приготвяне, а при тях предоставянето на услуги е застъпено в значително по-голяма степен и изискват повече работа и умения. (вж. точки 77 и 81; точка 1 от диспозитива) 3. Съгласно член 12, параграф 3, буква а) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 92/111, намалените ставки на данъка върху добавената стойност могат да се прилагат единствено за доставката на стоките и услугите, посочени в приложение З към тази директива. При доставка на стоки понятието „хранителни продукти“, съдържащо се в категория 1 от приложение З към Шеста директива, трябва да се тълкува в смисъл, че включва и ястията и храните, които са приготвени за непосредствена консумация чрез варене, печене, пържене или по друг начин. Всъщност тази разпоредба се отнася до хранителните продукти като цяло и не провежда никакво разграничение или ограничение в зависимост от вида търговия, начина на продажба, опаковката, приготвянето или температурата. (вж. точки 84, 85 и 88; точка 2 от диспозитива)