Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/EО, Член 401, Национални данъци, с характеристики на данъци върху оборота, Забрана, Понятие „данък върху оборота“, Местен данък върху продажбите, Основни характеристики на ДДС, Липса.

Дело C-475/17 Viking Motors AS и др. срещу Tallinna linn и Maksu- ja Tolliamet (Преюдициално запитване, отправено от Riigikohus) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/EО — Член 401 — Национални данъци, с характеристики на данъци върху оборота — Забрана — Понятие „данък върху оборота“ — Местен данък върху продажбите — Основни характеристики на ДДС — Липса“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 7 август 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Забрана за събиране на други национални данъци, с характеристики на данъци върху оборота — Обхват — Естонски местен данък върху продажбите — Допустимост (член 401 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 401 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска запазването или въвеждането на данък като данъка върху продажбите, предмет на делото в главното производство. 1. За да се прецени дали данък, мито или такса може да се характеризира като данък върху оборота по смисъла на член 401 от Директивата за ДДС, следва по-специално да се разгледа дали, като облага движението на стоките и услугите, както и търговските сделки по начин, подобен на ДДС, той има за последица застрашаване на функционирането на общата система на ДДС (вж. по аналогия решение от 11 октомври 2007 г., KÖGÁZ и др., C-283/06 и C-312/06, EU:C:2007:598, т. 34 и цитираната съдебна практика). 2. Във връзка с това следва да се подчертае, че както се установява от поставената на разположение на Съда преписка, разпоредбите, регламентиращи данъка върху продажбите, предмет на главното производство, не налагат на данъчнозадължените лица задължението да добавят този данък към продажната цена, нито да посочват отделно в издадената на купувача фактура размера на дължимия данък. Така възлагането на разглеждания данък върху крайния потребител е възможност, а не задължение за търговците на дребно, които във всеки момент могат да решат сами да заплатят същия данък, без да увеличават цените на доставяните стоки или услуги. Съдът вече е постановил, че данък, с който производствените дейности се облагат по такъв начин, че не е сигурно, че накрая ще бъде поет от крайния потребител подобно на данък върху потреблението като ДДС, може да излезе извън приложното поле на член 401 от Директивата за ДДС (решение от 11 октомври 2007 г., KÖGÁZ и др., C-283/06 и C-312/06, EU:C:2007:598, т. 50). Наистина, докато чрез механизма за приспадане на данъка ДДС е в тежест единствено на крайния потребител и е изцяло неутрален по отношение на данъчнозадължените лица, които се включват в процеса на производството и разпространението, предхождащ етапа на крайното облагане, независимо от броя на сключените сделки, същото не се отнася за данък като данъка върху продажбите (вж. по аналогия решение от 11 октомври 2007 г., KÖGÁZ и др., C-283/06 и C-312/06, EU:C:2007:598, т. 51 и цитираната съдебна практика). (вж. т. 36, 45, 47, 48 и 53 и диспозитива)