Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 132, параграф 1, букви и) и й), Освобождавания за някои дейности от обществен интерес, Училищно или университетско образование, Понятие, Курсове за управление на моторно превозно средство, провеждани от учебен център за придобиване на правоспособност за такова управление.

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Освобождаване на доставките на услуги, тясно свързани със спорта, Понятието „спорт“, Дейност, характеризираща се с физически компонент, Двойков спортен бридж.

Дело C-90/16 The English Bridge Union Limited срещу Commissioners for Her Majesty’s Revenue & Customs (Преюдициално запитване,отправено от Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Освобождаване на доставките на услуги, тясно свързани със спорта — Понятието „спорт“ — Дейност, характеризираща се с физически компонент — Двойков спортен бридж“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 26 октомври 2017 г. Право на Европейския съюз—Тълкуване—Методи—Граматическо, систематично и телеологическо тълкуване (член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Случаи на освобождаване—Доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание—Спорт—Понятие—Двойков спортен бридж—Дейност, характеризираща се с физически компонент, който изглежда несъществен—Изключване (член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. т. 18, 20, 21, 26 и 27) Член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че дейност като двойковия спортен бридж, характеризираща се с физически компонент, който изглежда несъществен, не попада в обхвата на понятието „спорт“ по смисъла на тази разпоредба. Следователно прегледът на контекста на член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 подкрепя тълкуване в смисъл, че понятието „спорт“ в тази разпоредба се свежда до дейности, които отговарят на обичайното значение на думата „спорт“ и се характеризират с физически компонент, който не е несъществен, без да обхваща всички дейности, които от една или друга гледна точка могат да бъдат асоциирани с това понятие. Що се отнася, на последно място, до целта на член 132, параграф 1, буква м) от споменатата директива, следва да се припомни, че тази разпоредба цели да насърчи определени дейности от обществен интерес, а именно услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание, които се предоставят от нестопански организации на лица, занимаващи се със спорт или физическо възпитание, и следователно да насърчи упражняването на тези дейности от широки кръгове от населението. Фактът, че дейност, която стимулира физическото и психическото благосъстояние, се практикува на състезания, не дава основание за различен извод. Всъщност Съдът е постановил, че за прилагането на член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 не се изисква спортната дейност да се практикува на определено ниво, например професионално, нито съответната спортна дейност да се практикува по определен начин, а именно редовно или организирано, или с оглед на участие в спортни състезания (решения от 21 февруари 2013 г., Žamberk,C-18/12, EU:C:2013:95, т. 22 и от 19 декември 2013 г., Bridport and West Dorset Golf Club,C-495/12, EU:C:2013:861, т. 19). В тази насока следва също така да се отбележи, че състезателният характер на дадена дейност сам по себе не е достатъчен, за да обоснове квалифицирането ѝ като „спорт“, след като липсва физически компонент, който не е несъществен. (вж. т. 22, 23, 25 и 29 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Случаи на освобождаване, Възмездно предоставяне на ресторантьорски и развлекателни услуги от учебно заведение в полза на ограничен кръг потребители.

Дело C-699/15 Commissioners for Her Majesty’s Revenue & Customs срещу Brockenhurst College (Преюдициално запитване,отправено от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Случаи на освобождаване — Възмездно предоставяне на ресторантьорски и развлекателни услуги от учебно заведение в полза на ограничен кръг потребители“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 4 май 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождавания за някои дейности от обществен интерес — Освобождаване за предоставянето на детското или младежкото образование, училищното или университетското образование, професионалното обучение или преквалификация — Доставка на стоки и услуги, тясно свързани с него — Приложно поле — Предоставяне на ресторантьорски и развлекателни услуги от учебно заведение в полза на ограничен кръг потребители — Включване — Условия — Проверка, възложена на националния съд (член 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че могат да се квалифицират като „тясно свързани“ с основната доставка на образователни услуги и следователно като освободени от данък върху добавената стойност (ДДС) дейностите, упражнявани при обстоятелства като тези в главното производство и състоящи се във възмездното предоставяне от студентите във висше учебно заведение в рамките на обучението им на ресторантьорски и развлекателни услуги спрямо трети лица, при положение че тези услуги са от съществено значение за тяхното обучение и че предназначението им не е реализирането на допълнителен доход за това учебно заведение чрез извършването на сделки, които са в пряка конкуренция със сделките, извършвани от търговските предприятия, подлежащи на облагане с ДДС, което запитващата юрисдикция следва да провери. (вж. т. 43 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 13, A, параграф 1, буква й), Освобождаване, Частни уроци, давани от преподавателски кадри и съответстващи на училищното или университетското образование, Услуги, предоставяни от независим преподавател в рамките на организиран от трета организация курс за продължаващо професионално обучение.

Дело C-473/08 Ingenieurbüro Eulitz GbR Thomas und Marion Eulitz срещу Finanzamt Dresden I (Преюдициално запитване, отправено от Sächsisches Finanzgericht) „Шеста директива ДДС — Член 13, A, параграф 1, буква й) — Освобождаване — Частни уроци, давани от преподавателски кадри и съответстващи на училищното или университетското образование — Услуги, предоставяни от независим преподавател в рамките на провеждан от трета организация курс за продължаващо професионално обучение“ Решение на Съда (трети състав) от 28 януари 2010 г. I ‐ 910 Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на частните уроци, давани от преподавателски кадри и съответстващи на училищното или университетското образование (член 13, A, параграф 1, буква й) от Директива 77/388 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на частните уроци, давани от преподавателски кадри и съответстващи на училищното или университетското образование (членове 4 и 13, A, параграф 1, буква й) от Директива 77/388 на Съвета ) Член 13, А, параграф 1, буква й) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че преподавателските услуги, които дипломиран инженер в учебен институт със статут на частноправно сдружение предоставя на участници в завършващи с полагането на изпит обучителни курсове, които участници най-малкото притежават диплома за архитект или инженер, издадена от университет или специализирано висше учебно заведение, или имат съответстващо образование, могат да представляват „уроци […], съответстващи на училищното или университетското образование“ по смисъла на тази разпоредба. Такива уроци могат да бъдат и дейности, различни от същинската преподавателска дейност, при положение че се упражняват по същество в процеса на предаване на знания и умения между преподавател и ученици или студенти, съответстващ на училищното или университетското образование. При необходимост запитващата юрисдикция следва да провери дали всички разглеждани дейности на преподавателя представляват „уроци“, съответстващи на „училищно или университетско образование“ по смисъла на посочената разпоредба. (вж. точка 38; точка 1 от диспозитива) Член 13, А, параграф 1, буква й) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че не може да се приеме, че самостоятелно заето лице, което е съдружник в гражданско дружество и което предоставя преподавателски услуги в рамките на провеждан от трета организация курс за продължаващо професионално обучение, дава „частни“ уроци по смисъла на тази разпоредба, след като тази организация — а не въпросният преподавател — е отговаряла за учебния институт, в рамките на който последният е давал частни уроци, и е предоставяла преподавателски услуги на участниците в посочените курсове. Това последно обстоятелство само по себе си може да изключи възможността преподавателят — а следователно и гражданското дружество, в което той е съдружник — да се счита за лице, което дава частни уроци по смисъла на член 13, А, параграф 1, буква й) от Шеста директива. В това отношение „независимото“ извършване на икономическа дейност и изпълнението на другите изложени в член 4 от Шеста директива критерии, за да се счита едно лице за данъчнозадължено лице за целите на данъка върху добавената стойност, сами по себе си не водят автоматично до заключението, че преподавател, който не е обвързан от трудов договор или от приравнено на трудово правоотношение, извършва икономически дейности, които са частни по смисъла на член 13, А, параграф 1, буква й) от тази директива. (вж. точки 48, 52, 53 и 55; точка 2 от диспозитива)