Documents - 23
cited in "Решение на Съда (четвърти състав) от 14 юни 2017 г. Compass Contract Services Limited срещу Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs. Преюдициално запитване, отправено от First-tier Tribunal (Tax Chamber). Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Възстановяване на недължимо платен ДДС — Право на приспадане на ДДС — Правила — Принципи на равно третиране и на данъчен неутралитет — Принцип на ефективност — Национална правна уредба, с която се въвежда давностен срок. Дело C-38/16."
Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Възстановяване на недължимо платен ДДС, Право на приспадане на ДДС, Правила, Принципи на равно третиране и на данъчен неутралитет, Принцип на ефективност, Национална правна уредба, с която се въвежда давностен срок.
Дело C-38/16 Compass Contract Services Limited срещу Commissioners for Her Majesty’s Revenue & Customs (Преюдициално запитване,отправено First-tier Tribunal (Tax Chamber) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Възстановяване на недължимо платен ДДС — Право на приспадане на ДДС — Правила — Принципи на равно третиране и на данъчен неутралитет — Принцип на ефективност — Национална правна уредба, с която се въвежда давностен срок“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 14 юни 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Ред и условия за упражняване на правото на приспадане — Искания за приспадане или за възстановяване — Национална правна уредба, съгласно която се намалява давностният срок за съответния данъчен период — Спазване на принципите на равно третиране, данъчен неутралитет и ефективност — Различни преходни периоди в зависимост от предмета на искането — Допустимост Принципите на данъчен неутралитет, равно третиране и ефективност допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която във връзка с намаляването на давностния срок, от една страна, за исканията за възстановяване на недължимо платен данък върху добавената стойност, и от друга, за исканията за приспадане на платен по получени доставки данък върху добавената стойност, предвижда различни преходни периоди, поради което за исканията относно два данъчни периода от три месеца се прилага различен давностен срок в зависимост от това дали са за възстановяване на недължимо платен данък върху добавената стойност или за приспадане на платен по получени доставки данък върху добавената стойност. Искането за възстановяване на недължимо платен ДДС се предявява на основание на правото на връщане на недължимо платеното, чиято цел съгласно постоянната съдебна практика е да се поправят последиците от несъвместимостта на данъка с правото на Съюза, като се неутрализира икономическата тежест, неоправдано възложена на оператора, който в крайна сметка я е понесъл на практика (вж. в този смисъл решение от 20 октомври 2011 г., Danfoss и Sauer-Danfoss, C-94/10, EU:C:2011:674, т. 23). Ето защо следва да се отбележи, че такова право на възстановяване се характеризира с и възниква вследствие на обстоятелството, че в нарушение на правото на Съюза данъчнозадълженото лице е платило на данъчните органи ДДС, който не дължи. Правото на възстановяване се основава именно на това, че този ДДС не е бил дължим, и съобразно условията, предвидени в правото на всяка държава членка в съответствие с принципите на равностойност и ефективност, гарантира неутрализирането на икономическата тежест, която данъчнозадълженото лице е понесло вследствие на недължимо платеното. От друга страна, що се отнася до определяне на характеристиките на искане за приспадане на платения по получени доставки ДДС, важно е да се посочи, че докато правото на възстановяване на недължимо платен ДДС произтича от общите принципи на правото на Съюза, както отбелязва генералният адвокат в точка 59 от заключението си и както е видно от точки 29 и 30 от настоящото решение, правото на приспадане на платения по получени доставки ДДС е предвидено в член 17 и сл. от Шеста директива. Следователно, за разлика от основната характеристика на правото на възстановяване на недължимо платен ДДС, правото на приспадане на ДДС, което е присъщо за механизма на ДДС, установен с общата система на ДДС, се основава на наличието на дължим данък. Както отбелязва генералният адвокат в точка 60 от заключението си, такава разлика в естеството на въпросните права и в преследваните с тях цели оправдава наличието на отделни правни режими за всяко от тях, по-специално по отношение на съдържанието им и условията за упражняването им, какъвто е давностният срок за предявяване на свързани с тези права искания, и по-конкретно датата, от която този срок става приложим. (вж. т. 30—32, 36, 38 и 46 и диспозитива)
Преюдициално запитване, Служебно отчитане на нарушение на правото на Съюза като основание за отмяна, Принципи на равностойност и ефективност, Обща система на данъка върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане на платения по получени доставки данък, Система на обратното начисляване, Член 199, параграф 1, буква ж), Прилагане само за недвижими вещи, Данък, недължимо платен от купувача на продавача на стоки заради неправилно издадена фактура, Решение на данъчен орган, с което се установява, че купувачът на стоки продължава да дължи данък, отказва се поисканото от него приспадане и му се налага глоба за данъчно нарушение.
Дело C-564/15 Tibor Farkas срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-alfödi Regionális Adó Főigazgatósága (Преюдициално запитване, отправено от Kecskeméti közigazgatási és munkaügyi bíróság) „Преюдициално запитване — Служебно отчитане на нарушение на правото на Съюза като основание за отмяна — Принципи на равностойност и ефективност — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане на платения по получени доставки данък — Система на обратното начисляване — Член 199, параграф 1, буква ж) — Прилагане само за недвижими вещи — Данък, недължимо платен от купувача на продавача на стоки заради неправилно издадена фактура — Решение на данъчен орган, с което се установява, че купувачът на стоки продължава да дължи данък, отказва се поисканото от него приспадане и му се налага глоба за данъчно нарушение“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 26 април 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Задължения на данъчнозадължени лица—Член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112—Приложно поле—Обхват
(член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/45)
Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Процедура за обратно начисляване—Данъчнозадължено лице, платец на данък върху добавената стойност в качеството му на получател на стоки и услуги—Липса на право на приспадане в случай на недължимо плащане на данъка от купувача на продавача на дадена стока заради неправилно издадена фактура—Допустимост—Условия—Възможност неоснователно фактурираният данък да бъде възстановен на купувача било от продавача, било от данъчния орган
(Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/45)
Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Процедура за обратно начисляване—Данъчнозадължено лице, платец на данък върху добавената стойност в качеството му на получател на стоки и услуги—Недължимо плащане на данъка от купувача на продавача на дадена стока заради неправилно издадена фактура—Липса на загуба на данъчни приходи, както и на данни за данъчна измама—Налагане на санкция за данъчно нарушение, равняваща се на 50 % от размера на данъка—Недопустимост
(Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/45) Член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г., трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага за доставките на движими вещи, продавани от длъжник в производство по принудително изпълнение.
(вж. т. 1 от диспозитива)
Разпоредбите на Директива 2006/112, изменена с Директива 2010/45, както и принципите на данъчен неутралитет, ефективност и пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат в случай като разглеждания в главното производство купувачът на стока да бъде лишен от правото да приспадне данъка върху добавената стойност, който е платил недължимо на купувача въз основа на фактура, съставена по правилата на общия режим на данъка върху добавената стойност, при положение че за съответната сделка е бил приложим режимът на обратно начисляване, когато продавачът е внесъл посочения данък в бюджета. Тези принципи обаче изискват, доколкото възстановяването на данъка върху добавената стойност, неоснователно фактуриран от продавача на купувача на съответната стока, е невъзможно или изключително трудно, по-специално в случай на неплатежоспособност на продавача, получателят да може да поиска възстановяването направо от данъчния орган.
Като се има предвид, че по принцип държавите членки са тези, които определят при какви условия може да се коригира неправилно фактурираният ДДС, Съдът е приел, че система, при която, от една страна, продавачът на стоката, който по погрешка е платил ДДС на данъчните органи, може да иска неговото възстановяване и от друга страна, купувачът на тази стока може да предяви срещу този продавач граждански иск за връщане на недължимо платеното, зачита принципите на неутралност и на ефективност. Всъщност такава система позволява недължимо платените суми да се възстановят на посочения купувач, който по погрешка е понесъл тежестта на фактурирания данък (вж. в този смисъл решение от 15 март 2007 г., Reemtsma Cigarettenfabriken, C-35/05, EU:C:2007:167, т. 38 и 39 и цитираната съдебна практика).
Ако обаче възстановяването на ДДС става невъзможно или изключително трудно, по-специално в случай на неплатежоспособност на продавача, принципът на ефективност може да изисква на купувача на съответната стока да се предостави възможност да поиска възстановяване направо от данъчните органи. Така, за да бъде спазен принципът на ефективност, държавите членки трябва да предвидят необходимите процесуални способи и правила, позволяващи на посочения купувач да си върне неоснователно фактурирания данък (вж. в този смисъл решение от 15 март 2007 г., Reemtsma Cigarettenfabriken, C-35/05, EU:C:2007:167, т. 41).
(вж. т. 51, 53 и 57; т. 2 от диспозитива)
Принципът на пропорционалност трябва да се тълкува в смисъл че в случай като разглеждания в главното производство не допуска националните данъчни органи да наложат на данъчнозадължено лице, придобило стока, за чиято доставка се прилага режимът на обратно начисляване, санкция за данъчно нарушение в размер на 50 % от данъка върху добавената стойност, който то дължи на данъчната администрация, когато последната не е изгубила данъчни приходи и нищо не сочи за наличие на данъчна измама, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.
Следва да се припомни, че при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Въпреки това те са длъжни да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи и следователно да спазват принципа на пропорционалност (вж. в този смисъл по-специално решения от 7 декември 2000 г., De Andrade, C-213/99, EU:C:2000:678, т. 20 и от 6 февруари 2014 г., Fatorie, C-424/12, EU:C:2014:50, т. 50).
Така подобни санкции не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на целите за осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване на данъчните измами. За да се прецени дали определена санкция е съобразена с принципа на пропорционалност, следва да се вземат предвид по-специално видът и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и правилата за определяне на нейния размер (вж. в този смисъл решения от 8 май 2008 г., Ecotrade, C-95/07 и C-96/07, EU:C:2008:267, т. 65—67 и от 20 юни 2013 г., Родопи-М 91, C-259/12, EU:C:2013:414, т. 38).
(вж. т. 59, 60 и 67; т. 3 от диспозитива)
Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност, Данък, платен за получена доставка, Приспадане.
Дело C-267/15 Gemeente Woerden срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Данък, платен за получена доставка — Приспадане“ Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 22 юни 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Данъчнозадължено лице, което е възложило построяването на сграда и я е продало на цена, по-ниска от разходите за построяването ѝ — Право на приспадане на целия данък върху добавената стойност — Приобретател, който е предоставил на трето лице част от посочената сграда за безвъзмездно ползване — Липса на последици (Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че когато данъчнозадълженото лице е възложило построяването на сграда и я е продало на цена, която е по-ниска от разходите за построяването ѝ, посоченото данъчнозадължено лице има право да приспадне целия данък върху добавената стойност, платен за построяването на сградата, а не само на такава част от този данък, която е пропорционална на частите от сградата, използвани от приобретателя ѝ за извършването на икономическа дейност. В това отношение е без значение обстоятелството, че този приобретател предоставя на трето лице част от разглежданата сграда за безвъзмездно ползване. (вж. т. 42 и диспозитива)
Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 203, Принцип на данъчен неутралитет, Възстановяване на доставчика на платения от него данък, когато на получателя на освободена доставка е отказано правото на приспадане.
Дело C-138/12 Руседеспред ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — град Варна) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 203 — Принцип на данъчен неутралитет — Възстановяване на доставчика на платения от него данък, когато на получателя на освободена доставка е отказано правото на приспадане“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 11 април 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на лицата, платци на данъка — Задължение за плащане на начисления във фактура данък независимо от задължението за плащането му поради облагаема с данък върху добавената стойност сделка (член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Фактуриран данък, който не е следвало да бъде начислен — Отказ на данъчната администрация да възстанови данъка — Основания за отказ — Фактура, която не е коригирана от данъчнозадълженото лице вследствие от освободените доставки — Невъзможност за такава корекция поради отказаното на получателя на фактурата право на приспадане — Нарушение на принципа на данъчен неутралитет (член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Актове на институциите — Директиви — Прилагане от държавите членки — Задължение за съобразено тълкуване на националното право (член 288, параграф 3 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Безусловно и достатъчно точно задължение в тежест на държавите членки — Възможност за данъчнозадължено лице да се противопостави на разпоредба на националното право, съгласно която за възстановяването на неправилно фактурирания данък е необходимо сгрешената фактура да бъде коригирана (член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 23) Принципът на неутралитет на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска на основание на национална разпоредба за транспониране на член 203 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност данъчната администрация да откаже да възстанови на доставчика по освободена доставка неправилно фактурирания на неговия клиент данък върху добавената стойност, по съображение че този доставчик не е коригирал сгрешената фактура, при положение че данъчната администрация с влязъл в сила акт е отказала правото на същия клиент да приспадне посочения данък върху добавената стойност, а поради влезлия в сила отказ режимът на корекция, предвиден в националния закон, вече не е приложим. Когато издателят на фактурата своевременно отстрани напълно риска от загуба на данъчни приходи, принципът на неутралитет на данъка върху добавената стойност изисква фактурираният данък, който не е следвало да бъде начислен, да може да се коригира, без държавите членки да могат да поставят тази корекция в зависимост от добросъвестността на издателя на посочената фактура. Това коригиране не може да зависи от свободното усмотрение на данъчната администрация. (вж. точки 27 и 39; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 37) Данъчнозадължено лице може да се позове на принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност, за да се противопостави на разпоредба на националното право, съгласно която за възстановяването на неправилно фактурирания данък върху добавената стойност е необходимо сгрешената фактура да бъде коригирана, при положение че правото на приспадане на посочения данък върху добавената стойност е отказано с влязъл в сила акт, а поради влезлия в сила отказ режимът на корекция, предвиден в националния закон, вече не е приложим. (вж. точки 40 и 41; точка 2 от диспозитива) Дело C-138/12 Руседеспред ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — град Варна) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 203 — Принцип на данъчен неутралитет — Възстановяване на доставчика на платения от него данък, когато на получателя на освободена доставка е отказано правото на приспадане“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 11 април 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на лицата, платци на данъка — Задължение за плащане на начисления във фактура данък независимо от задължението за плащането му поради облагаема с данък върху добавената стойност сделка
(член 203 от Директива 2006/112 на Съвета)
Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Фактуриран данък, който не е следвало да бъде начислен — Отказ на данъчната администрация да възстанови данъка — Основания за отказ — Фактура, която не е коригирана от данъчнозадълженото лице вследствие от освободените доставки — Невъзможност за такава корекция поради отказаното на получателя на фактурата право на приспадане — Нарушение на принципа на данъчен неутралитет
(член 203 от Директива 2006/112 на Съвета)
Актове на институциите — Директиви — Прилагане от държавите членки — Задължение за съобразено тълкуване на националното право
(член 288, параграф 3 ДФЕС)
Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Безусловно и достатъчно точно задължение в тежест на държавите членки — Възможност за данъчнозадължено лице да се противопостави на разпоредба на националното право, съгласно която за възстановяването на неправилно фактурирания данък е необходимо сгрешената фактура да бъде коригирана
(член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението.
(вж. точка 23)
Принципът на неутралитет на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска на основание на национална разпоредба за транспониране на член 203 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност данъчната администрация да откаже да възстанови на доставчика по освободена доставка неправилно фактурирания на неговия клиент данък върху добавената стойност, по съображение че този доставчик не е коригирал сгрешената фактура, при положение че данъчната администрация с влязъл в сила акт е отказала правото на същия клиент да приспадне посочения данък върху добавената стойност, а поради влезлия в сила отказ режимът на корекция, предвиден в националния закон, вече не е приложим.
Когато издателят на фактурата своевременно отстрани напълно риска от загуба на данъчни приходи, принципът на неутралитет на данъка върху добавената стойност изисква фактурираният данък, който не е следвало да бъде начислен, да може да се коригира, без държавите членки да могат да поставят тази корекция в зависимост от добросъвестността на издателя на посочената фактура. Това коригиране не може да зависи от свободното усмотрение на данъчната администрация.
(вж. точки 27 и 39; точка 1 от диспозитива)
Вж. текста на решението.
(вж. точка 37)
Данъчнозадължено лице може да се позове на принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност, за да се противопостави на разпоредба на националното право, съгласно която за възстановяването на неправилно фактурирания данък върху добавената стойност е необходимо сгрешената фактура да бъде коригирана, при положение че правото на приспадане на посочения данък върху добавената стойност е отказано с влязъл в сила акт, а поради влезлия в сила отказ режимът на корекция, предвиден в националния закон, вече не е приложим.
(вж. точки 40 и 41; точка 2 от диспозитива)
ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане, Отказ.
Дело C-285/11 Боник EOOД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Варненски административен съд) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Отказ“ Резюме – Решение на Съда (трети състав) от 6 декември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказ на основание липсата на реално осъществяване на доставката на стоки поради измами и нередности — Недопустимост — Граници — Проверка, възложена на националния съд (членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112 на Съвета) Членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне данъка върху добавената стойност за доставката на стоки, поради това че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с данък върху добавената стойност, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки, което следва да провери запитващата юрисдикция. Тъй като отказът да се признае право на приспадане, представлява изключение от прилагането на основния принцип, какъвто се явява това право, режимът на правото на приспадане, предвиден в посочената директива, не допуска данъчнозадължено лице — което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след осъществената от данъчнозадълженото лице доставка е опорочена поради измама с данък върху добавената стойност — да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане. Всъщност установяването на режим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на държавния бюджет. (вж. точки 41—43 и 45 и диспозитива) Дело C-285/11 Боник EOOД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Варненски административен съд) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Отказ“ Резюме – Решение на Съда (трети състав) от 6 декември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказ на основание липсата на реално осъществяване на доставката на стоки поради измами и нередности — Недопустимост — Граници — Проверка, възложена на националния съд (членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112 на Съвета) Членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне данъка върху добавената стойност за доставката на стоки, поради това че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с данък върху добавената стойност, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки, което следва да провери запитващата юрисдикция. Тъй като отказът да се признае право на приспадане, представлява изключение от прилагането на основния принцип, какъвто се явява това право, режимът на правото на приспадане, предвиден в посочената директива, не допуска данъчнозадължено лице — което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след осъществената от данъчнозадълженото лице доставка е опорочена поради измама с данък върху добавената стойност — да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане. Всъщност установяването на режим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на държавния бюджет. (вж. точки 41—43 и 45 и диспозитива)
Данъчни въпроси, Шеста директива ДДС, Случаи на освобождаване, Член 13, Б, буква е), Залагане, лотарии и други форми на хазарт, Принцип на данъчен неутралитет, Механизирано бинго с печалби, изплащани в брой ("mechanised cash bingo"), Монетни игрални автомати, Административна практика в отклонение от нормативните разпоредби, Възражение, основано на надлежното изпълнение на задълженията ("due diligence").
Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Различно третиране на две доставки, които са идентични или сходни от гледна точка на потребителя — Нарушение на принципа на данъчен неутралитет (Директива 77/388 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване за хазартните игри — Правомощие на държавите членки да определят условията и границите на освобождаването — Граници — Спазване на принципа на данъчен неутралитет (член 13, Б, буква е) от Директива 77/388 на Съвета) 3. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване за хазартните игри — Правомощие на държавите членки да определят условията и границите на освобождаването — Граници — Спазване на принципа на данъчен неутралитет (член 13, Б, буква е) от Директива 77/388 на Съвета) 4. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване за хазартните игри — Правомощие на държавите членки да определят условията и границите на освобождаването — Граници — Спазване на принципа на данъчен неутралитет (член 13, Б, буква е) от Директива 77/388 на Съвета) 5. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване за хазартните игри — Правомощие на държавите членки да определят условията и границите на освобождаването — Граници — Спазване на принципа на данъчен неутралитет (член 13, Б, буква е) от Директива 77/388 на Съвета) Summary 1. Принципът на данъчен неутралитет следва да се тълкува в смисъл, че различното третиране, що се отнася до данък върху добавената стойност, на две доставки на услуги, които са идентични или сходни от гледна точка на потребителя и задоволяват едни и същи негови нужди, е достатъчно, за да се приеме, че този принцип е нарушен. Ето защо, за да е налице такова нарушение, не е необходимо още да се установи, че съществува реална конкуренция между разглежданите услуги или че конкуренцията е нарушена поради споменатото различно третиране. (вж. точка 36; точка 1 от диспозитива) 2. Когато е налице различно третиране на две хазартни игри от гледна точка на освобождаването от данък върху добавената стойност съгласно член 13, Б, буква е) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкува в смисъл, че не е необходимо да се отчита обстоятелството, че тези две игри попадат в различни лицензионни категории и за тях се прилагат различни правни режими в областта на контрола и регулирането. Тази разпоредба предоставя на държавите членки широка свобода на преценка във връзка с освобождаването или облагането на съответните сделки, като се има предвид, че им разрешава да определят условията и ограниченията, които могат да се наложат във връзка с ползването от това освобождаване, при условие че спазват принципа на данъчен неутралитет. При проверката дали са сходни две хазартни игри, различното третиране на които може да доведе до нарушение на принципа на данъчен неутралитет, са ирелевантни елементи, като това дали хазартните игри са организирани законно или незаконно, каква е самоличността на лицата, които стопанисват тези игри и автомати, както и юридическата форма, под която те упражняват дейността си. Същото важи за съществуващите различия между, от една страна, питейните заведения и игралните зали, и от друга — лицензираните казина, що се отнася до условията, при които хазартните игри са предоставени на разположение в тях, и в частност достъпността от гледна точка на местонахождение и работно време и атмосферата в тях. Накрая, обстоятелството, че само единият от двата вида хазартни игри се облага с нехармонизиран данък, също не дава основание да се заключи, че тези видове хазартни игри не са сходни. (вж. точки 40, 41, 45—48 и 51; точка 2 от диспозитива) 3. За да се прецени в светлината на принципа на данъчен неутралитет дали два вида монетни игрални автомати са сходни и е необходимо да бъдат третирани по еднакъв начин, що се отнася до данък върху добавената стойност, трябва да се провери дали употребата на тези видове игрални автомати от гледна точка на средния потребител е сходна и задоволява едни и същи негови нужди, като обстоятелствата, които могат да се съобразят в това отношение, са по-специално минималните и максималните залози и печалби и шансовете за печалба. (вж. точка 58; точка 3 от диспозитива) 4. Принципът на данъчен неутралитет следва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадълженото лице не би могло да иска възстановяване на платения по някои доставки на услуги данък върху добавената стойност, като твърди, че е налице нарушение на този принцип, при положение че данъчните органи на съответната държава членка на практика са третирали сходни доставки на услуги като освободени доставки, въпреки че според релевантното национално законодателство те не са освободени от данък върху добавената стойност. Всъщност, въпреки че публичната администрация, която следва обща практика, може да бъде обвързана от тази практика, принципът на равно третиране — израз на който в областта на данъка върху добавената стойност е принципът на данъчен неутралитет — все пак трябва да се съчетава със спазването на принципа на законност, съгласно който никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго. От изложеното следва, че данъчнозадълженото лице не може да иска определена доставка да бъде третирана от данъчна гледна точка по един и същи начин с друга доставка, когато това третиране противоречи на релевантното национално законодателство. (вж. точки 61—64; точка 4 от диспозитива) 5. Принципът на данъчен неутралитет следва да се тълкува в смисъл, че при искане за възстановяване на данък върху добавената стойност, основано на нарушение на този принцип, държавата членка, която е упражнила правото си на преценка по член 13, Б, буква е) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота и е освободила от данък върху добавената стойност предоставянето на достъп до съоръженията за игра на хазартни игри, но е изключила от това освобождаване категория автомати, отговарящи на някои критерии, не би могла да възрази, че е изпълнила надлежно задълженията си във връзка с въвеждането на нов вид автомати, които не отговарят на тези критерии. Непосредственото действие на дадена разпоредба на директива, като член 13, Б, буква е) от Шеста директива 77/388, не зависи нито от наличието на умишлено или допуснато по небрежност нарушение от съответната държава членка при транспонирането на разглежданата директива, нито от наличието на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза. Ето защо операторът на хазартни игри или игрални автомати може да се позовава на тази разпоредба пред националните юрисдикции, за да изключи прилагането на норми на вътрешното право, несъвместими с тази разпоредба. (вж. точки 69, 70 и 74; точка 5 от диспозитива)