Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност, Шеста директива 77/388/ЕИО, Член 13, A, параграф 1, буква н), Случаи на освобождаване на някои културни услуги, Липса на директен ефект, Определяне на освободените културни услуги, Свобода на преценка на държавите членки.

Дело C-592/15 Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs срещу British Film Institute (Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 13, A, параграф 1, буква н) — Случаи на освобождаване на някои културни услуги — Липса на директен ефект — Определяне на освободените културни услуги — Свобода на преценка на държавите членки“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 15 февруари 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождавания за някои дейности от обществен интерес — Член 13, A, параграф 1, буква н) — Случаи на освобождаване на някои културни услуги — Директен ефект — Липса (член 13, A, параграф 1, буква н) от Директива 77/388 на Съвета) Член 13, A, параграф 1, буква н) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, който предвижда освобождаването на „някои културни услуги“, трябва да се тълкува в смисъл, че няма директен ефект, така че при липсата на транспониране публичноправен субект или друга културна организация, призната от съответната държава членка и предоставяща културни услуги, не може да се позовава пряко на тази разпоредба. Буквалното тълкуване на член 13, A, параграф 1, буква н) от Шеста директива се потвърждава от генезиса на тази директива, както и от целите, преследвани от законодателя на Съюза. Така следва да се приеме, че като използва израза „някои културни услуги“, член 13, A, параграф 1, буква н) от Шеста директива не изисква освобождаването на всички културни услуги, така че държавите членки могат да освободят „някои“, като същевременно обложат други с ДДС. (вж. т. 19, 23 и 28 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Шеста директива ДДС, Случаи на освобождаване, Член 13, Б, буква г), точка 6, Специални инвестиционни фондове, Понятие, Инвестиции в недвижими имоти, Управление на специални инвестиционни фондове, Понятие, Фактическа експлоатация на недвижим имот.

Дело C-595/13 Staatssecretaris van Financiën срещу Fiscale Eenheid X NV cs (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Случаи на освобождаване — Член 13, Б, буква г), точка 6 — Специални инвестиционни фондове — Понятие — Инвестиции в недвижими имоти — Управление на специални инвестиционни фондове — Понятие — Фактическа експлоатация на недвижим имот“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 9 декември 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Управление на специални инвестиционни фондове — Понятие за специални инвестиционни фондове — Инвестиционни дружества, учредени от инвеститори с цел инвестиране в недвижими имоти — Включване — Условие — Държавен надзор върху посочените дружества (член 13, Б, буква г), точка 6 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 91/680) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Управление на специални инвестиционни фондове — Понятие — Фактическа експлоатация на недвижимите имоти на специален инвестиционен фонд — Изключване (член 13, Б, буква г), точка 6 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 91/680) Член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 91/680, трябва да се тълкува в смисъл, че инвестиционни дружества, при които капиталът се набира от повече от един инвеститор, които носят риска от управлението на събраните в него активи с цел за закупуването, владението, управлението и продажбата на недвижими имоти, за да се генерира печалба, която да се разпредели между всички притежаващи част от капитала под формата на дивидент, като последните се ползват и от друго предимство поради повишаване на стойността на притежаваното от тях дялово участие, могат да се разглеждат като специални инвестиционни фондове по смисъла на тази разпоредба, при условие че съответната държава членка е упражнила особен държавен надзор върху дружествата. В това отношение, доколкото вложенията, независимо дали се състоят от ценни книжа, или от недвижими имоти, подлежат на сходен особен държавен надзор, между тези форми на вложения има и пряка конкуренция. За инвеститора и в двата случая е важна доходността, която му носят вложенията. Принципът на данъчен неутралитет обаче не допуска предоставянето на сходни услуги, които се конкурират помежду си, да се третира различно от гледна точка на данъка върху добавената стойност. (вж. т. 63 и 64; т. 1 от диспозитива) Член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 91/680, трябва да се тълкува в смисъл, че понятието за управление, което се съдържа в тази разпоредба, не обхваща и фактическата експлоатация на недвижимите имоти на специален инвестиционен фонд. В това отношение специфичната дейност на специален инвестиционен фонд се състои в колективно инвестиране на привлечените капитали. В този смисъл, доколкото активите на подобен фонд се състоят от недвижими имоти, специфичната му дейност включва, от една страна, дейностите, свързани с подбора, покупката и продажбата на недвижими имоти, а от друга страна, административните и счетоводните задачи. За разлика от това фактическата експлоатация на недвижимите имоти не е специфична за експлоатацията на специален инвестиционен фонд, доколкото надхвърля различните дейности, свързани с колективното инвестиране на привлечените капитали. Доколкото фактическата експлоатация на недвижимите имоти има за цел да опази и разшири инвестираното имущество, целта ѝ не е специфична на дейността на специален инвестиционен фонд, а е присъща на всеки вид инвестиране. (вж. т. 77—79; т. 2 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/EО, Член 2, параграф 1, буква в) и член 135, параграф 1, букви г), е), Възмездни услуги, Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути, Освобождаване.

Дело C-264/14 Skatteverket срещу David Hedqvist (Преюдициално запитване, отправено от Högsta förvaltningsdomstolen) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/EО — Член 2, параграф 1, буква в) и член 135, параграф 1, букви г)—е) — Възмездни услуги — Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути — Освобождаване“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 22 октомври 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възмездни доставки на услуги — Понятие — Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути — Включване (член 2, параграф 1, буква в) и членове 14 и 24 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Банкови сделки или сделки с ценни книжа — Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути — Изключване (член 135, параграф 1, букви г) и е) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Валутни сделки — Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути — Включване (член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112 на Съвета) Право на Европейския съюз — Тълкуване — Текстове, изготвени на различни езици — Разлики между текстовете на отделните езици — Отчитане на общия разум и на целта на съответната правна уредба (член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че представляват възмездни доставки на услуги по смисъла на тази разпоредба сделки, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута „биткойн“ и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна. Всъщност, на първо място, виртуалната валута с двупосочен поток „биткойн“ не може да се квалифицира като материална вещ по смисъла на член 14 от Директива 2006/112, тъй като тази виртуална валута няма друго предназначение, освен да се използва като платежно средство. Следователно сделките, които се състоят в обмяна на различни платежни средства, не попадат в обхвата на понятието „доставка на стоки“ по посочения член 14 от Директивата. При това положение тези сделки представляват доставки на услуги по смисъла на член 24 от Директива 2006/112. На второ място, колкото до възмездния характер на доставката на услуги по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от споменатата директива, следва да се приеме, че сделките, при които е налице синалагматично правоотношение, съгласно което страните се задължават взаимно да предоставят суми в определена валута и да получат тяхната равностойност във виртуална валута с двупосочен поток или обратно, представляват доставки на услуги, извършени срещу насрещна престация, която е в пряка връзка с предоставената услуга. В това отношение при определянето на възмездния характер на дадена доставка на услуги фактът, че възнаграждението за посочената доставка не приема формата на комисиона или на плащане на специфични разходи, е ирелевантен. (вж. т. 24 и 26—31; т. 1 от диспозитива) Член 135, параграф 1, букви г) и е) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че доставки на услуги, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута „биткойн“ и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна, не попадат в приложното поле на тези разпоредби. Що се отнася, най-напред, до предвидените в член 135, параграф 1, буква г) от същата директива освобождавания, тъй като виртуалната валута „биткойн“ е договорно платежно средство, от една страна, тя не може да се счита нито за текуща сметка, нито за депозит, плащане или превод. От друга страна, за разлика от дълговете, чековете и другите прехвърляеми инструменти по член 135, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112, тя представлява средство за пряко разплащане между операторите, които я приемат. На следващо място, що се отнася до предвидените в член 135, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112 освобождавания, виртуалната валута „биткойн“ не представлява нито ценна книга, материализираща право на собственост върху дялове от юридически лица, нито ценна книга от подобно естество. (вж. т. 38, 42, 54, 55 и 57; т. 2 от диспозитива) Член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че доставки на услуги, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута „биткойн“ и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна, представляват сделки, освободени от данък върху добавената стойност по смисъла на тази разпоредба. Всъщност понятията, използвани в член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112, съгласно който държавите членки освобождават сделките, засягащи по-специално валута, банкноти и монети, използвани като законно платежно средство, трябва да се тълкуват и прилагат по еднакъв начин в светлината на текстовете на всички езици на Съюза. Целта на предвидените в тази разпоредба освобождавания е именно да се отстранят трудностите, свързани с определянето на данъчната основа и на размера на подлежащия на приспадане данък върху добавената стойност, които възникват във връзка с данъчното облагане на финансови сделки. Сделките с нетрадиционни валути — тоест с валути, различни от паричните единици, които са законни платежни средства в една или повече държави, доколкото тези валути са приети от страните по дадена сделка като платежно средство, алтернативно на законните платежни средства, и нямат друго предназначение, освен да се използват като платежно средство —представляват финансови сделки. Освен това при някои специфични сделки, като сделките по обмяна, трудностите, свързани с определянето на данъчната основа и на размера на подлежащия на приспадане данък върху добавената стойност, могат да бъдат идентични, независимо дали става дума за обмяна на традиционни валути, обичайно освободена по силата на член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112, или за обмяна на такива валути, от една страна, срещу виртуални валути с двупосочен поток, от друга страна, които, без да са законни платежни средства, са платежно средство, прието от страните по дадена сделка, и обратно. В това отношение едно тълкуване на посочената разпоредба в смисъл, че тя се отнася единствено до сделките с традиционните валути, би отнело част от действието ѝ. (вж. т. 44, 45, 48—51, 53 и 57; т. 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. т. 47)

Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 132, параграф 1, буква м), Освобождаване, Доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание, Неорганизирано и нередовно упражняване на спортни дейности, Общински аквапарк.

Дело C-18/12 Město Žamberk срещу Finanční ředitelství v Hradci Králové, преобразувана в Odvolací finanční ředitelství (Преюдициално запитване, отправено от Nejvyšší správní soud) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 132, параграф 1, буква м) — Освобождаване — Доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание — Неорганизирано и нередовно упражняване на спортни дейности — Общински аквапарк“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 21 февруари 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание — Спорт — Понятие — Неорганизирани, нередовни спортни дейности, чиято цел не е участие в спортни състезания — Включване (член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Сделка, която трябва да се счита за една-единствена доставка — Критерии за определяне (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание — Достъп до аквапарк — Включване — Критерии — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че неорганизирани, нередовни спортни дейности, чиято цел не е участие в спортни състезания, могат да се определят като спорт по смисъла на тази разпоредба. За прилагането на тази разпоредба не се изисква спортната дейност да се практикува на определено ниво, например професионално ниво, нито съответната спортна дейност да се практикува по определен начин, а именно редовно или организирано, или с оглед на участие в спортни състезания, стига все пак тази дейност да не се вписва в контекст, изцяло свързан с отдих и развлечение. (вж. точки 22 и 25; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 27—30) Член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че достъпът до аквапарк, в който на посетителите се предлагат не само съоръжения, даващи възможност за практикуване на спортни дейности, но също и други видове дейности за развлечение и отдих, може да бъде доставка на услуги, тясно свързани със спорта. Запитващата юрисдикция трябва да реши дали това е така, с оглед на конкретните обстоятелства по делото и в светлината на дадените по-долу насоки за тълкуване. Що се отнася до наличието на една-единствена комплексна доставка, следва да се провери дали намиращите се в разглеждания аквапарк съоръжения образуват един комплекс, така че достъпът до този комплекс да представлява една-единствена доставка, чието разделяне би било изкуствено. В това отношение, ако единственият вид предлаган за аквапарка входен билет дава достъп до всички съоръжения, без да се прави никакво разграничение в зависимост от вида на действително използваното съоръжение, начина и продължителността на неговото използване през периода на валидност на входния билет, това обстоятелство е важно указание за наличието на една-единствена комплексна доставка. За да се определи дали доминиращият елемент на такава комплексна една-единствена доставка е възможността да се практикуват спортни дейности, попадащи в приложното поле на член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112, или доминиращи са по-скоро само отдихът и развлечението, това определяне следва да се осъществи въз основа на гледната точка на средностатистическия потребител, която ще трябва да се установи въз основа на съвкупност от обективни елементи. При тази обща преценка следва да се обърне особено внимание на начина, по който е замислен разглежданият аквапарк, който се установява от неговите обективни характеристики, а именно различните предлагани инфраструктури, тяхното оборудване, броя им и значението им спрямо парка като цяло. (вж. точки 32, 33 и 37; точка 2 от диспозитива) Дело C-18/12 Město Žamberk срещу Finanční ředitelství v Hradci Králové, преобразувана в Odvolací finanční ředitelství (Преюдициално запитване, отправено от Nejvyšší správní soud) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 132, параграф 1, буква м) — Освобождаване — Доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание — Неорганизирано и нередовно упражняване на спортни дейности — Общински аквапарк“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 21 февруари 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание — Спорт — Понятие — Неорганизирани, нередовни спортни дейности, чиято цел не е участие в спортни състезания — Включване (член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Сделка, която трябва да се счита за една-единствена доставка — Критерии за определяне (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание — Достъп до аквапарк — Включване — Критерии — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че неорганизирани, нередовни спортни дейности, чиято цел не е участие в спортни състезания, могат да се определят като спорт по смисъла на тази разпоредба. За прилагането на тази разпоредба не се изисква спортната дейност да се практикува на определено ниво, например професионално ниво, нито съответната спортна дейност да се практикува по определен начин, а именно редовно или организирано, или с оглед на участие в спортни състезания, стига все пак тази дейност да не се вписва в контекст, изцяло свързан с отдих и развлечение. (вж. точки 22 и 25; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 27—30) Член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че достъпът до аквапарк, в който на посетителите се предлагат не само съоръжения, даващи възможност за практикуване на спортни дейности, но също и други видове дейности за развлечение и отдих, може да бъде доставка на услуги, тясно свързани със спорта. Запитващата юрисдикция трябва да реши дали това е така, с оглед на конкретните обстоятелства по делото и в светлината на дадените по-долу насоки за тълкуване. Що се отнася до наличието на една-единствена комплексна доставка, следва да се провери дали намиращите се в разглеждания аквапарк съоръжения образуват един комплекс, така че достъпът до този комплекс да представлява една-единствена доставка, чието разделяне би било изкуствено. В това отношение, ако единственият вид предлаган за аквапарка входен билет дава достъп до всички съоръжения, без да се прави никакво разграничение в зависимост от вида на действително използваното съоръжение, начина и продължителността на неговото използване през периода на валидност на входния билет, това обстоятелство е важно указание за наличието на една-единствена комплексна доставка. За да се определи дали доминиращият елемент на такава комплексна една-единствена доставка е възможността да се практикуват спортни дейности, попадащи в приложното поле на член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112, или доминиращи са по-скоро само отдихът и развлечението, това определяне следва да се осъществи въз основа на гледната точка на средностатистическия потребител, която ще трябва да се установи въз основа на съвкупност от обективни елементи. При тази обща преценка следва да се обърне особено внимание на начина, по който е замислен разглежданият аквапарк, който се установява от неговите обективни характеристики, а именно различните предлагани инфраструктури, тяхното оборудване, броя им и значението им спрямо парка като цяло. (вж. точки 32, 33 и 37; точка 2 от диспозитива)