Преюдициално запитване, Данъчно облагане, Данък върху добавената стойност, Член 4, параграф 3 ДЕС, Шеста директива, Държавни помощи, Процедура на освобождаване от задължения на физически лица в несъстоятелност (esdebitazione), Неизискуемост на задължения за ДДС.

Дело C-493/15 Agenzia delle Entrate срещу Marco Identi (Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione) „Преюдициално запитване — Данъчно облагане — Данък върху добавената стойност — Член 4, параграф 3 ДЕС — Шеста директива — Държавни помощи — Процедура на освобождаване от задължения на физически лица в несъстоятелност (esdebitazione) — Неизискуемост на задължения за ДДС“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 16 март 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължение на държавите членки да гарантират събирането на целия данък върху добавената стойност — Неплатежоспособност — Национална процедура за освобождаване от задължения на физически лица в несъстоятелност — Неизискуемост на задължения за данък върху добавената стойност — Допустимост — Квалифициране като държавна помощ — Изключване (член 4, параграф 3 ДЕС; член 107, параграф 1 ДФЕС; членове 2 и 22 от Директива 77/388 на Съвета) Правото на Съюза, и по-специално член 4, параграф 3 ДЕС и членове 2 и 22 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно сближаване на законодателството на държавите членки относно данъка върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, както и правилата в областта на държавните помощи, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска задълженията за данъка върху добавената стойност да бъдат обявени за неизискуеми чрез прилагане на разглежданата в главното производство национална правна уредба, която предвижда процедура за освобождаване от задължения, чрез която съдът при определени условия може да обяви за неизискуеми задълженията на физическо лице, които не са погасени след приключване на производството по несъстоятелност, образувано срещу това лице. От тези констатации следва, че по подобие на процедурата за предпазен конкордат, разгледана в решение от 7 април 2013 г., Degano Trasporti (C-546/14, EU:C:2016:206, т. 28), разглежданата в главното производство процедура за освобождаване от задължения е подчинена на строги условия за прилагане, които предлагат гаранции по отношение по-специално на събирането на вземанията по ДДС, и с оглед на тези условия не представлява общ и недиференциран отказ от събирането на ДДС и не противоречи на задължението на държавите членки да гарантират събирането на целия дължим на тяхната територия ДДС, както и ефективното събиране на собствените ресурси на Съюза (вж. решение от 7 април 2016 г., Degano Trasporti, C-546/14, EU:C:2016:206, т. 28). Що се отнася до условието за селективност на предимството, което е един от елементите, формиращи понятието „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, от също така установената практика на Съда следва, че преценката на това условие изисква да се установи дали в рамките на даден правен режим разглежданата национална мярка може да постави в по-благоприятно положение „определени предприятия или производството на някои стоки“ в сравнение с други, които от гледна точка на преследваните от този правен режим цели се оказват в сходно фактическо и правно положение и по този начин са обект на диференцирано третиране, което по същество може да се квалифицира като дискриминационно (решение от 21 декември 2016 г., Комисия/World Duty Free Group SA и др., C-20/15 P и C-21/15 P, EU:C:2016:981, т. 54 и цитираната съдебна практика). В това решение Съдът постановил, че фактът, че само данъчнозадължените лица, отговарящи на условията за прилагане на мярката, могат да се възползват от нея, не можел сам по себе си да ѝ придаде селективен характер (вж. в този смисъл решения от 29 март 2012 г., 3M Italia, C-417/10, EU:C:2012:184, т. 42 и от 21 декември 2016 г., Комисия/World Duty Free Group SA и др., C-20/15 P и C-21/15 P, EU:C:2016:981, т. 59). (вж.точки 24, 26, 27 и 30 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, ДДС, Член 4, параграф 3 ДЕС, Директива 2006/112/ЕО, Неплатежоспособност, Производство за предпазен конкордат, Частично плащане на вземания за ДДС.

Дело C-546/14 Производство, образувано по молба на Degano Trasporti Sas di Ferruccio Degano & C. (Преюдициално запитване, отправено от Tribunale di Udine) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — ДДС — Член 4, параграф 3 ДЕС — Директива 2006/112/ЕО — Неплатежоспособност — Производство за предпазен конкордат — Частично плащане на вземания за ДДС“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 7 април 2016 г. Преюдициални въпроси — Сезиране на Съда — Фаза на производството, подходяща за запитването — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължение на държавите членки да гарантират събирането на целия данък върху добавената стойност — Неплатежоспособност — Национално производство за предпазен конкордат — Частично плащане на вземания за данък върху добавената стойност — Допустимост — Условия (член 4, параграф 3 ДЕС; член 2, член 250, параграф 1 и член 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Съдът е компетентен да разгледа преюдициалното запитване, макар то да е отправено от националната юрисдикция във фазата на несъстезателната проверка за допустимостта на подадената до нея молба, с която се цели откриване на производство за предпазен конкордат, което ще приключи, ако е допустимо, с правораздавателен акт, приет в присъствието на прокуратурата, след като съдът се произнесе по евентуалните възражения, подадени от останалите малцинство кредитори. Всъщност националните юрисдикции могат да сезират Съда, ако пред тях има висящ спор и ако се произнасят в производство, което приключва с правораздавателен акт, и изборът на най-подходящия момент за отправяне на преюдициално запитване до Съда е от тяхна изключителна компетентност. (вж. т. 16 и 17) Член 4, параграф 3 ДЕС, както и член 2, член 250, параграф 1 и член 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност допускат национална правна уредба, тълкувана в смисъл, че неплатежоспособен търговец може да сезира съд с молба за откриване на производство за предпазен конкордат с цел погасяване на задълженията му чрез ликвидация на неговото имущество, в която той предлага само частично плащане на задължение за данък върху добавената стойност (ДДС), като установява чрез експертиза, извършена от независим експерт, че това задължение не би било изплатено по-пълно в случай на обявяване на посочения търговец в несъстоятелност. Всъщност допускането на частично плащане на вземане за ДДС от търговец в несъстоятелност в рамките на производство за предпазен конкордат, което не представлява общ и недиференциран отказ от събирането на ДДС, не противоречи на задължението на държавите членки да гарантират събирането на целия дължим на тяхната територия ДДС, както и ефективното събиране на собствените ресурси на Съюза. (вж. т. 28 и 29 и диспозитива)