Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Освобождавания за някои дейности от обществен интерес, Член 132, параграф 1, буква г), Доставка на човешки органи, кръв и кърма, Обхват, Обработена и използвана за промишлени цели плазма от човешка кръв.

Дело C-412/15 TMD Gesellschaft für transfusionsmedizinische Dienste mbH срещу Finanzamt Kassel II — Hofgeismar (Преюдициално запитване, отправено от Hessisches Finanzgericht) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Освобождавания за някои дейности от обществен интерес — Член 132, параграф 1, буква г) — Доставка на човешки органи, кръв и кърма — Обхват — Обработена и използвана за промишлени цели плазма от човешка кръв“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 5 октомври 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождавания за някои дейности от обществен интерес — Доставка на човешки органи, кръв и кърма — Понятие за човешка кръв — Обработена и използвана за промишлени цели плазма от човешка кръв — Изключване (член 132, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 132, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че доставката на човешка кръв, която държавите членки са длъжни да освобождават съгласно тази разпоредба, не обхваща доставката на кръвна плазма, получена от човешка кръв, когато кръвната плазма е предназначена не пряко за терапевтични цели, а само за производството на лекарствени продукти. Член 132, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112 се отнася само до дейности, които са пряко свързани със здравните услуги или имат терапевтична цел. Поради това режимът на освобождаване по посочената разпоредба не може да бъде приложен за т.нар. „индустриална“ плазма, тоест плазмата, чиято доставка не допринася пряко за осъществяването на дейности от обществен интерес, доколкото предназначението ѝ е да бъде използвана в промишленото производство, по-специално за производството на лекарствени продукти. Ето защо режимът на освобождаване по член 132, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112 се прилага само за кръвната плазма, която действително е предназначена пряко за терапевтични цели. (вж. т. 31, 35, 36 и 40 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/EО, Член 2, параграф 1, буква в) и член 135, параграф 1, букви г), е), Възмездни услуги, Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути, Освобождаване.

Дело C-264/14 Skatteverket срещу David Hedqvist (Преюдициално запитване, отправено от Högsta förvaltningsdomstolen) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/EО — Член 2, параграф 1, буква в) и член 135, параграф 1, букви г)—е) — Възмездни услуги — Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути — Освобождаване“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 22 октомври 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възмездни доставки на услуги — Понятие — Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути — Включване (член 2, параграф 1, буква в) и членове 14 и 24 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Банкови сделки или сделки с ценни книжа — Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути — Изключване (член 135, параграф 1, букви г) и е) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Валутни сделки — Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути — Включване (член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112 на Съвета) Право на Европейския съюз — Тълкуване — Текстове, изготвени на различни езици — Разлики между текстовете на отделните езици — Отчитане на общия разум и на целта на съответната правна уредба (член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че представляват възмездни доставки на услуги по смисъла на тази разпоредба сделки, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута „биткойн“ и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна. Всъщност, на първо място, виртуалната валута с двупосочен поток „биткойн“ не може да се квалифицира като материална вещ по смисъла на член 14 от Директива 2006/112, тъй като тази виртуална валута няма друго предназначение, освен да се използва като платежно средство. Следователно сделките, които се състоят в обмяна на различни платежни средства, не попадат в обхвата на понятието „доставка на стоки“ по посочения член 14 от Директивата. При това положение тези сделки представляват доставки на услуги по смисъла на член 24 от Директива 2006/112. На второ място, колкото до възмездния характер на доставката на услуги по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от споменатата директива, следва да се приеме, че сделките, при които е налице синалагматично правоотношение, съгласно което страните се задължават взаимно да предоставят суми в определена валута и да получат тяхната равностойност във виртуална валута с двупосочен поток или обратно, представляват доставки на услуги, извършени срещу насрещна престация, която е в пряка връзка с предоставената услуга. В това отношение при определянето на възмездния характер на дадена доставка на услуги фактът, че възнаграждението за посочената доставка не приема формата на комисиона или на плащане на специфични разходи, е ирелевантен. (вж. т. 24 и 26—31; т. 1 от диспозитива) Член 135, параграф 1, букви г) и е) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че доставки на услуги, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута „биткойн“ и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна, не попадат в приложното поле на тези разпоредби. Що се отнася, най-напред, до предвидените в член 135, параграф 1, буква г) от същата директива освобождавания, тъй като виртуалната валута „биткойн“ е договорно платежно средство, от една страна, тя не може да се счита нито за текуща сметка, нито за депозит, плащане или превод. От друга страна, за разлика от дълговете, чековете и другите прехвърляеми инструменти по член 135, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112, тя представлява средство за пряко разплащане между операторите, които я приемат. На следващо място, що се отнася до предвидените в член 135, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112 освобождавания, виртуалната валута „биткойн“ не представлява нито ценна книга, материализираща право на собственост върху дялове от юридически лица, нито ценна книга от подобно естество. (вж. т. 38, 42, 54, 55 и 57; т. 2 от диспозитива) Член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че доставки на услуги, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута „биткойн“ и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна, представляват сделки, освободени от данък върху добавената стойност по смисъла на тази разпоредба. Всъщност понятията, използвани в член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112, съгласно който държавите членки освобождават сделките, засягащи по-специално валута, банкноти и монети, използвани като законно платежно средство, трябва да се тълкуват и прилагат по еднакъв начин в светлината на текстовете на всички езици на Съюза. Целта на предвидените в тази разпоредба освобождавания е именно да се отстранят трудностите, свързани с определянето на данъчната основа и на размера на подлежащия на приспадане данък върху добавената стойност, които възникват във връзка с данъчното облагане на финансови сделки. Сделките с нетрадиционни валути — тоест с валути, различни от паричните единици, които са законни платежни средства в една или повече държави, доколкото тези валути са приети от страните по дадена сделка като платежно средство, алтернативно на законните платежни средства, и нямат друго предназначение, освен да се използват като платежно средство —представляват финансови сделки. Освен това при някои специфични сделки, като сделките по обмяна, трудностите, свързани с определянето на данъчната основа и на размера на подлежащия на приспадане данък върху добавената стойност, могат да бъдат идентични, независимо дали става дума за обмяна на традиционни валути, обичайно освободена по силата на член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112, или за обмяна на такива валути, от една страна, срещу виртуални валути с двупосочен поток, от друга страна, които, без да са законни платежни средства, са платежно средство, прието от страните по дадена сделка, и обратно. В това отношение едно тълкуване на посочената разпоредба в смисъл, че тя се отнася единствено до сделките с традиционните валути, би отнело част от действието ѝ. (вж. т. 44, 45, 48—51, 53 и 57; т. 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. т. 47)

Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Приспадания — Случаи на освобождаване — Доставки на зъбни протези.

Съединени дела C-144/13, C-154/13 и C-160/13 VDP Dental Laboratory NV срещу Staatssecretaris van Financiën и Staatssecretaris van Financiën срещу X BV и Nobel Biocare Nederland BV (Преюдициални запитвания, отправени от Hoge Raad der Nederlanden) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Приспадания — Случаи на освобождаване — Доставки на зъбни протези“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 26 февруари 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Доставки на зъбни протези, които не се облагат с данъка поради освобождаване, предвидено в националното право в нарушение на Директива 2006/112 — Липса на възможност за ползване от това освобождаване, като същевременно се иска да бъде признато право на приспадане (член 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване на доставките на зъбни протези — Обхват — Вътреобщностни придобивания и краен внос — Доставка, освободена на територията на държавата членка по местоназначение — Включване — Условия — Доставка от зъболекари или зъботехници (член 132, параграф 1, буква д), член 140, букви а) и б), член 143 параграф 1, буква а) и член 370 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване на доставките на зъбни протези — Обхват — Вътреобщностни придобивания — Доставка, освободена на територията на държавата членка по местоназначение — Включване — Държава членка по произход, оставила в сила преходна норма за облагането на зъбните протези — Липса на последици (член 140, букви а) и б) и член 370 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 168 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, в редакцията след изменението ѝ с Директива 2007/75, трябва да се тълкува в смисъл, че когато предвиденото в националното право освобождаване от данъка върху добавената стойност е несъвместимо с Директива 2006/112, посоченият член 168 не допуска данъчнозадължено лице да се ползва от това освобождаване, като същевременно иска да му бъде признато право на приспадане. Всъщност, когато данъчнозадължено лице е в такова положение, то трябва или да прилага националното освобождаване и да се откаже от правото на приспадане, или да начислява данък върху добавената стойност върху сделките си въз основа на правото на Съюза и след това да се ползва от възможността да приспада данъка по получени доставки. (вж. точки 39 и 40; точка 1 от диспозитива) Член 140, букви а) и б) и член 143, параграф 1, буква a) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2007/75, трябва да се тълкуват в смисъл, че предвиденото в тях освобождаване от данъка върху добавената стойност се прилага по отношение на вътреобщностното придобиване и на окончателния внос на зъбни протези, доставяни от зъболекарите и зъботехниците, когато държавата членка на доставката или на вноса не е приложила предвидената в член 370 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2007/75, преходна правна уредба. Всъщност, за да се определи дали вътреобщностно придобиване или внос на стоки е освободен(о) от данъка върху добавената стойност, следва да се провери дали доставката на тези стоки е освободена при всяко положение на територията на държавата членка по местоназначение. Тъй като член 132, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112 задължава държавите членки да освобождават доставката на зъбни протези, осъществявана от зъболекарите и зъботехниците, доставката на тази стока на територията на държава членка непременно ще бъде освободена, след като държавата членка не е приложила предвидената в член 370 от Директивата за данъка върху добавената стойност преходна уредба. Така вътреобщностните придобивания и вносът на зъбни протези, осъществени от зъболекарите и зъботехниците, непременно се освобождават. (вж. точки 49—51, 53 и 58; точка 2 от диспозитива) Член 140, букви а) и б) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2007/75, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в тази разпоредба освобождаване от данъка върху добавената стойност се прилага също и когато вътреобщностното придобиване на зъбни протези е от държава членка, която е приложила предвидения в член 370 от тази директива дерогационен и преходен режим. Наистина, тъй като хармонизацията на режима на данъка върху добавената стойност все още е само частична, член 370 от Директивата разрешава на държавите членки да продължат да прилагат някои разпоредби от националното си законодателство, които без посоченото разрешение щяха да бъдат несъвместими с този режим. Така, за да се определи дали вътреобщностно придобиване на зъбни протези може да се ползва от освобождаване, трябва да се провери дали доставката на същите стоки е освободена в държавата членка по местоназначение. От това следва, че критерият е режимът, приложим в държавата членка по местоназначение, а не в държавата членка по произход. (вж. точки 60—64; точка 3 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Шеста директива ДДС, Член 13, Б, буква г), точки 3 и 5, Случаи на освобождаване, Преводи и плащания, Сделки с ценни книжа, Предоставяни на финансови институции услуги за електронен обмен на съобщения.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Банкови сделки, посочени в член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 (член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 от Директива 77/388 на Съвета) Summary Член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване от облагане с данък върху добавената стойност не обхваща предоставяни на финансови институции услуги за електронен обмен на съобщения като услугите суифт. Доколкото услугите суифт са услуги за електронен обмен на съобщения, чиято единствена цел е предаването на данни, сами по себе си тези услуги не изпълняват нито една от функциите на посочена в член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 от Шеста директива финансова сделка, тоест такава, която води до прехвърляне на парични средства или ценни книжа, и поради това не притежават нейните характеристики. (вж. точки 34 и 40 и диспозитива)