Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност, Данък, платен за получена доставка, Приспадане.

Дело C-267/15 Gemeente Woerden срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Данък, платен за получена доставка — Приспадане“ Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 22 юни 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Данъчнозадължено лице, което е възложило построяването на сграда и я е продало на цена, по-ниска от разходите за построяването ѝ — Право на приспадане на целия данък върху добавената стойност — Приобретател, който е предоставил на трето лице част от посочената сграда за безвъзмездно ползване — Липса на последици (Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че когато данъчнозадълженото лице е възложило построяването на сграда и я е продало на цена, която е по-ниска от разходите за построяването ѝ, посоченото данъчнозадължено лице има право да приспадне целия данък върху добавената стойност, платен за построяването на сградата, а не само на такава част от този данък, която е пропорционална на частите от сградата, използвани от приобретателя ѝ за извършването на икономическа дейност. В това отношение е без значение обстоятелството, че този приобретател предоставя на трето лице част от разглежданата сграда за безвъзмездно ползване. (вж. т. 42 и диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане, Отказ.

Дело C-285/11 Боник EOOД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Варненски административен съд) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Отказ“ Резюме – Решение на Съда (трети състав) от 6 декември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказ на основание липсата на реално осъществяване на доставката на стоки поради измами и нередности — Недопустимост — Граници — Проверка, възложена на националния съд (членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112 на Съвета) Членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне данъка върху добавената стойност за доставката на стоки, поради това че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с данък върху добавената стойност, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки, което следва да провери запитващата юрисдикция. Тъй като отказът да се признае право на приспадане, представлява изключение от прилагането на основния принцип, какъвто се явява това право, режимът на правото на приспадане, предвиден в посочената директива, не допуска данъчнозадължено лице — което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след осъществената от данъчнозадълженото лице доставка е опорочена поради измама с данък върху добавената стойност — да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане. Всъщност установяването на режим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на държавния бюджет. (вж. точки 41—43 и 45 и диспозитива) Дело C-285/11 Боник EOOД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Варненски административен съд) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Отказ“ Резюме – Решение на Съда (трети състав) от 6 декември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказ на основание липсата на реално осъществяване на доставката на стоки поради измами и нередности — Недопустимост — Граници — Проверка, възложена на националния съд (членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112 на Съвета) Членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне данъка върху добавената стойност за доставката на стоки, поради това че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с данък върху добавената стойност, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки, което следва да провери запитващата юрисдикция. Тъй като отказът да се признае право на приспадане, представлява изключение от прилагането на основния принцип, какъвто се явява това право, режимът на правото на приспадане, предвиден в посочената директива, не допуска данъчнозадължено лице — което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след осъществената от данъчнозадълженото лице доставка е опорочена поради измама с данък върху добавената стойност — да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане. Всъщност установяването на режим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на държавния бюджет. (вж. точки 41—43 и 45 и диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 9, Понятието „данъчнозадължено лице“, Право на приспадане, Отказ, Принцип на данъчен неутралитет, Издател на фактурата, заличен от регистъра на индивидуалните предприемачи, Издател на фактурата, който не е изпълнил задължението да декларира наетите от него лица в данъчната администрация, Задължение за данъчнозадълженото лице да се увери, че издателят на фактурата е изпълнил нормативните си задължения към данъчната администрация.

Дело C-324/11 Gábor Tóth срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Észak-magyarországi Regionális Adó Főigazgatósága (Преюдициално запитване, отправено от Legfelsőbb Bíróság) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 9 — Понятието „данъчнозадължено лице“ — Право на приспадане — Отказ — Принцип на данъчен неутралитет — Издател на фактурата, заличен от регистъра на индивидуалните предприемачи — Издател на фактурата, който не е изпълнил задължението да декларира наетите от него лица в данъчната администрация — Задължение за данъчнозадълженото лице да се увери, че издателят на фактурата е изпълнил нормативните си задължения към данъчната администрация“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 6 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказ на право на приспадане на данъка, платен от данъчнозадължено лице на предприемач поради отнемането на професионалния лиценз на последния и въпреки че е издал фактура, съдържаща цялата изискуема информация — Недопустимост (член 9, параграф 1, член 213, параграф 1, първа алинея и член 226 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказ на право на приспадане на данъка, платен от данъчнозадължено лице на предприемач, тъй като последният наел недекларирани работници — Недопустимост — Изключение — Измама, за която данъчнозадълженото лице е знаело — Обхват на тежестта на доказване (Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност и принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото да приспадне дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставените му услуги само поради това че лицензът за индивидуален предприемач на издателя на фактурата е отнет, преди последният да е предоставил въпросните услуги или да е издал съответната фактура, когато последната съдържа цялата изискуема от член 226 от тази директива информация, и в частност информацията, която е необходима за идентифициране на лицето, съставило посочената фактура, и на естеството на предоставените услуги. Всъщност, макар понятието „данъчнозадължено лице“, предвидено в член 9, параграф 1 от Директивата, да е дефинирано широко, като за основа са взети фактически обстоятелства, от този член обаче не следва, че качеството на данъчнозадължено лице зависи от каквото и да било разрешение или лицензия, предоставено или предоставена от административните органи за упражняването на икономическа дейност. Несъмнено член 213, параграф 1, първа алинея от Директивата предвижда, че всяко данъчнозадължено лице декларира кога започва, променя или преустановява своята дейност като данъчнозадължено лице. Независимо обаче от значението, което това деклариране има за доброто функциониране на системата на данъка върху добавената стойност, то не би могло да представлява допълнително изискване, за да бъде признато качеството на данъчнозадължено лице по смисъла на член 9, параграф 1 от същата директива, тъй като посоченият член 213 от Директивата фигурира в дял XI, глава 2, озаглавена „Идентификация“. (вж. точки 30, 31 и 34; точка 2 от диспозитива) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В това отношение фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Ето защо правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. Освен това, когато данъчният орган предоставя конкретни улики за наличието на данъчна измама, Директива 2006/112 и принципът на данъчен неутралитет допускат националната юрисдикция да провери въз основа на цялостна преценка всички обстоятелства по случая дали самият издател на фактурата е извършил въпросната сделка. При все това правото на приспадане може да бъде отказано само когато данъчният орган установи, въз основа на обективни данни, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. (вж. точки 39, 45 и 53; точки 2—4 от диспозитива) Дело C-324/11 Gábor Tóth срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Észak-magyarországi Regionális Adó Főigazgatósága (Преюдициално запитване, отправено от Legfelsőbb Bíróság) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 9 — Понятието „данъчнозадължено лице“ — Право на приспадане — Отказ — Принцип на данъчен неутралитет — Издател на фактурата, заличен от регистъра на индивидуалните предприемачи — Издател на фактурата, който не е изпълнил задължението да декларира наетите от него лица в данъчната администрация — Задължение за данъчнозадълженото лице да се увери, че издателят на фактурата е изпълнил нормативните си задължения към данъчната администрация“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 6 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказ на право на приспадане на данъка, платен от данъчнозадължено лице на предприемач поради отнемането на професионалния лиценз на последния и въпреки че е издал фактура, съдържаща цялата изискуема информация — Недопустимост (член 9, параграф 1, член 213, параграф 1, първа алинея и член 226 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказ на право на приспадане на данъка, платен от данъчнозадължено лице на предприемач, тъй като последният наел недекларирани работници — Недопустимост — Изключение — Измама, за която данъчнозадълженото лице е знаело — Обхват на тежестта на доказване (Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност и принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото да приспадне дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставените му услуги само поради това че лицензът за индивидуален предприемач на издателя на фактурата е отнет, преди последният да е предоставил въпросните услуги или да е издал съответната фактура, когато последната съдържа цялата изискуема от член 226 от тази директива информация, и в частност информацията, която е необходима за идентифициране на лицето, съставило посочената фактура, и на естеството на предоставените услуги. Всъщност, макар понятието „данъчнозадължено лице“, предвидено в член 9, параграф 1 от Директивата, да е дефинирано широко, като за основа са взети фактически обстоятелства, от този член обаче не следва, че качеството на данъчнозадължено лице зависи от каквото и да било разрешение или лицензия, предоставено или предоставена от административните органи за упражняването на икономическа дейност. Несъмнено член 213, параграф 1, първа алинея от Директивата предвижда, че всяко данъчнозадължено лице декларира кога започва, променя или преустановява своята дейност като данъчнозадължено лице. Независимо обаче от значението, което това деклариране има за доброто функциониране на системата на данъка върху добавената стойност, то не би могло да представлява допълнително изискване, за да бъде признато качеството на данъчнозадължено лице по смисъла на член 9, параграф 1 от същата директива, тъй като посоченият член 213 от Директивата фигурира в дял XI, глава 2, озаглавена „Идентификация“. (вж. точки 30, 31 и 34; точка 2 от диспозитива) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В това отношение фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Ето защо правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. Освен това, когато данъчният орган предоставя конкретни улики за наличието на данъчна измама, Директива 2006/112 и принципът на данъчен неутралитет допускат националната юрисдикция да провери въз основа на цялостна преценка всички обстоятелства по случая дали самият издател на фактурата е извършил въпросната сделка. При все това правото на приспадане може да бъде отказано само когато данъчният орган установи, въз основа на обективни данни, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. (вж. точки 39, 45 и 53; точки 2—4 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 11, A, параграф 1 и член 27, Данъчна основа, Разширяване на действието на нормите относно приспадането и по отношение на сделките между свързани страни в случаите на цени, които са явно по-ниски от пазарните.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Дерогиращи национални мерки (член 5, параграф 6, член 6, параграф 2, член 11, A, параграф 1, буква a) и член 27 от Директива 77/388 на Съвета) Summary Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота следва да се тълкува в мисъл, че не допуска държавите членки да прилагат по отношение на сделки, осъществени между свързани страни, които са се договорили за цени, явно по-ниски от пазарните, правило за определяне на данъчната основа, различно от общото правило, предвидено в член 11, A, параграф 1, буква a) от Шеста директива, като разпростират по отношение на тези сделки прилагането на правилата за определяне на данъчната основа, свързани с приспадането или с употребата на стоки или услуги за личните нужди на данъчнозадълженото лице по смисъла на член 5, параграф 6 и член 6, параграф 2 от Шеста директива, в случаите, в които тези държави членки не са изпълнили процедурата, предвидена в член 27 от същата директива, за получаване на разрешение да прилагат такава мярка за дерогация от посоченото общо правило. (вж. точка 40 и диспозитива)